ИПИ: Добри новини за икономиката

Препечатваме анализ на главния икономист на Института за пазарна икономика (ИПИ) Десислава Николова на последните данните на Националния статистически институт (НСИ)

Тази седмица националната статистика публикува редовните си данни за пазара на труда и експресната оценка за брутния вътрешен продукт за първото тримесечие, които показват най-сериозното разкриване на работни места от началото на кризата насам и растеж на икономиката от 1,1% на годишна база.

Една от добрите новини в данните за БВП е повишението на потреблението на домакинствата с 2% на годишна база през първите три месеца след постоянен спад през цялата 2013 г. Това повишение е в унисон с добрите данни за пазара на труда, които показват, че за първите три месеца на 2014 г. броят на заетите (на възраст над 15 г.) се е увеличил нетно с 39 100 души.

Тези данни разкриват първото по-мащабно разкриване на работни места от началото на кризата насам, след като през 2013 г. за първи път от 2009 г. се отчете макар и минимално увеличение на броя на заетите (с около 900 души за цялата година). Т.е. може да се предположи, че дългоочакваното увеличение на потреблението на домакинствата се дължи именно на това, че 39 100 души са си намерили работа и са се сдобили с трудов доход.

Другата добра новина в данните за БВП от страна на търсенето е, че инвестициите (т.нар. бруто капиталообразуване) продължават да растат,

като дори ускоряват темпа си на растеж до 3,2% на годишна база. Тук трябва да се отбележи, обаче, че в текущи цени бруто капиталообразуването расте символично (с около 40 млн. лева), но дефлацията в началото на тази година е допринесла за реалния растеж от 3,2%.

Въпросът обаче е доколко растящите инвестиции са инвестиции на частни компании или такива на публичния сектор. Предвид това, че капиталовите разходи в консолидирания бюджет на държавата тази година са далеч по-високи спрямо първото тримесечие на 2013 г. (с близо 50% номинално повече, а реално и над 50%), то е много вероятно именно този ръст в инвестициите на държавата да стои зад общото повишение на инвестициите в икономиката.

Тук трябва да се отбележи, че ръстът на бюджетните капиталови разходи тази година се дължи не на по-високи разходи от националния бюджет, а изцяло на повече разходи на европейски средства. Последното пък може да се обясни със засиленото усвояване на такива средства с напредването на проектите, сключени в предходния финансов период (2007-2013 г.).

На фона на положителните новини за инвестициите и индивидуалното потребление на домакинствата, разочароващите данни за износа в началото на годината, които вече знаехме от месечните известия за външната търговия, се виждат и в данните за БВП.

Износът расте с 0,7% през първото тримесечие спрямо година по-рано, но дали това наистина трябва да ни тревожи? От по-рано публикуваните данни за външната търговия, виждаме, че има сериозен спад на износа ни за трети страни (с близо 17% за първите три месеца).

Този спад идва от няколко канала на износ, като най-големият в абсолютна стойност е износът ни за Гибралтар – миналата година сме изнесли 353 млн. лева преработени нефтени продукти за Гибралтар (който се е превърнал в основен световен център за зареждане на корабно гориво), а сега - 0 лева.

Т.е. едното възможно обяснение е, че сме загубили автентичен износ на корабно гориво, а другото – че дестинацията е била използвана за фиктивен износ с цел избягване на данъци от типа, прилаган със съседни нам страни и тази схема е била прекъсната тази година. Вторият най-голям в абсолютна стойност спад на износа към трети страни се вижда в износа ни към основен търговски партньор – Турция, който се свива със 142 млн. лева.

Тук обяснението може да се крие в продължаващите търговски спорове между България и Турция през първите месеци на 2014 г., които доведоха до огромни опашки по границата и временното ѝ блокиране от превозвачи.

На трето място се нарежда Украйна, на която тази година сме продали с около 70 млн. лева по-малко – този спад също не би трябвало да ни изненадва, предвид кризата там. Като цяло, данните за външната търговия не водят до еднозначни изводи. Така например, ако износът за Гибралтар е бил автентичен, то тогава е редно да се притесняваме за загубата на износен пазар. Но ако просто е прекъсната схема за избягване плащането на данъци, то тогава не би следвало да се безпокоим за конкурентоспособността на страната.

По отношение на намалелия износ на България за Турция и Украйна пък имаме обективни причини, като в случая с Турция вероятно някаква вина се носи и от българските власти. Както неотдавна писахме, износът ни за Украйна неизбежно ще пострада от кризата там. Данните за първите три месеца потвърждават тези очаквания и вероятно са само прелюдията към по-нататъшното изпадане на Украйна в долната част на списъка на основните износни дестинации на България тази година (ако кризата продължи и в следващите месеци, както изглежда, че ще стане).

