Х роничните незаразни болести са причина за 80% от смъртните случаи у нас, а рисковите фактори са тютюн, алкохол, лошо хранене, застоял начин на живот, коментира пред БТА проф. д-р Пламен Димитров от Националния център за обществено здраве и анализи (НЦОЗА).
Той информира за началото на Национално проучване за разпространението на факторите на рисковете за здравето, свързани с начина на живот.
Предвижда се 28-те регионални здравни инспекции да проведат анкети в цялата страна, които да отчетат какво е разпространението на рисковите фактори, причиняващи хронични незаразни болести, уточни проф. Димитров.
Основните хронични незаразни болести – сърдечно-съдови заболявания, злокачествени новообразувания, хронични респираторни болести и диабет са причина за 60% от всички смъртни случаи в световен мащаб, като около 80% от случаите са в страните с ниски и средни доходи, сочат данните.
В България за 2010 г. хроничните незаразни болести са причина за над 80% от смъртните случаи,
като водещи са болестите на органите на кръвообращението с 67,5%, следвани от злокачествените новообразувания с 15,1%.
Според анализа на проф. Димитров у нас има тенденции на намаляване на смъртността от болести на органите на кръвообращението (611,3 на 100 хил. души), но по този показател значително изоставаме от средния показател за ЕС - 236,3 на 100 хил. души.
Преждевременната смъртност от болести на сърцето в източноевропейските страни е близо два пъти по-висока отколкото в останалата част на Европа, подчертава професорът.
Злокачествените образувания
са също водеща причина за смъртност у нас. При мъжете най-разпространена е смъртността от рак на белия дроб – 18%, рак на кожата – 12,3%, рак на простатата – 9,2%, рак на дебелото черво – 8,2% и др. При жените най-често ракът се проявява като рак на гърдата – 23%, рак на кожата – 12,5%, рак на дебелото черво и на матката – по около 7% и др.
Друга основна причина за смъртност е захарният диабет,
който засяга около 8% от населението на страната и придобива застрашаващи размери, като смъртността съставлява 23,3 на 100 хил. души. Очаква се броят на диабетиците у нас през 2025 г. да достигне около 9% от населението.
Рисковите фактори за смъртността са: тютюн, алкохол, лошо хранене, застоял живот
В България злоупотребата с тютюн е причина за около 13,5% от всички заболявания и близо 12% от смъртните случаи, констатира проф. Димитров.
Значително се е повишила и консумацията на цигари – докато през 1952 г. едва 13,7% от българите са пушили, през 2007 г. тютюнопушенето е разпространено сред 45% от българите.
През последните години се забелязва тенденция на намаляване броя на пушачите –
през 2008 г. са пушили 38% от българите, през 2011 г. – 36%, а през 2012 г. – 34%.
Тютюнът и цигарите са водеща причина за някои смъртоносни заболявания – близо 93% от смъртните случаи при мъжете на възраст 45-64 г. са причинени от рак на белия дроб. При жените в тази възрастова категория всеки втори смъртен случай от рак на белия дроб също се дължи на тютюнопушене.
Друга водеща причина за смъртността у нас е злоупотребата с алкохол,
отчита анализът на НЦОЗА. Близо 23% от българите на възраст 25-64 години пият редовно. От тях 14% консумират концентрати всеки ден, като близо 20% от мъжете и около 4% от жените у нас са пристрастени към твърдия алкохол.
В европейски мащаби около 9% от общото бреме на болестите в развитите страни се дължат на злоупотреба с алкохол. В ЕС всяка година са регистрирани около 195 хил. смъртни случая вследствие злоупотреба с алкохол, като преждевременната смъртност е 12% при мъжете и 2% при жените.
Нездравословното хранене и застоялият начин на живот
са трета основна причина за висока заболеваемост и хронични болести. Представително изследване от 2008 г. отчита, че близо 30% от българските деца на 7-8 годишна възраст имат наднормено тегло, а около 14% от тях са със затлъстяване.
Българските деца между 1 и 5 г. и от двата пола също са застрашени от рисковете на наднорменото тегло, като близо 9,5% страдат от хронични болести свързани с храненето.
Между 4-7% са българите, които поради ниска физическа активност заболяват от хронични незаразни болести с фатален край. За страните от Европейския регион показателят за смъртност поради ниска физическа активност е 3,5%.
По данни на национално изследване близо 80% от анкетираните българи на възраст 25-64 г. са с недостатъчна активност през свободното си време.
Изследване за честотата на физическата активност на учениците у нас на възраст 7-19 години показва, че само около 21% от момчетата и 11% от момичетата извършват умерена физическа активност поне 1 час дневно.
Основна цел на Националната програма за превенция на хроничните незаразни болести е
редуцирането на най-общите рискови фактори
за тяхното появяване, посочва в анализа си проф. Димитров. Най-ефективен път за постигането на тези цели са профилактиката и намаляването на нивото на рисковите фактори, както и ранната диагностика, лечението и осигуряването на здравословна среда на живот.
Според тази програма намаляването на смъртните случаи от болести на сърцето у нас трябва да спадне с около 10%. Профилактиката и скрининговите изследвания на злокачествените заболявания трябва да ги намалят с до 30%. Относителното намаляване на болестността от диабет за лица над 25 години трябва да бъде с около 10%.
За постигането на тези резултати обаче е необходимо намаляване на тютюнопушенето сред населението да бъде с около 10%, равнището на децата до 13 г., които пушат, да бъде намалено с до 50%, а броят на по-възрастните пушачи (до 65 години) трябва да бъде намален наполовина.
Българите трябва да намалят средната консумация на алкохол на човек от населението с около 5 на сто, а намаляването на консумация на алкохол от деца до 18 г. да бъде сведено до 50 на сто.
Относителния дял на лицата, които злоупотребяват с алкохол трябва да бъде намален до 30%, а рисковата консумация на младите хора до 25 г. да бъде ограничена с до 20%.
Акцентира се също на преустановяване на тенденцията за затлъстяване на българското население, в частност – да се запази и да не се увеличава делът на децата със затлъстявания у нас. /
