Сега на бял свят излизат факти за сътрудничеството на българските "чекисти" с източногерманските им колеги от Щази в областта на технологическия и промишлен шпионаж. Взаимно хваление, много бумащина и скука - така обобщава това сътрудничество Кристофер Неринг.Той е докторантът от Хайделберг, който проучва в София документите за 40-годишната обща борба на Щази и Държавна сигурност срещу капитализма.
"Да крадат от Запада технологии и индустриални тайни - това е една от най-ефективните форми на сътрудничество между двете служби.
Двете "братски" шпионски централи непрекъснато си разменят комплименти по въпроса, но ако четете между редовете, веднага ще разберете, че не всичко върви тъй добре, както се хвалят техните началници", казва Неринг пред "Дойче веле".
В потока от документи между София и Източен Берлин с гриф "Строго секретно!" той открива много пустословие и скука.
Мързеливият социализъм предпочита да краде
На прицел са главно техническите достижения на Западна Германия. За целта двете централи инвестират средства за създаване на множество фиктивни представителства и фирми, които търсят начини подмолно да се доберат до патенти, промишлени технологии, машини и информационни системи.
Крадат ги или защото износът им за Съветския блок е забранен с наложеното от Запада специално технологично ембарго, или пък просто за да поспестят валута.
Плячката се разпределя вътре в соцлагера, където западащите икономики остро се нуждаят от прилив на съвременни технологии. Първоначално шпионите крадат главно в областта на машиностроенето и електротехниката, по-късно се насочват и към компютърните технологии
"Дружбата" си е "дружба", ама краденото е с пари!
Водеща организация в индустриалния шпионаж е Щази. Източногерманската ДС въвежда съвсем пазарни методи за разпределение на откраднатото.
Щази се добира до западногермански информационни технологии и до патенти на Ай Би Ем, които са нужни на България за производството на компютри "Правец" (на името на родното село на Тодор Живков).
Но София е принудена да плаща за тях в конвертируема валута или пък да дава в замяна също откраднати или контрабандирани от ДС патенти, машини, суровини. За целта двете ведомства периодично си разменят списъци с най-търсените промишлени тайни и стоки.
"През 60-те година на миналия век в търговията с придобитата плячка от научно-техническото разузнаване Щази определено е на печалба, а българската ДС - на загуба. През 80-те години обаче софийските шпиони изравняват резултата", констатира Неринг.
Кой въздиша по прекрасната ДС?И до днес почитателите на комунистическите тайни служби, пък и други тоталитарни носталгици, хвалят шпионите за тази им уж патриотична дейност. Такива похвали са абсурдни, защото оправдават тежки и трайни закононарушения.
Да не говорим, че тайните служби по замисъл трябва да работят за т. нар. "национална сигурност", а не да кокошкарстват в технологичния и валутен сектор. В годините, когато реалният социализъм залязва, неговите шпиони поемат все повече валутни задачи и все по-активно се занимават с икономически шпионаж.
Впрочем, тези сегменти на някогашната ДС оцеляват най-добре и по време на прехода и активно участват в изнасянето и препирането на "червените" пари.
Фирмите "Кинтекс" на ДС и управление КоКо (Kommerzielle Koordinierung) на Щази са класически примери в това отношение.
