Но той казва, че никога не е имал намериние да убива Светия отец, а е трябвало само да го рани -
"по волята на една държава"...
В интервю за френското списание "Пари мач" излезлият от затвора преди шест месеца терорист разказва, че подготвя голяма книга по теология и говори за атентата като за чудо.
Той получи своето просветление в затвора, пише френското списание, цитирано от БГНЕС.На 13 май 1981 г., на площада "Свети Петър" в Рим, Мехмет Али Агджа, екстремист от крайната турска десница, стреля от упор срещу папа Йоан Павел Втори, който оцеля.
Арестуван веднага, Агджа остана 20 години зад решетките в Италия, преди да бъде преместен в затвор с повишена сигурност в Анкара.
Прекарал в затвора над 30 години, посветени на четенето на книги на италиански, Али Агджа се смята за "втори месия" и твърдеи че работи по писането на "перфектна Библия", интерпретация на Евангелиятата.
Само той може да знае кой стои зад опита за убийство на папата: комунистическа България, КГБ, мафията, толкова следи бяха разследвани! - пише "Пари мач".
Ето цялото интервю в превод на БГНЕС:
- От шест месеца сте свободен човек. Това шок ли е след 30 години в затвора?
- Съвсем не. Адаптирах се перфектно, за много кратко време, към днешното общество. Светът е останал повече или по-малко същият, водя нормален живот, правя си сутрешния джогинг и работя много по книгата си. Аз съм скромен човек и е голямо облекчение, след тези години, прекарани в ада, да водя обикновен живот.
- Как живяхте по време на двете десетилетия на задържане в Италия?
- Прочетох близо 1500 книги, от биология, като минем през биографиите на Сталин, Хитлер, Наполеон, Чърчил, до астрономия... и винаги четях на италиански.
- Как се отнасяха към вас другите задържани? - Всички ме уважаваха. Никога не съм получил и най-малката обида, което изглежда странно в католическа страна, след като си опитал да убиеш папата!
- По време на процеса експертите описаха вашето психично състояние. Според тях сте били в здрав ум, уравновесен и показвате устойчивост над средната.
- Въпреки, че съм скромен, трябва да кажа истината: бих могъл да преподавам психология и психиатрия в университетите в Харвард, Принстън, Станфорд, Йейл и Оксфорд. Ако професорите от тези престижни университети наистина се справяха с работата си, щяха да създадат по-добро общество, не смятате ли? Вижте какво правят със своите познания! Те поставят своята наука в услуга на лъжата. Това промиване на мозъци създава свят от роботи! Американското общество се срива. То е в ръцете на психопати като тези от Сциентоложката църква или сектата на Муун. Днес, 30 милиона американци вземат Prozac или подобни продукти...
- Защо опитахте да убиете Йоан-Павел Втори през 1981?
- В началото, има едно писмо, което бях написал през 1978 г. и което беше публикувано в турската преса на 27 ноември 1979 г. Писмото е малко мегаломанско, в него заплашвам властта на Римския папа (Понтифакса). През септември 1980 агент на разузнавателните служби на чужда страна се свърза с мен в Цюрих. Той размаха "моето" писмо, като ми обясни, че то се вписва в история отпреди 900 години. Той и други ми повлияха и ме убедиха да приведа в изпълнение проекта за този атентат, който ми представиха като историческа мисия.
- Бяхте ли тогава, както често се казва, наемник?
- Абсолютно не! Никога не са ми плащали. Винаги съм водил скромно съществуване.
- Как си изкарвахте прехраната?- Бях авантюрист... доста "съмнителна личност"! Повечето време ме издържаха приятели.
- Вашите приятели бяха от "Сивите вълци". Принадлежахте ли към това дясно националистическо движение?
- Нека бъдем ясни: През 70-те години, турските комунисти бяха опасни варвари, които почитаха Пол Пот, чийто режим изкла половината от населението на страната си (Камбоджа-бел. ред). Да, бях във война срещу турските комунисти. Много отрано се наредих в лагера на западната цивилизация срещу комунистическото варварство.
- В името на какво симпатизант на западната кауза би приел да убие папата?
- Никога не съм искал да го убивам. Това не беше планът! Оттам където бях, на няколко метра, щеше да е лесно да го убия. Намерението беше да го раня.
- 128 тези за атентата бяха предложени по време на разследването. Турската мафия, българските тайни служби, КГБ, ЦРУ, Ватикана, Ложата Пе 2 (P2) и Коза Ностра бяха посочени с пръст. Съществува ли единствена истинска версия?
- Всички те можеха да бъдат заподозрени, че са замесени в тази афера, предвид че всички се забъркаха, отблизо или отдалеч, преди или след атентата. Да, има една истина. Това е волята на една държава. Скоро ще дам писменото доказателство. Но освен това има и божествена воля...
- Ако не са парите, какво ви обещаха поръчителите на атентата?
- Тяхното правителство ми обеща свобода след няколко години затвор. Въпреки, че нещата в крайна сметка не се развиха така, не бях измамен.
-
Изпитвате ли съжаление?
- За да преминете към действие, трябвало е да изпитвате известна омраза към него...
- Изобщо не. Изпитвах даже по-скоро симпатия към него. Стига да го видите на снимка: как да не обичаш този папа?
- Тогава защо да го убивате?
- Знаех, че няма да умре. Трябваше само да го раня. За това мислех час преди атентата: не трябва да го убивам.
- След атентата сте започнали да го харесвате?
- Потопих се в речите му. Открих, че той е приел всички религии по света, че е против войната и е в лагера на демокрацията срещу тоталитарните системи. В един див свят, пълен с омраза и злопаметност, той проповядваше прошка. Този папа беше полярната звезда на човечеството, хвърлен в един тъмен свят, най-удивителната личност на 20-ти век.