Но да се върнем на данните за БВП. От страна на предлагането прави впечатление, че индустрията набира сила и ускорява растежа си до 3,4% на годишна база. Предвид това, че в сектора на индустрията (в данните за БВП) се включва строителството, и предвид това, че от началото на 2014 г. в строителството се наблюдава първият от много време положителен обрат (т.е. ръст на строителната продукция на годишна база за първите 3 месеца), може да се предположи, че ръстът на строителната продукция е поне част от обяснението.

Другият елемент, който заслужава внимание, е резкият спад на корективите, които намаляват с 4,5% спрямо година по-рано. Корективите, които основно са непреки данъци минус субсидии, най-вероятно отразяват спада на приходите от непреки данъци тази година със 129 млн. лева, който пък идва изцяло от ДДС-то. Обяснението на правителството е, че тази година е връщано повече (подлежащо на връщане) ДДС на фирмите – с около 104 млн. лева повече. Трябва да се има предвид, обаче, че приходите от ДДС тази година са със 172 млн. лева по-малко, т.е. по-голямото връщане на ДДС не е цялото обяснение зад по-ниските ДДС приходи. Друга част от обяснението може да се крие в дефлацията, която през по-ниските цени води до по-ниски приходи от ДДС в бюджета. Ако дефлацията се задържи и следващите месеци, обаче, съществува реален шанс планираният ръст на приходите от ДДС с около 400 млн. лева тази година да не се случи и да влоши бюджетните показатели.

Все пак МФ не публикува цялостни данни за декларирания за възстановяване, възстановения и невъзстановения в срок ДДС, т.е. няма как да знаем дали тази година наистина имаме ускоряване на връщането на данъчния кредит, което е пропорционално на декларирания за връщане данък. Не знаем дали и невъзстановеният в срок ДДС намалява, което би било знак за по-бързо изчистване на тези задължения на държавата. Единственият начин да го разберем е държавата да започне да публикува месечни данни за тези показатели, свързани с данъчния кредит.

Данните за пазара на труда, освен създаването на рекордно висока заетост от началото на кризата насам, също разкриват и други позитивни обрати и тенденции. Така например, те показват и първото намаление на коефициента на безработица на годишна база от 2009 г. (второто тримесечие), от 13,8% през първите 3 месеца на 2013 г. до 13,0% през първото тримесечие на 2014 година. В абсолютна стойност безработните намаляват с 23 400 души, което, сравнено с 39 100-те нови заети, показва, че икономически активните хора се увеличават и някои от преди неактивните вече са си намерили работа. Това се вижда и в данните за броя на обезкуражените, които продължават тенденцията от 2013 г. да намаляват (с над 30 000 за първите 3 месеца на годишна база). Т.е. хора, което преди не са имали надежда да си намерят работа, се обнадеждават и тръгват да търсят активно такава, като виждат, че част от безработните започват си намират работа.

Това, което е притеснително, обаче, е продължаващото увеличение на т.нар. продължително безработните, т.е. такива, които си търсят работа повече от 1 година. Този показател е и стандартно (наблюдаемо) приближение за структурна безработица. Вижда се, че техният дял е около 59% от всички безработни, като броят им нараства с нови 4000 души през първите три месеца спрямо година по-рано. Т.е. въпреки оживлението, което виждаме на пазара на труда в началото на 2014 г., има една доминираща и увеличаваща се група безработни, която не може да се възползва от него – най-вероятно в повечето случаи заради много ниско или никакво образование или липсата на нужните умения и професионална квалификация.

Като цяло, данните за първото тримесечие, с които разполагаме до момента, разкриват една на пръв поглед положителна картина за българската икономика, която при внимателно вглеждане разкрива някои притеснителни черти. Съвкупното производство продължава да расте с над 1%, което е в унисон с нашите прогнози, че през 2014 г., при липсата на сериозни външни шокове, ръстът ще е между 1% и 1,5%. Единият от двигателите на този растеж, за разлика от предходните години, се явява в лицето на инвестициите. Въпросът тук е доколко ръстът на инвестициите се дължи предимно на по-високите публичните (европейски) средства тази година, които пък успяха да изтласкат строителството на повърхността. Последното се вижда ясно от данните за строителната продукция, които показват че зад ръста на строителството в периода януари-март стои само и единствено гражданското/инженерно строителство, за разлика от продължаващия спад на сградното строителство. Другият двигател на растежа през първото тримесечие е бил нарастването на потреблението на домакинствата, което пък вероятно се дължи както на дефлацията, така и на все по-отчетливото оживление на пазара на труда.

В същото време износът стагнира, като се свива сериозно за някои основни трети пазари. Предвид ограничения вътрешен пазар, обаче, едни по-високи темпове на растеж на икономиката могат да дойдат единствено по линия на износа. Т.е. дори и положителните тенденции с инвестициите и потреблението да се запазят и в останалата част от годината, растежът тази година трудно би могъл да превиши 1-1,5%.