Това каза Станимир Хасърджиев, член на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), по време на кръгла маса "Ценообразуване и реимбурсиране на лекарствените продукти - европейски практики".
Форумът е под патронажа на парламентарната комисия по здравеопазване.
Новите молекули представляват едва 0,6% от общите разходи на НЗОК през миналата година, съобщи Хасърджиев.
Цените на лекарствата в България са едни от най-ниските в Европа, смята пък проф. Генка Петрова, президент на българското представителство на Международното общество по фармакоикономически проучвания и анализи.
"56 на сто от цената на лекарството плаща българският пациент, останалите се плащат от НЗОК.
Същевременно в европейските държави съотношението е обратното, дори пациентите плащат много по-нисък процент", уточни проф. Петрова.
ДДС в България е стандартен за всички продукти, но в други държави този данък за лекарствата е по-нисък, каза още тя.
Тя цитира статистически данни, според които българският пазар за лекарства по рецепта, без хранителните добавки, е 1,5 млрд. лева, пазарът на тютюневи изделия е 2,5 млрд. лева, а за алкохолни продукти - 2 млрд. лева.
Според нея българското законодателство е изключително рестриктивно по отношение на ценообразуването на лекарствените продукти и е изцяло синхронизирано с европейските норми в областта.
При ценообразуването България се реферира към Испания, в която правилото е медикаментите да бъдат с най-ниска цена от всички държави членки на ЕС, посочи тя.
Проф. Петрова изтъкна още, че в ЕС качеството на болничната помощ се измерва с намаляване на публичните средства, отделяни за нея, за сметка на повече ресурси в извънболничната помощ и профилактика на заболяванията.
По думите й това е следващата стъпка, върху която реформите трябва да бъдат фокусирани.
Източник: "Фокус", БТА
Последвайте ни
