Готвената от Македония изложба в Брюксел е обявена във френската секция на Кралския музей в Мариемон (musee-mariemont.be) със заглавието "Старинни ръкописи от ХІІІ - ХІХ век" (Manuscrits anciens du XIIIe au XIXe siècle). В английската секция на сайта на музея информацията липсва.
В текста на френски се посочва, че изложбата се организира в тясно сътрудничество с Посолството на Македония в Брюксел и Валон-Брюксел Интернешънъл. Експозицията представя селекция измежду 270 стари славянски ръкописа, съхранявани в Националната Университетска библиотека "Свети Климент Охридски" в Скопие.
Във вторник български евродепутати и историци реагираха остро по повод готвената изложа и заявиха, че през Средновековието няма нито едно свидетелство за съществуване на самостоятелно македонско културно наследство.
Белгийският кралски музей е уверил евродепутата от ГЕРБ Андрей Ковачев, че в името на изложбата на средновековни ръкописи няма да фигурира думата "македонски", съобщиха от пресцентъра на партията.
От белгийска страна са информирали българския евродепутат, че двама учени от Католическия университет в Льовен са командировани в Република Македония, за да се запознаят с ръкописите, които предстои да бъдат изложени в Белгия. Той е получил уверение от белгийска страна, че тези ръкописи ще бъдат представени по научно обоснован начин, който ще се базира на доклад от двамата белгийски учени.
По-рано днес Ковачев съобщи, че е запознал с казуса с изложбата директора на музея.
"Информирах директора, че е научно некоректно, ако музеят представи тези ръкописи като македонски. Информирал съм вече белгийската страна за това да не бъдат използвани за такава провокация и манипулация на научни факти и данни. Очаквам до края на деня реакцията на белгийската страна", заяви Ковачев.
"Музеите се базират на факти и на научно обосновани тези. Убеден съм, че и белгийският кралски музей иска да е научнообосновано това, което ще бъде представено там и ще реагират по съответния начин", допълни той.
Евродепуатът подчерта, че ръкописите, които ще бъдат включени в изложбата, са ценни и е хубаво да бъдат представени. "Въпросът е как те се представят – дали като български, които се намират на днешната територия на Република Македония, каквато е историческата истина, или като македонски, както се опитват да ги представят от Македония. Това е основният проблем. Ако ръкописите са научно обосновано и коректно представени като български, то тогава ние нямаме нищо против те да бъдат представени", коментира Ковачев.
"Информирали сме белгийските си партньори за некоректната интерпретация на историческите факти, която тема е и политически проблематична за нас, защото имаме исторически неразрешени неразбирания между България и Македония, и надали белгийската страна би искала да участва в задълбочаването на тези проблеми между нас", каза още Андрей Ковачев.
Шефът на НИМ Божидар Димитров днес също изказа мнение, че най-добрият изход от ситуацията е смяна на името на изложбата.
Днес от посолството ни в Скопие съобщиха, че са информирали българското външно министерство за пресконференцията в понеделник, която е дал македонският министър на културата за предстоящата изложба в Брюксел на средновековни ръкописи.
На пресконференцията пред журналисти са били представени експонатите - те са от различни музеи и институции в Македония, сред които Битоля, Охрид, Скопие и други места.
В репортаж македонската телевизия "Сител" показа ръкописите, които ще бъдат изложени в белгийската столица. На тях ясно се виждат надписите на старобългарски език.
Изгледах репортажа и мога да кажа, че едно нещо е безспорно: това са средновековни български културни ценности, коментира археологът д-р Тодор Чобанов.
"В този смисъл, когато се прави изложба със средновековни български културни ценности - тези ръкописи са точно такива и това е факт, следва заглавието да отразява достоверно това, което е в самата изложба. Оттук нататък има два варианта, за да се запази добрият тон – единият вариант е да се промени заглавието, другият вариант е – да не се организира изложбата", смята д-р Чобанов. Той припомни, че и България е организирала изложби с византийски ръкописи например.
