В рамките само на един мандат обаче социалистите успяха да загубят дълго и трудно привличаната подкрепа на по-младите икономически активни поколения. Доверието в правителството ерозираше прогресивно и в края на мандата достигна изключително ниски граници.
Респективно електоралната подкрепа за БСП се сви до ядрото от най-твърди, последователни и дългогодишни привърженици на партията.
Резултатите от евровота показват красноречиво, че кампанията "България - презареждане" не успя да презареди с достатъчно енергия младите леви. Потенциалът стигна за 476 618 гласа, подадени от избиратели с хомогенен социално-демографски профил.
Над 70 на сто от гласувалите за БСП в евровота са пенсионери на възраст над 61 години, живеещи в по-малките градове и селата, със средно и по-ниско образование.
Профилът на твърдите леви привърженици е, макар и косвен, индикатор за факторите, мотивирали подкрепа за БСП в европейските избори. Ключова роля за мобилизацията на гласове в полза на БСП има лоялността на възрастните поколения към партията.
Няма друг участник в евровота, постигнал толкова висока мобилизация още преди официалния старт на кампанията: 80% от гласувалите за социалистическата партия са взели решение да я подкрепят повече от месец преди изборите.
За разлика от основните си опоненти БСП разчита и на изключително хомогенна ценностна ориентация на симпатизантите си. Това позволява на партията да ги мотивира с отговарящи на очакванията им тези и послания, които имат мобилизиращо въздействие в изборна ситуация.
В по-голяма степен от средното за страната равнище БСП симпатизантите отдават приоритет на: познатото и изпитаното пред новото (85%), сигурността пред свободата (71%), съобразяват се с авторитети (63%), интересите на държавата пред интересите на отделния гражданин (69%).
Едно от нещата, които твърдите привърженици на социалистите не могат да прежалят, е Русия. Те са единствената група, сред която настояването България да се съобразява повече с позициите на Русия е близо 70%.
Същевременно отношението им към Европейския съюз е доста противоречиво. От една страна, те одобряват членството на България в ЕС, но, от друга - повече от всички останали споделят тезата, че Брюксел прилага "двоен стандарт", критикувайки българското правителство за нередности, които се случват не само у нас.
В този контекст мотото "защитаваме българските интереси в Европа" звучи изключително близко и мотивиращо за твърдия червен електорат.
Обществените нагласи за парламентарните избори показват, че по всяка вероятност БСП ще може да разчита отново до най-голяма степен на "старите леви". Те вече са категорични, че ще участват в националния вот, а мотивите повече от ясни: по-високи пенсии, по-достъпни и евтини здравни услуги, повече социални разходи от държавата.
С тях обаче потенциалът на БСП на този етап се изчерпва. Младите, икономически активни леви избиратели се ориентират или към неучастие, или в посока център-дясно. И ако по-възрастните им съмишленици са готови да тръгнат дори и само след червеното знаме, за по-младите червеното ферари само по себе си не е достатъчно мотивиращо.
Другият възможен източник на електорален резерв за БСП - ромите, също е проблематичен. Ромите, които в евроизборите гласуваха активно за левицата, може също да ориентират предпочитанията си в друга посока след напускането на "Евророма" от "Коалиция за България".
Какви ще бъдат позициите на БСП след изборите зависи силно от избирателната активност. По-висока активност от страна на градското население намалява шансовете на БСП да сближава позиции с водача ГЕРБ.
Пасивността на икономически активните слоеве обаче би позволила на социалистите да реализират по-добър резултат.
Източник: "Алфа рисърч" / "Дневник"
Последвайте ни
