Голи полета, празни пътища, разрушени къщи и затворени училища. Добре дошли в Северозападна България – официално най-бедният регион на Европейския съюз.
"Почти няма социално-икономически индикатор, по който този регион да не е последен, както в България, така и в ЕС - заяви в неотдавнашно интервю за АФП зам.-регионалният министър Николай Нанков. - Картината там не е розова".
През 70-те и 80-те години на миналия век регионът се сблъска с масирана индустриализация,
произвеждайки стоки, които имаха пазар единствено в комунистическия пазар –
СИВ. Но когато Желязната завеса падна преди 20 години, заводите бяха затворени.
Оттогава хората са станали рядкост, обезлюдяването и застаряването на населението удря безжалостно малките градове и особено села, оставяйки в руини кипящите някога от живот училища, величествени църкви и ТКЗС-та.
"Това беше едно голямо село с 9000 души население, но сега всичко си е заминало", споделя 77-годишният Никола Георгиев, жител на село Якимово. То е разположено в сърцето на Северозападна България на около 100 км северно от столицата София.
Сега в селото живеят само 2000 души.
"Болно ми е, болно ми е за България, за любимата ми внучка, която емигрират в Италия, за да търси работа. Надявам се, че децата ни ще се върнат някой ден у дома", каза Георгиев.
Почти не може да се намери работа в близките градове Монтана и Враца, нито във Видин, намиращ се по на север.
Димящи комини на къщи и миризма на изгорели въглища са навсякъде, защото това е най-евтиният начин за отопление.
Безработицата в трите града се движи в диапазона между 17,6 и 19,9% през първата половина на 2011 г.,
или почти два пъти над средното ниво за страната - 10,3%.
Днес земеделието е основният икономически поминък в тази част на плодородната Дунавска равнина, но заради старите технологии за отглеждане добивите са ниски.
В резултат на това северозападният край е формирал едва 7,4% от БВП на страната през 2009 г. спрямо 48,3% за най-богатият югозападен регион. Той е привлякъл само 2,4% от всички чуждестранни инвестиции.
Масивният демографски срив и застаряването също са виновни,
разказа Нанков, имайки предвид "ужасяващият" спад на населението в региона с 18,3% за периода между преброяванията от 2001 и 2011 г.
"Какви деца? Няма деца тук", казва 61-годишният безработен Детелин Андреев пред местното училище в село Войница, недалеч от Видин.
"Тук са само пенсионери и безработни, купуващи храна на кредит през цялото време", споделя местният бакалин, който отказа да назове името си. Неговият магазин предлага оскъден асортимент.
Картината е още по-мрачна по западната дъга на региона по границата със Сърбия.
"Тук нямаме магазин за хранителни стоки. Нашите деца идват от време на време, за да ни носят храна и да проверите дали сме живи. Има автобус вторник и четвъртък и понякога го използваме, за да отидем на лекар", разказва 70-годишната Надежда Пешева от село Чичил.
Какво се случва, ако се разболеете в някой от другите дни?
"Отиваш там, където всички ние ще отидем – при Бог", добавя тя, сочейки към селското гробище.
"Елате при мен всички, които са уморени, и аз ще ви успокоя", гласи надпис над входа на местната църква в Якимово. Но портите й са отдавна заключени, а дуварите са покрити с некролози.
"Всичко се разпада", казва 82-годишният пенсиониран тракторист Димитър в покрайнините на село Ошане. "Те съсипаха нашите стопанства и изгониха младите хора в чужбина, но всичко е по наша вина, защото сме гласували за тях. Тази страна никога не е имала нормални лидери", казва той, пасейки своите четири или пет овце.
За зам.-министъра
изходът е в повечето еврофондове за помощ и държавните пари в инфраструктура,
като паневропейският транспортен коридор номер IV и вторият мост на река Дунав за Румъния край Видин, който вече е на 70% готов.
Интензивното земеделие и туризъм, както и насърчаване на проекти за регионално развитие и инициативи за трансгранично сътрудничество с Румъния и Сърбия са други пътища за връщане на хората и изтеглянето на региона от ръба на пропастта, добавия той.
