П лавно повишаване на заетостта през тази и следващите години и намаляване на безработицата прогнозираха учените от Икономическия институт на БАН, представяйки на пресконференция годишния си доклад за икономическото развитие и политиките в България.
Очаква се през 2016 г. заетите да бъдат с около 100 хил. души повече,
а нивото на безработицата да спадне до около 12% в сравнение с регистрираните 12,9% през 2013 г, посочи асистент Любомир Димитров.
Той съобщи, че по данни на НСИ броят на заетите в българската икономика през 2013 г. е бил 3 млн. 421 хил. души или с 393 хил. души (10,5%) по-малко спрямо нивото на икономическа активност на населението през 2008 г.
Може да се счита обаче, че процесът на намаляване на заетостта е стигнал своя предел и в следващите години ще имаме подобрение на пазара на труда, обяви Димитров.
През 2013 г. се е забелязвало и забавяне в ръста на номиналната работна заплата
поради изключително ниската инфлация нестабилната ситуация в страната и преструктурирането на заетостта, констатира асистент Любомир Димитров.
По данни на НСИ годишната работна заплата за страната през миналата година е 9690 лв., като средната годишна заплата в обществения сектор е била в размер на 10 073 лв., а в частния - 9555 лева.
Страната ни остава най-бедната от 28-те страни на ЕС и с най-високи различия между регионите, посочи проф. д-р Стоян Тотев. Европейската интеграция повишава различията между регионите, но в България тези процеси протичат с по-голяма острота и създават по-големи проблеми, констатира Тотев.
Тези различия са нараснали с 44,7% през последните 10 години, като втора след нас е Румъния, но със само 10% нарастване на различията между регионите за последното десетилетие, отбеляза той.
"Трябва да се стремим към устойчиво регионално развитие - такова, при което не нарастват регионалните различия, а те се измерват чрез икономически показатели (БВП на глава от населението), миграционни процеси и екологични показатели", коментира професорът.
Проф. д-р. Васил Цанов посочи, че след 2003 г. у нас се забелязва тенденция на рязко нарастване на неравенството между доходите на населението и през 2008 г. неравенството е над осем пъти между най-ниските и най-високите доходи.
През последните години у нас 20-22% от населението живеят в риск от бедност, докато за ЕС този процент е 16-17,
посочи проф. Цанов.
За периода 2005-2011 г. бедните хора у нас са достигнали 1,3 млн. - 1,7 млн. души. Най-уязвимите групи са децата (28%) и възрастните (28%), нискообразованите, едночленните домакинства със и без зависими деца и безработните. Близо половината от населението в България живее в материални лишения, показват още събраните от БАН данни.
Основната причина за неравенството е в различията между отделните видове доход - заплати, пенсии, социални помощи, констатира ученият. Ако държавата се опита да намали различията между тези видове доход, ще се намали и неравенството.
Това означава редовно индексиране на пенсиите по т. нар. "швейцарско правило" - като се отчитат инфлацията и ръстът на икономиката, посочи проф. Цанов.
Политиката на социално подпомагане обаче не трябва да означава държавата да дава доходи на едни хора, а те нищо да не вършат, отбеляза той
Държавната политика трябва се се стреми към осигуряване на нови работни места, и то не "субсидирана заетост", а заетост, породена от икономическия растеж, коментира професорът.
Големи са различията и във възнагражденията между отделните сектори, като с най-високи заплата са работещите в ИТ-сектора, финансите и енергетиката, а с най-ниски - в секторите "туризъм" и "администрация", сочи анализът на БАН.
