Здравният министър и кметът на Благоевград влязоха в спор по повод преструктурирането на болниците.
От края на миналата седмица министър Анна-Мария Борисова е на обиколка в страната, за да разяснява пред медици здравната реформа.
В Благоевград тя обяви, че се съкращават 126 легла в многопрофилната болница и се закриват тубдиспансерът и кожно-венерическият диспансер.
Кметът на Благоевград Костадин Паскалев напусна демонстративно срещата със здравния министър с думите: "Как държавата ще закрива общински дружества, чрез национализация ли?".
Пред журналисти след срещата Борисова обясни, че преструктурирането на здравните заведения по-скоро означава те да бъдат оптимизирани, за да има по-добри резултати от работата им.
В цялата страна, както и тук, има нужда част от леглата за активно лечение да бъдат съкратени, тъй като ние ще създаваме легла за долекуване и продължително лечение, обясни тя и допълни, че принципно държавната политика е дублиращите структури, които са извън областните болници, да бъдат привлечени към тях, тъй като държавата няма никакъв интерес да плаща за поддържане на сгради извън основната болница, да плаща режийни, за администрации и т.н.
Борисова даде пример за съществуването на
диспенсер с десет легла, обслужван от седем души администрация,
както и на диспансер с 20 легла, където работят 63 служители. Това, по думите й, са ненормални неща.
А на едно място видяхме три диспансери, които работят в една сграда, те имат три входа, три администрации, три технически служби, три лаборатории - всичко по три, добави министърът.
Вие смятате ли, че това е нормално и трябва ли ние да харчим част от парите за здравеопазване за поддържане на този сграден фонд, на този раздут административен щат, вместо това да отива за лекарства и за заплатите на лекарите например, обърна се тя към медиците от Благоевград.
На въпрос с успешното осъществяване на здравната реформа
ще спре ли изтичането на висококвалифицирани лекари
и медицински кадри в чужбина и ще се увеличи броят им в страната, Борисова отговори утвърдително.
"Очаквам го, защото, ако се създадат по-добри условия за работа, ако лекарите, медицинските специалисти се чувстват по-удовлетворени от работата си тук - и като професионални постижения, и във финансов аспект, то те биха останали тук и нямаше да имат мотив да напуснат страната си. Не мислете, че тези, които напускат страната, се чувстват щастливи, принудени са от икономическите проблеми тук", посочи тя.
Ден по-рано, в Кюстендил, здравният министър обясни, че на болниците и лечебните заведения в страната които нямат нужните специалисти и възможности, ще им бъде предложено с европейски пари да сформират центрове с 10 легла, в които болните да престояват до 48 часа. За тях ще бъде осигурено пълно обзавеждане и оборудване, ще разполагат и с автомобил.
По думите на проф. Борисова
"европейските пари ще бъдат оползотворени само в онези болнични структури, които започват да се преструктурират
по европейската система". Това означава да доминират легла за долекуване и продължително лечение над леглата за активно лечение.
"България има само легла за активно лечение и ние с 20 години закъснение започваме да създаваме легла за долекуване. Точно заради това Европа иска България да си създаде своите легла за долекуване", обясни министърът на здравеопазването.
Междувременно медиците в няколко тубдиспансера в страната, които ще бъдат закрити - Кърджали, Шумен, Велико Търново, организират протестни подписки.
Според лекари от болницата за пневмо-фтизиатрични заболявания в Кърджали всички подобни 13 болници в страната са пред закриване.
Ако това наистина се случи,
стотици болни от туберкулоза свободно ще сеят зараза,
а ако се пренасочат за лечение в многопрофилните болници, опасността ще стане още по-голяма за пациентите в тях, смятат те.
Д-р Красимир Янев заяви, че основният протест е срещу намерението да се разруши болницата, която, по думите му, е необходима, работеща и ефективна.
Според обявените от министъра намерения болницата, която има 60 легла ще бъде закрита, а в многопрофилната болница ще бъде открито отделение с 20 легла.
"Да разрушиш нещо, което не познаваш, е варварство. Министър Борисова не дойде при нас и не видя истинската ситуация. Казаното онзи ден от нея в Кърджали няма правно основание в Закона за лечебните заведения. Ако някой си мисли, че една част от белодробните заболявания ще се лекуват другаде, се е объркал", посочи д-р Янев.
Той съобщи, че в момента медиците от белодробния диспансер наблюдава 1490 души, близо 200 са туберкулозно болните, в това число и новооткритите. Наблюдаване означава прегледи на всеки два месеца. През миналата година са открити нови 48 заболели от туберкулоза.
Годишната издръжка на тубдиспансера за миналата година е 1,7 млн. лева.
Ние работим в труднодостъпни планински места, обикаляме циганските махали и в устата на туберкулозните слагаме хапчетата, за да сме сигурни, че са изпити, посочиха лекари и медицински сестри.
Д-р Янев изрази безпокойство, че няма яснота къде отиват тези 40 легла от диспансера, които им се отнемат.
Той обясни, че финансирането на диспансера е по две линии – субсидия от републиканския бюджет и плащанията по клиничните пътеки. Собственик обаче е община Кърджали, която е "пощенска кутия" за тези пари, каза д-р Янев.
Според него със закриването се проваля една стройна система, създадена отпреди 60 години, особено в областта на туберкулозата.
