Близо 80 000 души пипат секретна информация

Три случая на нерегламентиран достъп до класифицирана информация с гриф "строго секретно" са регистрирани през 2012 г, съобщи председателят на Държавната комисия по сигурност на информацията (ДКСИ) Борис Димитров.

Днес той представи доклада на комисията за миналата година.

В първия случай става въпрос за неправилно размножаване на секретни документи, а във втория - за унищожаване на секретни документи без разрешението на ДКСИ.

Третият се отнася за съхраняване на документи с гриф "строго секретно" в регистратура, на по-долното ниво - "секретно".

Според анализа на комисията случаите не са довели до вреди за националната сигурност, заяви Борис Димитров.

Близо 80 000 човека в България имат достъп до класифицирана информация в рамките на 2356 организационни единици, става известно от доклада на ДКСИ.

"Системата не е застрахована от въздействието на най-слабото звено - човешкият фактор, тъй като каквито и да са системи, ако човек реши да направи нещо нередно, той би могъл да го направи ", призна Борис Димитров.

В отговор на въпрос Борис Димитров обясни, че разгласеният лист, в който се говори за атентата срещу Бойко Борисов и се споменава Ахмед Доган, не е бил класифицирана информация, а данните в него са с ниска степен на достоверност.

Това е документ, който има отношение основно към дейността на НРС, са за Димитров и припомни, че по случая беше извършена проверка, наредена от главния прокурор, а ДКСИ даде становище, че той не отговаря на критериите за класифициран документ, така както те са посочени в закона.

"Той нямаше реквизитите на такъв. Ставаше въпрос за един обикновен принтиран лист, на който наистина беше написано "строго секретно", но нямаше уникален номер на регистратурата, която го е създала, нямаше съответните други реквизити на грифа, нямаше подписи, нямаше печати, нямаше организация, която го е създала. При това положение нямаше как да се произнесем, че документът е класифициран", обясни Димитров.

Този документ не се е съхранявал като класифицирана информация, а въз основа на него след това са били изготвяни справки, които вече са били оформяни като класифицирани документи по изискването на българското законодателство и те са съхранявани, а достъпът до тях е изцяло в съответствие с изискванията на закона.

Според председателя на ДКСИ за съжаление документите, засекретени преди 2002 г. не са описани в регистрите, които са създадени след приемането на закона. Тогава за тяхното съхранение, използване, предоставяне са действали други правила, които Борис Димитров допусна, че е възможно да са били нарушавани.

"Предполагам, че е възможно и за в бъдеще да се появяват някои документи от преди 15-20 и повече години", каза той. Според анализа, който ДКСИ прави обаче тези документи, които излизат в публичното пространство, нямат пряко отношение към националната сигурност, към външната политика, към отбраната и към конституционно установения ред.

"Те най-често имат политически цели, но не се отразяват върху цялостната система за защита на класифицираната информация", подчерта Димитров.

Издадените разрешения за достъп до класифицирана информация през 2012 г. са били 23228. От тях 12451 са за документи с гриф "секретно", 6897 - за гриф "поверително" и 3880 за документи с гриф "строго секретно".

ДКСИ е подписала пет международни споразумения през 2012 г. - с Великобритания, Германия, Палестина, Словения и Турция, а общо има 40 международни споразумения.