Пуснат е часовникът, който ще отброява минутите на реформирането на здравеопазването, заяви здравният министър Анна-Мария Борисова, след като парламентът прие окончателно на второ четене промените в Закона за лечебните заведения.
С тези изменения е приет първият от четирите приоритетни за здравната реформа закони, заяви Борисова.
Тя отново потвърди, че няма да има закриване на лечебни заведения, а оптимизиране на съществуващата структура, за да заработи по-добре.
Всъщност ние ще направим преструктуриране по модела, който работи в Европа, отбеляза Борисова.
Според нея страната ни трябва да посрещне удара, който я очаква от много бързо нарастващите хронични заболявания, за които трябва да бъдат подготвени леглата за долекуване. Борисова уточни, че става въпрос за пациенти с известни диагнози, които нямат работа в болниците за активно лечение, където постъпват острите заболявания. По думите й това е голямата разлика, това Европа го прави от 20 години.
Няма болница в България, която да не се преструктурира, те не могат да стоят замръзнали от десетилетия, посочи здравният министър. Привеждаме една замръзнала от десетилетие система в състояние, което отговаря на днешния ден - нищо повече, добави тя.
Няма закрити болници,
освен ако някоя не се е самозакрила, коментира Борисова. Тя посочи, че болниците в Полски Тръмбеш и в Трън са се самозакрили.
Преди ден депутатите решиха
диспансерите да отпаднат като вид лечебно заведение.
Предвижда се обаче възможност за тяхното преструктуриране като се запази "диспансерската дейност".
Преобразуването на диспансерите в специализирани болници ще даде възможност да се увеличи обхватът на извършваните от тях дейности.
Функциите по активно издирване, диагностика, лечение и периодично наблюдение на болни с определени заболявания ще се извършват от заведенията за болнична и извънболнична помощ.
Създава се нов вид лечебно заведение - център за психично здраве. В него ще се диагностицират, регистрират и лекуват хората с психични и поведенчески разстройства.
С измененията се уеднаквява дейността на хосписа като вид лечебно заведение с функциите на хосписите в другите държави от Европейския съюз.
За лечебните заведения се
въвежда
изискване да осигуряват
непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицински специалности съгласно дадено разрешение, включително и на медицинска помощ при спешни състояния.
Финансирането на медицинкста дейност при спешни състояния в лечебните заведения ще се определя от здравния министър в рамките на предвидения бюджет на министерството за годината.
Здравният министър Анна-Мария Борисова обясни преструктурирането на диспансерите с практиката в чужбина. По света няма диспансери, а болници, клиники и отделения, посочи тя. Борисова даде пример как в момента съществува кожен диспансер с 30 легла и 63-ма служители. Това не е държавнически подход и не е нормално, смята министърът. Тя увери също, че психодиспансерите няма да бъдат "пипнати". Големите психодиспансери ще бъдат преобразувани в специализирани болници, а тези с 10 легла - в центрове за психично здраве.
Финансирането ще бъде както досега. Държавата е имала ангажимент и ще го има и за в бъдеще, увери министърът. Новите структури ще имат право да сключват договори с НЗОК и никой няма да остане недофинансиран, каза Анна-Мария Борисова.
Променят се и
условията за
многопрофилните болници -
те ще трябва да имат отделения или клиники с най-малко по две медицински специалности. Досега изискването беше за най-малко четири отделения или клиники по различни основни медицински специалности.
Дава се възможност в специализираните болници да се разкриват структури с преобладаващо хирургична, терапевтична, клинико-диагностична насоченост и по анестезиолигично и интензивно лечение, които да осигуряват осъществяването на специалността, по които лечебното заведение е специализирано. Регламентират се вече изисквания, на които да отговарят центровете за кожно-венерически заболявания и комплексните онкологични центрове.
Областните здравни карти
ще бъдат готови през късната есен, съобщи още Анна-Мария Борисова. В момента се подготвяла системата за догодина и в бюджет 2011 ще бъдат заложени пари за новите структури, които парламентът в момента гласува.
Картите ще съдържат минималния и максималния брой легла за активно лечение и за долекуване. Тяхното разпределение ще зависи от броя на населението в областта по ред, определен в методика, утвърдена от министъра на здравеопазването.
Това, според Мая Манолова от левицата, ще доведе до тежка корупция, тъй като няма обективни критерии, по които министърът да определя броя на леглата.
В отговор министърът на здравеопазването Анна-Мария Борисова обясни, че една държава трябва да има максимален брой легла, за да се пази здравната каса от фалит, тъй като тя има определен финансов ресурс. Това, което се прави в света, това ще правим и ние, категорична беше тя.
Представили сме фалшиви данни
на Евростат
за броя на леглата за долекуване. Това каза министърът на здравеопазването Анна-Мария Борисова пред депутатите, при обсъждането на второ четене на промени в Закона за лечебните заведения.
По думите й, страната ни е дала данни за броя на леглата в болниците за рехабилитация, които нямат нищо общо с местата за долекуване. От 20 години светът се готви за хроничните заболявания и в болниците се увеличават леглата за долекуване, у нас цялата здравна система е объркана, и ние нямаме нито едно легло за долекуване, каза Борисова.
Тя обясни, че с промените ще се даде възможност в областните болници да има отделения за долекуване за хронично болните. В тях ще постъпват пациенти, които трябва да се стабилизират след тежко състояние.
