Ивайло Дичев: Проблемът не е в цензурата, а в бърборенето

"Ние тук нямаме правна култура, нямаме мислене по отношение на правата. Мисля, че това е голям дефицит на българската демокрация", заяви Ивайло Дичев, професор по културна антропология в Софийския университет "Св. Кл. Охридски", в интервю за БГНЕС.

"През комунистическия период, пък и предишният - монархическият, винаги има един човек, политически лидер, който е над всички закони и винаги до него се допира, когато се забатачат работите и той да каже как да стане.

Правото е нещо друго, там по друг начин се решават нещата. Първо са много бавни, малко разочароващо е винаги, винаги решенията изглеждат някак си половинчати. Това е, ценността му е, че в крайна сметка, когато правото се произнесе имаме окончателно точка по някакъв въпрос. Когато политикът каже едно, другият политик казва друго.

Затова много ще бъде важно, ако тук се подведат под отговорност няколко политици, водещи, за които всички имаме съмнения - това ще бъде изключително важен стимул за оздравяване на обществото, освен за позитивите за самата партия ГЕРБ", каза Дичев в отговор на въпрос трябва ли да се носи отговорност за незаконните подслушвания у нас и ще бъде ли очистващо за обществото.

"Важното е по-скоро да се сложи точка на тази класова борба, на тази непрекъсната битка между едни и други - новите идват и ще вкарат в затвора старите. Имаме нужда от приемственост, а тази приемственост може да се положи само на основите на някаква юридическа, правна култура, на някакво спокойствие.

Правото успокоява. Основната беда на ГЕРБ беше това истеризиране на българската публика", смята Ивайло Дичев.

Той не даде коментар на решението на прокуратурата да търси престъпление само в записването на разговора в Банкя между Борисов, Найденов и Кокинов, защото не е юрист.

Според него обаче изтеклият запис "има много силен политически ефект, показва начина, по който се управлява държава, начина, по който те общуват помежду си и т.н. Така че, възможно е тази работа да се разплете по-нататък и тогава евентуално да има последствия".

Това, което всички граждани видяха е ужасяващото ниво на тия хора, каза Ивайло Дичев.

Запитан за общото между скандала с подслушванията у нас и скандала, избухнал тези дни в САЩ, проф. Дичев каза:

"Общото е това, че навсякъде по света започва една утопия на абсолютната прозрачна власт. Власт, която ние можем да видим, да чуем, да проверим какво прави. Това никога не е било в историята и винаги властта почива на някакъв тип тайна. Някаква група хора вършат някакви неща, които след това се преценяват на база резултати.

Едно е да ти е пред очите това, което правят управляващите, друго е да преценяваме начина, по който те си говорят, това, което възнамеряват да направят и какви средства да използват. Това са две различни неща.

И този втори режим на предварителна прозрачност е нещото, което в момента създава огромното раздразнение на световното обществено мнение както у нас, така и в света. Имахме преди време подобен теч на информация по повод на дипломатическите грами на американците, където излязоха различни неща, някои бяха по-важни, други не, но основното беше, че видяхме как посланици и дипломати си говорят за местните управници, включително за Бойко Борисов, Ангела Меркел и т.н. Тази прозрачност се питам не отива ли малко далеч. Питам се дали тя не ни разсейва от сериозния граждански контрол.

В случая сега какво научваме? Научаваме, че ЦРУ шпионира целия свят. Изненада ли е това? Някои учудва ли се, че външнополитически служби се занимава с шпионаж. Дори нашите посланици в нашата смешна малка държава се опитват някъде да дочуят по малко незаконен начин. От време на време хващат някой дипломат, отзовават го, лек скандал и това е.

Америка е твърде мощна, твърде застрашителна, но за мен няма голяма изненада в това, че те шпионират хората. Въпросът е по-скоро в това кой контролира този шпионаж, дали има американска институция, която проверява какво правят те и какъв е резултатът от него.

Дали от него следва, както беше у нас - шантаж на бизнеса, или следва, както при Обама залавянето на Бин Ладен. Дали съдим резултатите от тая работа или се втренчваме в средството.

Раздразнението на тази гражданска нетърпимост към самата идея на подслушването е много интересна. Стигнали сме до такава степен на нетърпимост към всяко управление, не само тук, но и по света, че не сме готови да оставим управляващите дори за една минута.

Демократите 4 години управляват, после се явяват на избори и избирателите казват: "не бяхте добри, отивайте си". Тук нямаме време да чакаме. Тази посока изглежда много демократична в момента, нов изблик на демократичност в света, но от друга страна дали не води до разпадане на възможността да се управлява.

Не знам как може да се прави дипломация там, където мигновено се разбира какво си говорят дипломатите. Как се успокояват нещата между палестинци и израелци, ако във всеки един момент едните чуват какво си говорят другите", коментира Ивайло Дичев.

На въпрос дали все пак трябва да се носи отговорност за незаконните подслушвания, той каза: "Разбира се, че трябва да се носи отговорност за това. Ние не сме съвсем сигурни дали прокуратурата, съдът си вършат работата. Това недоверие към властта не е само към самите политици, то е към всички.

