И пациентите вече ще алармират за нежелани реакции от лекарствата

О�к �ква се от юни пациентите да могат да съобщават в Изпълнителната агенция по лекарства (ИАЛ) за странични ефекти и нежелани реакции на лекарствата.

Това съобщи доц. Илко Гетов, преподавател във факултета по фармация на Медицинския университет в София след откриването на форум за лекарствената регулация в България и Европа.

Проследяването на лекарствената безопасност досега беше в приоритетите само на медицинските специалисти и фармацевтите.

С промени в европейското и българското законодателство обаче ще се даде такава възможност и на пациентите, обясни той.

При натрупване на много и идентични сигнали за нежелани реакции агенцията ще може да изисква нови проучвания за безопасността на съответния медикамент, промяна на неговия статут или ограничаване на предписването му.

Сигналите могат да се подават за всички лекарства,

като се очаква за новите препарати те да са повече, посочи фармацевтът.

По думите му ще се обработват сигнали за нежелани реакции и странични ефекти, които не са описани в листовката на лекарствения продукт.

Доц. Гетов увери, че няма вероятност да се подават недобросъвестни сигнали от конкурентни фирми срещу дадено лекарство.

Анонимни сигнали също няма да се приемат.

Предстоят сериозни промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина по отношение на проследяването на лекарствената безопасност и на фалшивите лекарства, заключи той.

Лекарствата, които най-често се фалшифицират,

пък ще имат специални бар-кодове. От 2015 г. кодове ще се поставят както на медикаменти, които биха могли да бъдат фалшифицирани, както и на такива, за които производителят пожелае.

Промяната ще бъде за сметка на производителите и няма да повлияе върху цената на лекарствата, увери доц. Гетов.

В Европа, както и в страната ни има фалшиви лекарства и това обикновено са най-често употребяваните или скъпоструващите, коментира доц. Гетов.

Едно от най-често фалшифицираните лекарства е за подобряване на сексуалната потентност, включително и на българския пазар.

Неистинските лекарства идват най-често от Индия, Китай и Пакистан. До 10 на сто са те на европейските фармацевтични пазари, като най-засегнати са Великобритания и Германия.

Търговците на лекарства на едро и дребно ще трябва да сменят софтуера, с който работят, тъй като в противен случай няма да могат да изпълняват дейността си, според доц. Гетов. Засега не е обсъждано за чия сметка ще бъдат инвестициите.