Днес в Банско отбелязват 290-годишнината от рождението на Паисий Хилендарски и 250-годишнината от написването на "История славянобългарска".
Празненствата бяха отложени с ден заради погребението на патриарх Максим.
В Банско бе и президентът Росен Плевнелиев.
В Духовно-историческия център "Св. Паисий Хилендарски" в града държавният глава присъства на възпоменателен молебен за отец Паисий и разгледа изложбата "Паисий - предвестници и следовници". На тържественото честване на пл. "Възраждане" той поднесе венец и се поклони пред паметника на Паисий.
Паисий Хилендарски възстанови историческата памет на българския народ,
допринесе за изграждането на националната идентичност и възстановяването на държавността, каза президентът Росен Плевнелиев в Банско.
В словото си пред стотиците жители и гости на града президентът посочи, че още в зората на българското Възраждане Паисий осъзнава колко голямо е значението на изграждането на независима държавност като решаваща предпоставка за социален, политически и духовен просперитет на обществото. Паисий вярва, че в основата на българското Възраждане са връщането на историческия спомен за някогашната могъща и независима българска държава, спасяването на духовната идентичност чрез запазването на езика и националната самобитност и националната памет, каза Плевнелиев.
Затова и днес в личността на този велик българин ние припознаваме будителя, учителя на българския народ, носителя на онези могъщи европейски идеи, в които вярваме и днес, за да бъдем достойни българи, за бъдем толерантни европейци, да зачитаме вярата и езика на другите, но и да пазим и да браним нашето национално достойнство и святата ни историческа памет, заяви държавният глава.
Паисий e български народен будител и духовник, а заради изразените в "История славянобългарска" идеи за национално възраждане и освобождение на българския народ много учени го сочат за
основоположника на българското Възраждане.
Канонизиран е за светец с писмен акт на Светия синод на Българската православна църква през 1962 г.
Паисий Хилендарски е олицетворение на прехода от българското средновековие към епохата на национално-освободителното културно и политическо движение. Създаването на "История славянобългарска" по времето и при условията, в които той живее, е изключителен граждански и книжовен подвиг.
