Данъчните водят с 1:0 срещу футболните клубове

И�и �инско чудо е, че настъпи ден, в който някой от държавните фактори оповести официално малка част от аферите на българските футболни клубове, които от години са публична тайна, пише във в. „Сега" Петър Захариев.

Но според него още по-голямо чудо ще е, ако провинилите се получат наказания, а отборите започнат най-после да спазват законите в тази страна.

Авторът изброява

неудобните въпроси,

които трябва да получат нелицеприятни отговори, за да се случи това.

Например, пише Захариев, защо чак сега в НАП проумяха, че футболистите се осигуряват на смешни за своя стандарт на живот заплати и че по този начин ощетяват хазната.

И защо това стана "случайно" (по думите на изпълнителния директор на НАП Красимир Стефанов) - когато в БФС са намерени едни анекси за десетки хиляди левове към договори на състезатели? Защо не се е работило в тази посока целенасочено?

Практиката футболистите да подписват трудови договори за по 300-500 лв. и върху тези суми клубните шефове да внасят осигуровки е масова. Големите пари обаче са в т.нар. траншове - сумите, които играчите прибират регулярно, според както са се разбрали с началниците. Точно за тези суми най-често се подписват прословутите анекси към договорите.

Според Захариев самите спортисти едва ли имат някаква пряка вина за невнесените данъци, макар повечето от тях да правят номера "договор+анекс" именно с ясното съзнание, че така спестяват задължения към хазната.

„Тези иначе нахакани младежи започват да пищят до небесата само когато биват излъгани от шефовете си за пари и се опитат да разтрогнат договорите си в Арбитражната комисия на БФС. Тогава клубните началници вадят документи за по 500 лв. и показват, че всичко по тях е платено.

А по-тарикатите измежду ритнитопковците, които са успели да си вземат копия от анексите (понеже не всички имат подобна "привилегия" и затова биват държани като крепостни селяни от своите началници), вадят тези суми на светло - пред БФС.

Точно това са и анексите, открити от НАП, където трябва да се запитат "защо толкова малко анекси открихме", а не да се радват на случайната находка", се казва в статията.

Според автора на „Сега"

проверката трябва да се разшири и задълбочи.

Още от зората на демокрацията футболните клубове станаха привлекателни места за пране на нечисти капитали - и чрез фиктивни трансфери за нереално големи суми, и чрез подписи под премии, които играчите така и не взимат, и чрез въпросната схема за неплащане на данъци.

Но единственото, което държавата се задоволява да прави до момента, е да назначава периодично ревизии в клубовете. Тези ревизии по правило разкриват милионни задължения (не укрити данъци!) към хазната, но въпросните суми биват разсрочвани далеч напред във времето и нещата се протакат с години.

Според Петър Захариев вина носи и Българският футболен съюз (БФС). Тъй като футболната централа е готова на всякакви компромиси само и само да не се скара с някой от клубните шефове (все пак периодично има избори). В резултат за участие в първенството се допускат отбори с дългове и към други клубове, и към футболисти, и към служители.

Примерът на други европейски страни,

засегнати от подобен проблем, е впечатляващ. В Полша и Румъния клубове бяха глобени сурово, а спортни чиновници - вкарани в затвора при доказано укриване на данъци или за корупционни схеми.

Легендата Диего Марадона например дълго време не смееше да припари до Италия, след като бе доказано, че дължи $45 млн. данъци. До момента аржентинецът е изплатил мижавите 50 000 евро и затова при скорошната му визита на Апенините властите, без да се церемонят, му конфискуваха обеци за 4000 евро.

Прославеният треньор Гюс Хидинк скри 1.5 млн. евро приходи от властите в Холандия и бе осъден на 6 месеца затвор условно и глоба от 50 хил. евро.

За данъчни измами се разследват още Марко ван Бастен, който като играч на "Милан" не е декларирал 4.12 млн. евро, укрилият 800 000 евро бразилец Ромарио, треньорът на "Барселона" Жозеп Гуардиола, селекционерът на националния тим на Англия Фабио Капело и още, и още...

У нас обаче властите си измиват ръцете с данъчната тайна и не назовават публично дори провинилите се клубове. Да не говорим за имената на хората, отговорни за тези престъпления - клубни президенти, финансови, изпълнителни директори, администратори, чиновници в "Човешки ресурси" и т.н.

И докато някой от тях наистина не бъде наказан сурово и не му бъдат конфискувани имотите или колите, придобити с укритите от държавата пари, цялата патаклама ще прилича повече на много шум за нищо. Или на пиар акция на НАП.

А за да започне наистина оздравителен процес във футбола, трябва да се действа безкомпромисно.

Дори много да боли, завършва статията във в. „Сега".