У нас колкото не вярваме на политиците, толкова не вярваме и на съдебната власт. В момента главният прокурор започна да буди някакви надежди, но много години наред имахме главни прокурори с психически отклонения. Недоверието е стигнало до такава степен, че не искаме да поверим в ръцете на някакви органи каквото и да било.

От едната страна са всички лица, които виждаме по телевизиите и от другата страна са обикновените хора. Обикновеният народ го видяхме на Орлов мост. Това е посоката на доверието, което унищожава самата тъкан на обществото. Затова правя тази разлика.

Проблемът на нашето общество не е Цветанов. Проблемът е, че всичките тези етажи на държавата, които трябва да контролират хора като Цветанов и Борисов са загубили нашето доверие. Те също се разпадат.

Проблемът на съвременния свят и на това информационно общество, в което живеем, не е какъвто беше преди. Много от гражданите все още живеем във времето на Студената война, когато информацията беше някакъв дефицит, тя се цензурираше и важното беше да се добереш до нея. Тя беше скрита някъде и лошата власт я държеше скрита.

В момента сме в съвсем друг режим, но не го осъзнават хората. Ние сме в свръхпроизводство на информация, постоянно сме заливани от информация от всякакъв вид. Цялата истина я има публична, няма защо да я търсим.

Въпросът е, че тя е скрита под лавина от различни неща, за които нямаме техника, за да изчоплим. Става скандал, след три дни друг скандал.

Преди два месеца имаше един гигантски скандал - течове на офшорни сметки, извадени от един консорциум на журналисти. 46 медии световни, които да извадят банкови сметки на хора, които не си плащат данъци в целия свят, включително 30 българи. Какво стана с това. То беше огромен скандал, много ценен принос щеше да има за заздравяване на икономиката по света.

Проблемът не е в цензурата, а в бърборенето, в твърде многото производство на думи, на скандали, на страсти. Всяко следващо съобщения отмита предишното.

Трябва да концентрираме усилията си, гражданското общество, медиите, учените в отделни големи удари, които са важни. Да не се разсейваме в дреболии", призовава проф. Дичев.

Според него проблемът с подслушванията също е важен, "но да видим защо е толкова важен - дали защото някои хора биват шантажирани".

"Преди време протестите срещу АКТА и авторското право бяха едни от най-мощните в България, тогава много от нашите съграждани страшно много се бояха от подобно следене, не защото имат толкова какво да крият, а защото се боят, че ще ги хванат, че пиратстват, че свалят незаконни филми и т.н. Има страх на съвременния човек и на българина в частност от това, че този нов свят, този нов контрол ще затегне режимите на всичко.

Защото някак си във всекидневието си всеки човек прави неща, които не са съвсем редни, но те се загубват във всекидневието. Но в момента, в който се въведе този "Биг Брадър", представяме си, че се въведе, всичко еднозначно ще се запомня, ще се регистрира, ще се следи и би могло да се наказва.

Например: Паркирате на тротоара, отгоре мигновено, автоматично, без човешко око от сателита щраква едно нещо, и хоп глобата в къщи идва без да има катаджия. Това усещане за затягане на контрола ми се струва много по-дълбокият проблем.

Това е другата страна, която ми се струва по-дълбоката и по-сериозната, и трябва да преосмислим как да функционира социалният ред - до каква степен да бъдем контролирани, до каква степен да бъдем видими, невидими. Това са нови хоризонти, които още не сме обмислили.

От една страна всеки от нас, особено по-младите хора, хвърля в мрежата всевъзможни интимни неща за себе си - всичко може да се знае за всеки един от нас във всеки момент, защото много нарцистично си го излагаме. От друга страна е този ужас, че ще ни контролират, ще ни виждат и ще ни шпионират. Това е малко двусмислено. Това двусмислие ми се струва, че трябва да го обмислим", смята Дичев.

За досегашната управляваща партия ГЕРБ той каза, че е стана втората гаменска партия в българския парламент след "Атака".

"Това е типът на държане на крайната десница и в Европа е така - провокации непрекъснато, скандали. По същия път тръгнаха и тези хора. Не искат да приемат реалността на изборите. Самото управление, самото начало беше едно връщане към началото на 90-те години, когато беше време на диви идеологическа битки. Да не се връщаме към тази история, но беше време на много крайни битки, на раздиране на българското общество. Те върнаха тази работа, което разбира се им се върна.

В началото на техния мандат те просто с насмешка казаха, че опозицията няма какво да говори, защото всички ще влязат в затвора. Това беше първоначално, Бойко Борисов наричаше депутатите безделници и такива неща.

Това напрежение, агресия е първоразрушител на държавността, която познаваме, доколкото я има в България.

Но от друга страна, тя се върна към тях и започна вътре да създава напрежение. Не може да се управлява с лошо, с насилие - там, където има насилие, където натиснеш много някаква група хора, пружината се натяга и се връща обратно. Всеки, който е възпитавал деца или ученици знае, че в момента, в който много агресивно се държиш с тях, нещо ти се връща, по някакъв начин това избива. Тук този военен хъшлашки ред, който беше установен в тази партия, той води до това разпадане.

Честно да кажа, голяма надежда имам аз, виждам доста смислени хора в тази партия, голяма надежда имам, че ще се отърват от най-неприятните персонажи, разбира се начело с Цветанов, и ще излязат напред по-нормални хора", каза Ивайло Дичев.