"Вече 25 години имам една мечта – да постигнем национално помирение по отношение на 9 септември. Мечтая двете разделени части на обществото да поднесат заедно венци както на Братската могила, така и на паметника до НДК на жертвите на комунизма", заявява известният историк акад. Георги Марков пред БГНЕС.
Марков подчертава, че 9 септември по същество и преди не беше национален празник : "Той разделяше, а не обединяваше. Едни хора излязоха от затворите, но други ги вкараха в затворите. Едни хора слязоха от гората, а други хванаха гората. Едни си спасиха главите, а на други главите им бяха отрязани. Какъв празник може да бъде това?".
В същото време академик Марков е против "черно-бялата схема", с която не можем да продължаваме. "Страстите поотшумяха и не можем да отричаме или зачеркваме всичко. Време е да извадим поуките и да се помирим...", смята той.
Днес се навършват 70 години от 9 септември 1944 г. – датата, която продължава най-силно да разделя българското общество. По традиция през последните години на тази дата има две чествания. Едното е на Братската могила, а другото – до параклиса и черната стена край НДК.
И днес от 17.30 ч. председателят на БСП Михаил Миков ще участва в митинга за 70-годишнината от 9 септември 1944 г., който ще се проведе на Братската могила в София.
За мнозина тази дата е свързана с коренна промяна – премахване на капиталистическия строй и изграждането на едно по-справедливо социално общество – комунистическото. За други 9 септември е черна дата, кървав преврат, довел до ликвидирането на демокрацията и частната собственост, почернил живота на стотици хиляди българи.
Това е така, защото 9 септември е повратна дата, на която едни преследвани и избивани хора взимат властта, но започват да репресират другите, коментира проф. Искра Баева, която със съжаление отбелязва, че днес все още съществува огромен дисбаланс в прочита на историята ни.
Историята
В нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г. е свалено правителството на Константин Муравиев и на власт идва правителство на Отечествения фронт, начело с Кимон Георгиев. Отечественият фронт взема властта в България с помощта на силите на Трети Украински фронт на Червената армия. След тази дата настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в българското общество. България скъсва с хитлеристка Германия и попада в съветската сфера на влияние.
Събитията на 9 септември са последвани от вълна на насилие. Тези масови беззакония продължават няколко месеца и са постепенно поставени под контрол от властите със създаването на т.нар. Народен съд в края на 1944 г. Според различни оценки
броят на убитите през този период е между 20 хил. и 40 хил. души.
Осъдените на смърт от т. нар. "Народен съд" са 2730 души — министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители.
В историографията отпреди 1971 г. по пропагандни причини се твърди, че случилото се на 9 септември е "народно въстание". Оттогава до 10 ноември 1989 г. събитията на тази дата получават определението "социалистическа революция".
След политическата промяна от 1989 г. събитието е определяно като "военен преврат".
"Ако погледнем постиженията от следвоенните години: налагането на едро
индустриално производство, модернизирането на селското стопанство, урбанизацията, осигуряването на обща грамотност, достъпното здравеопазване,
изграждането на социалистическата социална държава, периодът на социализма трябва да се оцени като ускорена модернизация", отбелязва Баева. Тя припомня, че в края на държавния социализъм всички източноевропейски държави вече са развити индустриални страни с висока социална защита на населението, което им отреждаше места в първите две десетки от годишните класации на ООН за човешко развитие.
Това обаче беше съчетано с налагането на тоталитарен режим и погазване на човешките права и свободи, което трудно може да бъде отречено и от най-ентусиазираните привърженици на социализма.
