Той посочи това по време на дискусията в пленарна зала по двата проекта - на Огнян Стоичков от "Атака" и на Любен Корнезов от Коалиция за България.
В червено съм отбелязал грешките в двата законопроекта - граматически и правописни, ако тези законопроекти бъдат приети, то вносителите трябва първи да бъдат санкционирани, посочи Местан, който е филолог, визирайки глобите за нарушения, предвидени в проектите.
Местан посочи, че първо трябва
да се задължат народните представители да говорят правилен български език.
Той отбеляза, че днес при представянето на докладите на комисиите за проектите е прозвучала думата "училища" с ударение на последната сричка и "наука" с ударение върху първата, което е неправилно.
Той предупреди, че от днес нататък ще посочва езиковите грешки, които допускат не само вносителите, но и депутатите, подкрепили двата закона.
Опитът чрез специална комисия или съвет да се регистрират езикови норми и промяната им да бъде от компетенциите само на един орган
противоречи на логиката на естественото развитие на езика,
коментира Местан и допълни, че на чуждо влияние не подлежат само мъртвите езици. Той призова министъра на образованието и образователната система да си свършат работата, ако искаме да "не ни заливат странни конструкции", включително и в говоренето на министри.
Според него чрез езика не трябва да се уреждат конюнктурни политически отношения. Подобно подозрение у него е предизвикал фактът, че на заседанието на образователната комисия министърът на образованието първоначално е представил отрицателна позиция по проекта на "Атака", а после се е върнал с радикална променено становище и е обявил проекта на националистите за необходим, а на Корнезов - за негоден.
Председателят на парламентарната образователна комисия Огнян Стоичков репликира, че няма нищо чудно, че министърът на образованието си мени становището в хода на дискусията, защото това е смисълът на разискванията. Той смята, че има нужда от регулация на използването на българския език.
Любен Корнезов заяви, че проектите няма да се месят в литературата, в езика на писатели, поети и разговорите на хората. Става дума за официалния език, посочи той и попита защо, ако не е необходимо, Франция и други държави имат такива закони.
Галина Банковска от ГЕРБ посочи, че представените законопроекти по същество дублират конституционните принципи и възпроизвеждат вече уредени права в други закони. Развитието ва българския език не може да става със съвет или комисия, категорична е тя. Всяка езикова система е автономна и се развива по свои вътрешни закони, смята Банковска.
По-късно двата проекта бяха отвърлени.
Източник: БТА
Последвайте ни