- Мислите ли, че трябва да бъде канонизиран?
- Направено е! Няма нужда от бюрократичната намеса на Ватикана за това. Той вече е светец! Аз го обявявам за светец!
- Когато Йоан-Павел Втори ви посети в затвора през декември 1983 г, какво изпитвахте?
- Беше прекрасен момент. Спомням си за доверието, което ми оказа. Бяхме като стари приятели от преди 20 години.
- Какво си казахте?
- Обясних, че съжалявам да съм му причинил толкова болка. После папата ми каза една тайна. Той вярваше твърдо, че всичко това е плод на един божествен план.
- Как приключи срещата?
- Той ми даде орден на Девата от Фатима, който се загуби, когато ме преместиха в друг затвор.
- Оттогава преминали ли сте към католицизма?
- Не! От 30 години казват, че съм католик, но не принадлежа към никоя религия. Или по-скоро принадлежа към универсалната религия, която предрича единството на Бог във вечността. Вярвам в Бог. Прочетох Библията за първи път през 90-те години. Тогава нямах достатъчно познания, за да я разбера. Препрочетох я стотина пъти, преди да схвана смисъла й, преди пет години.
- По време на процеса от 1985 г, обявихте, че сте превъплъщение на Христос. Това провокация ли беше?- Съвсем не! Казах го, защото е истината. Този атентат е чудо! Защо папата дойде да ме види. Защо разкри през 2000-та година, че атентатът е третата тайна на Фатима? Аз съм основна действаща фигура в една от най-големите тайни на християнството! Аз съм в центъра на божествен план.
- Не се ли опасявате, че може да ви вземат за луд?
- Вече го казваха по повод на Христос, преди известно време.
--------------------------------------------
Агджа беше 23-годишен активист на известната крайнодясна организация "Сивите вълци",
укриващ се от турското правосъдие по обвинения за убийство, когато изникна от тълпата на площад "Свети Петър" в Рим на 13 май 1981 г. и стреля по главата на Римокатолическата църква.
Йоан Павел II беше сериозно ранен в стомаха, но оцеля и се излекува. Мотивите за нападението остават обвити в мистерия. Агджа заяви, че атаката е била част от божествен план и често даваше противоречиви изявления, като многократно променяше версията си, което накара следователите да започнат десетки разследвания.
Обвиненията, че СССР и България стоят зад опита за убийство никога не бяха доказани.
През 2000 г. Италия помилва Агджа и го екстрадира в Турция, където той беше обвинен за убийството на известния журналист Абди Ипекчи, за два въоръжени грабежа и бягство от затвора. Всички тези престъпления са били извършени през 70-те години на миналия век.
Папа Йоан Павел II прости на Агджа за нападението, когато го посети в затвора през 1983 г. В книгата си "Спомени и идентичност" той написа, че е убеден, че опитът за убийство е бил поръчан, а Агджа е бил просто марионетка.
Турските власти освободиха Агджа през януари 2006 след съдебна грешка, но го арестуваха отново след осем дни, когато съдът постанови, че намаляването на присъдата му въз основа на законите за амнистията и поправките в Наказателния кодекс, не е изчислено правилно.
В различни писма от затвора Агджа подхрани опасенията, че страда от психическо разстройство, пишейки, че е вторият Месия, обяви планове да напише "идеалната Библия" и изрази желание да замине за Афганистан, за да убие лидера на "Ал Кайда" Осама бин Ладен.
В атентата срещу папа Йоан Павел ІІ
Али Агджа замеси името на България и на трима български граждани -
Сергей Антонов, дипломатите Желю Василев и Тодор Айвазов. Антонов беше арестуван.
Процесът започна през май 1985 г. и завърши през март 1986 г. Сергей Антонов отрича да е познавал Агджа и да е участвал в предполагаемия заговор. Той бе защитаван от някои от най-големите италиански адвокати.
Процесът се превърна в едно от знаковите събития по време на Студената война и с него бе сложено началото на кампанията за "българската връзка", в която западните страни обвиняваха режима на Тодор Живков, че подкрепя тероризма.
Сергей Антонов бе освободен поради липса на доказателства, но не бе опрадван и се завърна в България за Великден 1986 г. Здравето му бе съсипано. Известно време продължи да работи на куриерска длъжност в БГА "Балкан", след което бе пенсиониран по болест. Почина на 1 август 2007 г. на 59 години.
През 2002 г. при посещението си в България папа Йоан Павел ІІ заяви, че никога не е вярвал в участието на България в атентата.
27 години след неуспешното покушение срещу папа Йоан Павел ІІ бившият президент на СССР Михаил Горбачов отрече каквато и да е отговорностна социалистическия лагер за "изстрелите на площад Свети Петър":
"Що се отнася до изстрелите на площад Свети Петър, никога не съм имал и нямам никаква информация за участие на КГБ в този срамен акт. Също така не ми е известно нищо за прословутата "програма от шест точки", разработена срещу Ватикана и лично срещу папата", заявява Горбачов.
На заседанието от 13 ноември 1979 г., на което била обсъждана загадъчната "програма от шест точки", съдържаща мерки срещу Ватикана, са посветени много книги: "Папа Йоан Павел II" на Тед Шулц, "Негово Преосвещенство" на Карл Бърнщайн и Марко Полити, "Черната книга на КГБ" на Кристофър Андрю и Василий Митрохин.
Авторите никога не са говорели за доказателства, сочещи реалното съществуване на заповед за физическото отстраняване на папа Йоан Павел ІІ. В това заседание заедно с най-висшето ръководство на СССР - Брежнев, Черненко, Андропов, Чебриков, Суслов, Кириленко, Пономарьов, участва и младият Горбачов.
