Агентурната драма в Българската православна църква (БПЦ) като че ли е на път да утихне.
Нищо по-добро за онази част от клира и миряните, които, навикнали на раболепие, смятат себе си за смирени. Но това затихване не е добро нито за Църквата, нито за обществото, въпреки явната му непричастност към същината на православието.
Бившите агенти в расо един през друг се надпреварваха да извиняват участието си в тайните служби с аргумента, че "времената са били такива" и че "всяка власт е от Бога" - ерго, нямало нищо смущаващо да се служи на държава, която е тоталитарна и проповядва атеизъм.
Те обаче забравят, че годините дори на най-свирепия социализъм не могат да се сравнят по жестокост с гоненията на Римската империя срещу християните. Ако тогавашните духовни пастири и вярващите бяха разсъждавали като нашите агенти-владици, в календара на всички християнски църкви нямаше да има нито един мъченик за вярата.
Просто всички преследвани заради Христа щяха да са колаборирали със своите гонители - езическите императори на Рим, намирайки извинението, че щом всяка власт е божествена, то трябва да й се подчиняват, независимо дали отрича Светата Троица или Бог изобщо.
Но на християните от онези времена не им е и идвало на ум подобно разсъждение и затова Църквата има своите свидетели на вярата - мъчениците, които бяха хвърляни на лъвове, горени на клади, разпъвани на кръстове, посичани, защото не се отрекоха от вярата си в Спасителя.
В социалистическа България също е имало такива мъченици - може и да не са много, но ги е имало. Не ги знаем обаче, защото техните имена и подвизи трябва да бъдат издирени от митрополитите на Светия синод - а те в голямата си част се оказаха сътрудници на същата власт, която е преследвала тези хора заради смелостта им да бъдат християни.
Нека не си правим илюзии, че ръководство на БПЦ, което в голямата си степен е било свързано с бившата Държавна сигурност, ще предприеме стъпки да издигне като мъченици на вярата избитите от комунистическия режим епископи, свещеници, монаси и миряни.
Някак си твърде смутително е за съвестта ти да канонизираш жертвите на режим, на когото самият ти си служил - и то не за благото на Църквата, а заради лични облаги като софийско жителство, квартира за брат ти, пътуване в чужбина и най-вече - сигурна кариера.
Съвсем не е вярно, че всеки духовник, който се е изкушил да стане сътрудник на ДС, не е имал избор. Човек винаги има избор и техният е бил много прост - да избират между Мамона и Христа - да бъдат слуги на една безбожна власт или да останат верни на Бога, спасявайки се в пущинаците, както някога св. Йоан Рилски бе избягал от поквареното общество - и тези, които имаха нужда, пак го откриха, дори в планинските дебри.
Представяте ли си, ако това се бе случило, сега нашата Църква нямаше да има 11 митрополити-агенти, а 11 духовни старци - онези богоозарени монаси, които макар да живеят уединено, помагат на хората със своите съвети.
Историята на православието неведнъж е показвала, че стабилността на Църквата винаги се е крепила на такива харизматици - които са били опора на обществото в най-тежките моменти.
Представяте ли си, каква стаена, но силна опозиция би имал социалистическият строй в България, ако при вербовките си ДС беше срещнала макар и минимална съпротива сред хората в Светия синод и Духовната академия?!
Самата Църква, обаче, не се е противопоставила на натиска и е заела една компромисна спрямо атеистичния режим позиция - затова и набирането на агенти и сътрудници в самото сърце на Църквата се е оказало толкова успешно.
Затова и в началото на прехода през 1989-90-та ние нямахме една здрава Църква, която да стане духовен стожер и обединител на нацията, способна да я води из лабиринтите на прехода, без да се изгуби. А също и да се самоуправлява, без да зависи от капризите на новия държавно-политически елит.
Това несъмнено би се случило, ако под прикритието на сътрудничество с ДС владиците-агенти наистина са работили за Църквата и са пазели паството Божие, вместо да го разпиляват.
Но това, както знаем, не е истина. Истината е, че преди 22 години Църквата се оказа поредната постсоциалистическа институция, която бе обхваната от котерийни борби за власт, но не и за идеи - като например как да си върне полагащото й се място в обществото.
Клирът стана заложник на своите някогашни "покровители" с пагон. Носейки бремето на своята обвързаност с тоталитарната власт Църквата не намери сили да се пребори дори за въвеждането на "Вероучение" като редовна дисциплина в българското училище.
