На общото отчетно-изборно събрание на съюза днес, 74-годишният Стоянов спечели на балотаж срещу 30 години по-младия си колега Иван Георгиев-Гец.
"Първото ми присъствие като председател на СБФД приключи през 1992 г. После нямах възможност да снимам. Сега колегите показаха емоционално отношение към мен, което много ме радва", каза пред репортер на БТА Георги Стоянов.
Той подчерта, че усилията му ще са свързани преди всичко с осигуряване на алтернативно финансиране на производството и разпространението на български филми - чрез създаването на фонд "Българско кино" и привличане на средства по европейски програми.
"Това се налага още повече сега, когато се нарушават законите, по които се субсидира филмопроизводството", отбеляза Стоянов, визирайки действия на сегашното правителство.
По думите му много е важно кинематографистите да обединят усилията си, защото само така могат да преминат през кризата.
В СБФД членуват 850 души. Днес кандидати за председателския пост бяха деветима, но петима се отказаха и събранието гласува за четирима: Георги Стоянов, Иван Георгиев, Владимир Андреев и Сергей Комитски.
Георги Стоянов е роден в Москва през 1936 г. Там е завършил топлотехника, а след това - в Париж през 60-те години - кинорежисура. Негови са филмите "Дрямка" (1965), "Случаят Пенлеве" (1968), "Птици и хрътки" (1969), "Трета след слънцето" (1972), "Къщи без огради" (1974), "Щурец в ухото" (1976), "Пантелей" (1978), "Прозорецът" (1980), "Константин Философ" (1983), "Онова нещо" (1990).
Бил е депутат в последното Народно събрание, избрано по живковската конституция (1986-1989), зам.- министър на културата (1995), културно аташе в българското посолство в САЩ (1996).
Последвайте ни
