Македония наистина трябва да знае, че не бива да преминава определени линии и премине ли ги, ще бъде бита през пръстите.
Това е казал пред Агенция "Фокус" историкът Божидар Димитров.
Той подкрепя изразената от президента Росен Плевнелиев позиция във
връзка с поредния опит на Македония да си присвои българската история.
Македония обяви, че ще представи изложба "Македонското ръкописно богатство през вековете" в Кралския музей на Брюксел през октомври. По-късно заглавието бе променено на "Старинни ръкописи от ХІІІ - ХІХ век".
"Подкрепям президента за неговите думи и горещо желая да бъде последователен в заявленията си, т.е. да спазва твърдо това, което е казал, през оставащите години на мандата му, а те не са малко", каза Димитров.
Според него е хубаво
сега да се чуе и мнението на правителството по този въпрос.
Димитров изрази надежда, че то съвсем скоро време ще може да се види в меморандума, който изготвя външният ни министър Николай Младенов. "Жалко е, че той се изготвя в края на мандата на правителството на ГЕРБ, но в края на краищата по-добре днес, отколкото никога", каза Димитров.
Според него това, че България ще формулира в документ "червени" линии, от които няма да отстъпи в политиката си към съседните страни, е абсолютно правилен подход.
"Въпросът сега е да видим какви са тези червени линии, да видим
къде ще минава границата, без която Македония няма да получава нашата подкрепа
за европейските и световни структури, в които и ние членуваме и по-специално Европейския съюз и НАТО", посочи Божидар Димитров.
"Историята не може да бъде оставена само на историците. Те трябва да подават на политиците компетентни мнения и опрени на тези компетентни мнения политиците трябва да бранят това, което наричат "червена линия"... От само себе си се разбира, че ако историците спорят има ли македонска нация или не, докато този въпрос не се реши, държавата Македония не може да има претенции за македонско малцинство в България и обратно", каза още Димитров.
Има много ръкописи в македонските земи, но те са си писани на старобългарски
или среднобългарски от български книжовници, коментира пред "Фокус" и проф. дфн Боряна Христова, директор на Национална библиотека "Св. Св. Кирил и Методий".
По думите й ръкописите могат да бъдат наричани и македонски, но под това трябва да се разбира явление на българската средновековна култура, ръкописи, написани в македонските земи. "Все едно да кажем, че има тракийски ръкописи и те са отделна страна. Те са ръкописи, плод на българската писмена култура, но са писани на различни места", добави проф. Христова.
"Ръкописи, които са възникнали в техните земи и носят диалектни
особености на македонските земи, не значи, че не са били български,
защото тези, които са ги писали, по моему, са се считали за българи. Те
са от края на XVII век. Иначе всички, които са ги писали – и Охридската
книжовна школа на Климент Охридски – това са нашите общи учители,
независимо че сега ние сме различни народи, държави и даже признати за
различни езици", добави още проф. Христова.
По думите й във времената от края на IX-X век се е писало на старобългарски и после на среднобългарски. "Ако представят древни ръкописи и пишат отгоре македонски, е направо смешно. По онова време, а и по всяко време в македонските земи се е пишело на български", заяви проф. Христова.
Междувременно президентът на Македония Георге Иванов каза, че "за първи път чува" за македонско-българска инициатива за изграждане на паметник на българския писател Димитър Талев.
Вчера президентът Росен Плевнелиев съобщи за такава инициатива.
