Депутатът от "Атака" е инициатор на подготовката на законови промени, които да регламентират заместващото майчинство в България - възможността една жена да износи чуждо дете, което не е забранено с изричен текст у нас, но не е и разрешено.
Рискът при нелегалния бизнес с майки обаче е, че много семейства не получават дете, а остават финансово ужилени, след като са изпълнили всички безумни условия, и именно законът би бил добро решение за тях, подчертава Крумова.
По думите на Крумова черния пазар, който дълго време е работил, е нещо трудно доказуемо и именно това е една от причините, поради която подготвяните изменения в закона още не са внесени - наказанията трябва да бъдат достатъчно сериозни и
да ангажират всички страни по договора
"Имах голямата амбиция измененията, които уреждат сурогатното майчинство, да бъдат внесени в парламента до 15 юни, но вероятно ще се забавим поне до края на месеца.
Предпочитам всичко да бъде изпипано и работещо, без да има вратички, отколкото да го направим бързо, но неефективно", обясни Крумова.
По думите й забавянето идва от това, че многото и различни предложения са в различни закони и съответно се изготвят от различни специалисти - лекари, юристи и други.
Една от най-важните промени е в Семейния кодекс, според който в момента майка на детето е тази, която го е родила. Той трябва да се преработи,
за да стане възможно и у нас легално да износиш чуждо дете
Договорът между кандидат-родителите и заместващата майка ще бъде доста подробен и ще регламентира задълженията и на двете страни, като в него ясно ще се посочват най-важните неща - разноските на сурогатната майка, както и последствията, ако някоя от страните не изпълни задълженията си.
Текстовете, които се отнасят до санкциите, се подготвят от юриста и депутат от "Атака" Явор Нотев, и все още не са в окончателен вариант. Едно от нещата, заради които ще се търпят санкции, е разгласяването на анонимността на износващата майка, за да не може тя да изнудва родителите, че ще каже на детето.
Калина Крумова е категорична, че освен доброволно, сурогатното майчинство трябва да се прави от съпричастност, без финансова облага.
Няма да има "наем" за утробата,
в договор ще се урежда само кои разноски ще бъдат поети, докато заместващата майка не може да ходи на работа заради бременността си, обясни депутатката.
Изрично условие е двойката, която иска да има дете по този начин, да има сключен граждански брак. Засега няма да се позволява и на самотни майки да износват чуждо дете.
Една жена няма да може да бъде заместваща майка повече от два пъти. Тя трябва да е родила поне едно здраво дете и да бъде физически и психически здрава.
Според Калина Крумова прагът на възрастта и за сурогатно майчинство, и за ин витро трябва да се вдигне поне до 45 и дори 50 години, както е в Европа. Най-вероятно долната граница пък ще бъде 23 години.
"По този начин се надявам да ограничим вероятността хората от малцинствата да се опитат да превърнат заместващото майчинство в бизнес.
Ако все пак някое семейство опре до жена от малцинствата,
ми се струва, че ползите ще са по-големи - поне детето, което се е родило, ще има дом и семейство", обясни Крумова.
Над 42 години обаче жените трябва да си плащат процедурите, а не държавата, смята депутатката, тъй като "не е оправдано жена, която има по-малък шанс да забременее, да отнема възможността за безплатна процедура на по-млада от нея, която има по-големи шансове".
Една от промените - в Закона за здравето, ще позволява и на роднини да стават сурогатни майки.
Ще има специален съвет от психиатри и други лекари към съвета, който в момента се занимава със семействата с репродуктивни проблеми. Той ще определя кой може да се включи в тази програма.
Заместващото майчинство е регламентирано със закон в САЩ, Канада, Гърция, Русия, Великобритания, Австралия и Индия. В Япония, Белгия и Финландия няма забрана и се практикува.
Източник: БТА
Последвайте ни
