42
Сега са най-напрегнатите дни в очакване на раждането на Иисус Христос. През тези дни трябва да сме максимално съсредоточени да усещаме духа на празника, защото често се разсейваме в приготвяне на подаръци, на трапези, на пуйки.

Това казва писателката и драматургът Теодора Димова в интервю за БГНЕС.

Според нея тези външни признаци на празника поглъщат повече нашето внимание, отколкото същността му.

"А тя е, че се ражда Спасителят, Невидимият става видим. Извършва се най-голямото действие на Божествения план".

По нейните наблюдения, или по-скоро интуиция, повече хора търсят и влизат в църква.

В големите градове има действащи християнски общности, събрани в един храм от един, двама или трима свещеници.

Все повече хора се присъединяват към тези общности, защото всеки търси упора, всеки търси утеха. Истинската упора и утеха не могат да бъдат намерени извън Църквата.

За мен лично вярата е пътят

Аз си мислех, че ако имахме една силна църква, приласкаваща църква, нормална църква, която да създава своята общност, самото ни общество щеше да бъде на съвсем друго ниво.

Ние нямаме чувство за общност, всеки е за себе си, самотен и сам. Не можем да се обединим около никаква кауза просто защото не познаваме какво е съборност и какво е църковност, а Църквата е точно това - събрание на много хора в името на Христос".

По повод скандалите напоследък с луксозни коли на архиереи или пък с несъгласието да бъдат отворени досиета от Държавна сигурност на свещениците, писателката казва:

"Случващото се през последните седмици не може да помрачи празника, а висшите етажи в църковната власт, защото наблюдаваме разкъсване между Божия народ и Църквата.

Причините за това са много дълбоки, не само тоталитарният режим, но и последните 20 години, в които чакахме тя да ни приласкае, да излезе напред, а се случи този разкол, който вътрешно я отслаби.

Той беше предизвикан от Държавна сигурност, беше нарочно направен и сега има това разкъсване между висшия клир и Божия народ, между висшия клир и човечеството".

"Когато стане дума за досиета, ние сме като мишки в ултразвук,

облъчени с тези досиета. На фона на това, което се случва, на безобразията във висшите етажи на властта, досието не изглежда толкова страшно. Кой вече се вълнува, че някой е сътрудник на ДС, след като действащият президент е сътрудник на ДС.

Като че ли това да си бил доносник изгуби каквато и да е обвиняемост. Като че ли то не е престъпление, а е в реда на нещата. Това снишаване и объркване на ценностите е катастрофално за обществото", продължава Теодора Димова.

"Много е трудно да се говори за църквата, защото от една страна тя изисква от нас смирение, но то не предполага овчедушие и раболепие. Това, което виждаме, трябва ясно да го изразяваме, а то е поведение, което при някои епископи е скандално.

Не само противоречи на каноните на Българската православна църква, но противоречи изобщо на най-елементарния морал и възпитание на един човек. Този лукс, с който се огражда висшият клир, разкошът, в който живее на фона на бедността, която е в България, е изключително отблъскващ.

Отблъскващо е похвалването на митрополит Кирил с тази кола,

независимо колко струва. Пред тези неща не можем да мълчим. Раздаването на архонтските титли е абсолютно противоканонично, а ето, че една мутра се произведе в архонт от митрополит Галактион.

Този архонт с прякора Чомбе може би ще бъде член на епархийския съвет и може би ще избира бъдещия патриарх. Тази верига между бизнеса и висшия клир става крайно опасна", смята писателката.

"Мисля, че ценностната система се е срутила, нямаме ценностна система. Детската агресия, която за съжаление продължава и е навсякъде по света, не ни накара да се стреснем за тези деца.

Нашата вина пред това поколение е огромна, защото тяхната агресия е израз на нашата немощ да се справим. Ние предаваме тези наши механизми на тях".

"Аз съм оптимист именно с това, което наблюдавам. Това, че хората се преситиха от липсата на смисъл,

от безсмислието, от опростачването, от чалгата,

от липсата на наказуемост, от безхаберието и търсят действителните стойности. За това прииждат млади, нормални и работещи хора в църквата. Този спокоен разговор между свещенството и хората ме изпълва с оптимизъм", заключава Теодора Димова.

Теодора Димова е писател и драматург, дъщеря на известния български писател Димитър Димов. Завършила е английска филология в СУ "Св. Климент Охридски".

Първата й пиеса "Фюри" печели през 1987 г. награда на конкурс в БНР. Следват пиесите "Стая № 48", "Ерикепайос", "Калвадос, приятелю", "Игрила", "Платото", "Неда и кучетата", "Кучката", "Змийско мляко", "Любовници" и "Невидимите пътища на прошката".

Автор е на романите "Емине", "Майките" и "Адриана". Последната, засега, книга на Теодора Димова е "Марма, Мариам" (изд. "Сиела").

В книгата нея се разказва за това, как един съвременен човек се приближава към евангелските събития, изживява ги и ги предава на другите. Става дума за това колко е труден този път, колко е неблагодарен в началото и каква утеха носи накрая...