Вместо това, не много след началото на прехода, започнаха да се проявяват първите симптоми на един опасен алианс между клира и съмнителния бизнес - дирижиран от хора на бившите тайни служби. Така се стигна и до появата на Международната ортодоксална банка "Св. Николай" - основана от бивши офицери на Първо главно управление на ДС с парите на БПЦ.
Банката вече я няма, а на Светия синод му е много изгодно да мълчи къде потънаха всичките му авоари...
Разбирате ли сега защо осветляването на агентите в Църквата породи такъв неистов интерес, какъвто не предизвика нито една друга институция.
Обществото имаше нужда да разбере коя е причината 22 години след прехода БПЦ да е все още немощна, раздирана от интриги и безобразия и най-вече - далеч от хората.
Но вместо отговор на въпроси, които ги терзаят, българите чуха синодалния упрек, че всеки привърженик на разсекретяването на досиетата всъщност... руши Църквата.
Стигна се и до там, че хора, които преди 89-та не можеше да ги видиш в храма, сега издигнаха глас в защита на клира. Бог ли им отвори духовните сетива, както някога преобрази гонителя Савел в апостола Павел или своите бранят своите?!
И така Църквата стана причина да се породи ново разделение сред хората - ако до вчера те бяха от двете страни на барикадата като "Максимовисти" и "разколници" - то сега тези, които искат да знаят цялата Истина, която по думите на Христос ни прави свободни, са ругани от онези, които искат да я заличат...
Следвайки логиката на разсекретените агенти в расо, че "всяка власт е от Бога", би трябвало да оправдаем и Юда. Предавайки Христос на фарисеите, той също е служил на власт, поставена от Бога - и за Пилат, и за Каяфа, Спасителят е бил смутител на обществения ред, т.е. на властта, която е богоустановена.
Значи, като е посочил къде се крие Христос, Юда е изпълнил своя граждански дълг и не е предател, а е патриот, герой и т.н. - все човек, който е служил на обществото и не е направил нищо лошо на Църквата.
Така де, ако не беше предал Христос, Него нямаше да го разпънат, после да Възкръсне и накрая - нямаше да се създаде Църквата.
Ето това следва от логиката на нашите митрополити, че те видиш ли никого не са клеветили и са служили на България. Само че и децата знаят, защо Юда е предателят - та нали Този, когото предаде, ни учи, че никой не може да служи на двама господари - защото единия ще обикне, а другия ще намрази.
И тук навлизаме в сфера, която засяга самата същност на Църквата. Иде реч за голямата съблазън, която владиците предлагат на вярващите, спекулирайки със словото Божие, че може да се примиряваме и да служим на всяка власт, защото всяка власт е от Него.
Християните вярват, че рано или късно ще дойде и царството на Антихриста - неговата власт също ще е допусната от Бога. Следвайки оправданията на нашите агенти-владици, излиза, че тогава Църквата ще трябва да се подчини и на Дявола, както се е подчинявала на тоталитарния режим и тайните му служби?!
Да се служи едновременно и на Бога, и на Антихриста... Това е невъзможно. Проблемът с разсекретяването на архиерейските досиета, с прикриването на други такива, и с мълчанието на Светия синод е проблем преди всичко морален.
Да се мисли, че 73% от ръководството на Църквата едновременно може да си подаде оставките и да бъде заменено с нови митрополити е несериозно и противоканонично.
Висшият клир трябва да намери сили и да изговори истината за своето социалистическо минало, за обвързаността си с тоталитарната власт. И да се покае - искрено и пред всички чада на Църквата.
Не се ли случи това Църквата ще бъде все така немощна да поведе нацията към предизвикателствата на ХХI век и ще продължава да бъде раздирана от вътрешни противоречия.
Всевъзможни клики и групировки вече изпълзяват от дупките, изкушавайки православните българи с призиви, че те са "истинската Църква", че трябва да се върнем към стария календар, защото новият бил натрапен от комунистите и т.н., и т.н.
Осветляването на агентите в Църквата не е проблем на миналото - той засяга настоящето и е отговорност към бъдещето. Неговото преодоляване ще покаже силата на Църквата да преживее травмите и да се очисти от зависимостите, наследени от тоталитарното време.
Иначе мълчанието и забравата ще отворят нови въпросителни и нови проблеми. И те вече няма да засягат само целостта на Българската православна църква, а самата вяра.
Защото миряните с основание ще се питат, могат ли да ни водят към Бога пастири, които са предавали и предават вярата? И ще отидат да ги търсят другаде - а това не е добро нито за Църквата, нито за обществото, което в преобладаващата си част продължава да се люшка между атеизма и суеверието.
Горан Благоев, автор и водещ на предаването "Вяра и общество" по БНТ-1.
