О нези, които имат договор с държавата, нямат право да бъдат депутати, а собствениците на публични домове, просяците и ромите пък не могат да са гласоподаватели – това са само част от правилата, по които са се провеждали избори преди 100 години в България, съобщава Нова ТВ.
Освен това още в това далечно минало е имало мъртви души в избирателните списъци.
В Указите от началото на 1900 г. пък изобщо не се споменават жените – те не фигурират нито сред имащите право да гласуват, нито са лишени от права. „Просто по силата на традицията жените не биват допускани да гласуват“, обяснява историкът Светослав Живков.
След 1937-1938 г., когато вече имат право да гласуват, то пак не важи за всички – до урните се допускат „само омъжените, разведените и вдовиците. Неомъжените – не“, тъй като се смята, че те не са се доказали като жени“, обяснява историкът.
Освен жените, за 20-ото Народно събрание не са могли да гласуват и „осъдените, работещите в друга държава, задържаните, съдържателите на блуднишки домове, просяците и циганите, които нямат местожителство”.
„Това е от 1901 г. Тезата е, че бедният човек лесно ще си продаде гласа. Циганите пък участвали в хайки, биели избиратели и целта на тази мярка била да се държат по-настрани”, обяснява Живков.
Не е можело да бъдат избирани за народни представители лица, които имат договор с държавата, военните, духовниците, държавните чиновници и кметовете. Още от тогава стои въпросът за конфликта на интереси и дали бизнесменът депутат ще работи за себе си или за всички.
Българската избирателна система може да се похвали като една от първите, въвела пропорционалното гласуване още през 1912 г.
Любопитно е още, че до 9 септември 1944 г. е било задължително гласуването за мъжете.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!