Зам.-председателят на ДПС Лютви Местан видя над 30
граматически и пунктуационни грешки в двата законопроекта за
българския език.
Той посочи това по време на дискусията в
пленарна зала по двата проекта - на Огнян Стоичков от "Атака" и на Любен Корнезов от Коалиция за България.
В червено съм отбелязал грешките в двата законопроекта -
граматически и правописни, ако тези законопроекти бъдат приети,
то вносителите трябва първи да бъдат санкционирани, посочи
Местан, който е филолог, визирайки глобите за нарушения,
предвидени в проектите.
Местан посочи, че първо трябва
да се задължат народните
представители да говорят правилен български език.
Той отбеляза,
че днес при представянето на докладите на комисиите за проектите
е прозвучала думата "училища" с ударение на последната сричка и
"наука" с ударение върху първата, което е неправилно.
Той предупреди, че от днес нататък ще посочва езиковите грешки,
които допускат не само вносителите, но и депутатите, подкрепили
двата закона.
Опитът чрез специална комисия или съвет да се
регистрират езикови норми и промяната им да бъде от
компетенциите само на един орган
противоречи на логиката на
естественото развитие на езика,
коментира Местан и допълни, че
на чуждо влияние не подлежат само мъртвите езици. Той призова
министъра на образованието и образователната система да си
свършат работата, ако искаме да "не ни заливат странни
конструкции", включително и в говоренето на министри.
Според него чрез езика не трябва да се уреждат конюнктурни
политически отношения. Подобно подозрение у него е предизвикал
фактът, че на заседанието на образователната комисия министърът
на образованието първоначално е представил отрицателна позиция
по проекта на "Атака", а после се е върнал с радикална променено
становище и е обявил проекта на националистите за необходим, а
на Корнезов - за негоден.
Председателят на парламентарната образователна комисия Огнян
Стоичков репликира, че няма нищо чудно, че министърът на
образованието си мени становището в хода на дискусията, защото
това е смисълът на разискванията. Той смята, че има нужда от
регулация на използването на българския език.
Любен Корнезов заяви, че проектите няма да се месят в
литературата, в езика на писатели, поети и разговорите на
хората. Става дума за официалния език, посочи той и попита защо,
ако не е необходимо, Франция и други държави имат такива
закони.
Галина Банковска от ГЕРБ посочи, че представените законопроекти
по същество дублират конституционните принципи и възпроизвеждат
вече уредени права в други закони. Развитието ва българския
език не може да става със съвет или комисия, категорична е тя.
Всяка езикова система е автономна и се развива по свои вътрешни
закони, смята Банковска.
По-късно двата проекта бяха отвърлени.
Източник:
netinfo
