Градската среда е жива. Променя се, разхубавява се или деградира, като следва своя собствена логика.
От време на време обаче се появява някой, който се намесва неочаквано и я прави по-цветна, приветлива, провокативна. За добро или лошо.
Някогашната кабинка за регулиране на трафика на ъгъла на "Патриарх Евтимий" и "Ангел Кънчев" в столицата, превърната от няколко дни в уютна беседка, определено е от позитивните намеси. Съоръжението ръждясваше години наред, стърчеше като развалина в началото на една от най-живописните софийски улички.
Най-лесно беше да го махнем. Поне в това сме много силни. Да заличаваме и разрушаваме.
Вместо това няколко млади хора се хванаха и дадоха нов живот на кабинката. Вижда се, че не е нужно кой знае какво - няколко саксии с цветя, малко боя и здравословна доза въображение. Другото мястото си го има - хубавите гледки, интересните места наблизо и постоянният поток от хора, за които всъщност е предназначена арт творбата.
Пример за смислен нов поглед към неугледните елементи от градската среда е и това, което се случва с електрическите табла в София. Всичко започна от една идея на сдружение "Трансформатори", които изрисуваха таблата по "Шишман" за фестивала "София диша" миналата година.
Сега вече целият център е нашарен с оригиналните улични картини - греят по "Раковски" и "Графа", планира се да бъдат изрисувани и таблата по "Патриарх Евтимий", "Васил Левски" и "Дондуков".
Доскоро никой не обръщаше внимание на сивите метални кутии, те бяха покрити с пластове афиши и обяви или просто с купища боклуци. Сега позират красиви и най-важното - различни. Може да е малко, но е нещо достъпно, хващащо окото и съвременно, с което столицата ни най-после може да се похвали. Поне от моите наблюдения, туристите също приемат шарените табла добре.
Художествената намеса няма как да подмине и паметниците. Като стана дума за кабинката-беседка, авторите й са същите онези анонимни членове на групата Destructive Creation, които миналата година взривиха социалния мир с импровизациите си върху Паметника на Съветската армия. С риск да разгневя много хора, ще споделя, че не бях от най-големите почитатели на тази акция.
Да, безспорно хрумването беше оригинално, крайният резултат - забавен, а цялото нещо може би наистина представляваше едно иронично намигване към склонноста ни да се кланяме на чуждоземни идоли в различни периоди от историята си.
Все пак, струва ми се, че едно са старите предмети от градската среда без никакво културно значение, а друго са паметниците. Независимо дали са добри или лоши, при цялата условност на това понятие, или пък на коя епоха принадлежат. Защото са точно това - портрет на епохата си, който ни кара да се замислим. Затова по-добре да ги оставим такива, каквито са.
Виж, паметникът "1300 години България" пред НДК, познат на софиянци с един далеч по-нелицеприятен прякор, си плаче за арт намеса. Тук нещата са малко по-сложни. Освен чисто идеологическите аргументи, на везните натежаваха и качеството на строежа, естетическото въздействие и безопасността на съоръжението, което в последните години се беше превърнало в грозен железобетонен цирей.
Мнозина настояват паметникът да бъде изцяло демонтиран, а не просто да бъдат свалени опасните части, което вече се случи. Мисля си обаче, че и тук може да се помисли за нов живот на конструкцията, разбира се, не в оригиналния й вид, а като ново художествено произведение. За това призоваха и "Трансформаторите" - онези, които преобразиха електрическите табла. Дори още през август обявиха конкурс за нови идеи как може да бъде използван потенциалът на паметника.
Както вече стана дума, най-лесно е да се руши. Но невинаги най-лесният път е и най-възнаграждаващият.
Само на стотина метра от разпадналия се паметник е добрият пример с кабинката, превърната в беседка. Разбира се, мащабът е несравним. Но точно мащабното мислене и въображението, а не деструктивният порив, обикновено превръщат смелите идеи в нещо, което остава и се помни.
