Днес, на 24 май, честваме Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, създадена от св. св. Кирил и Методий.
Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен. За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище "Св. св. Кирил и Методий" в Пловдив, по инициатива на Найден Геров, се организира празник на светите братя. Във възрожденската ни книжнина първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски.
След 1878 г. празнуването на Кирил и Методий се развива в две посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско обаче той е на демонстрация на българщината в борбата й против турското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата световна война.
С въвеждането на грегорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден - 24 май. След 1969 г. се провежда секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес съществуват два празника - 11 май се чества от православната църква като празник на св. св. Кирил и Методий, докато 24 май се е утвърдил като празник на славянската писменост, на българската просвета и култура.
През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих "Върви, народе възродени". Химнът е озаглавен "Химнъ на св. св. Кирилъ и Методи" и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите шест. Панайот Пипков създава през1900 г. музиката към химна.
24 май като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий се отбелязва и в Русия. Той там се чества за първи път през 1986 г. по инициатива на мурманския писател Виталий Маслов. В Мурманск е най-северната точка, където има паметник на св. св. Кирил и Методий.
Днес, по случай празника, от 10,00 ч. в патриаршеската катедрала "Св.
Александър Невски" българският
патриарх Неофит отслужи
благодарствен молебен, (Вж. видео)
на който отправи молитва към Бога за всички деятели на просветата и културата в България.
Празникът на Светите братя е празник на духовността, на книжовността, най-вече на вярата в Спасителя, чиято светлина навлезе в българския род, именно чрез подвига и делото на светите братя Кирил и Методий. Честит празник!
Това каза патриархът преди молебена.
После той се помоли хората да живеят в мир, радост и всяко благополучие.
В края на молебена патриархът посочи важността на извършеното от светите братя. "Велико чудо бе и оцеляването на нашия български народ по неравния му исторически друм. Слава вам родни светци и славянски учители да пребъде делото на просвещението във вярата и благочестието до века", каза той.
След това честити празника и пожела отличен успех на тези, които се учат на знание и благочестие, и тези, които се трудят за тях.
"Учащи и учащи се, за много и много години", благослови Негово светейшество.
Столичната община и Министерството на образованието, младежта и науката организираха
тържествено общоградско
шествие. (Вж. видео)
Началото му бе в 10,00 ч., от Националния археологически музей по маршрут: пространството пред Президентството, бул. "Цар Освободител", пл. "Народно събрание", бул. "Васил Левски" от кръстовището пред Софийския университет до Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий".
То бе водено от гвардейски духов оркестър и ученици от Духовната семинария. Семинаристите носеха голяма икона са светите братя Кирил и Методий.
В шествието участваха хиляди хора, включително министърът на културата Владимир Пенев, народни представители, зам.-министрите на образованието и на културата Мариана Банчева и Мила Сантова, зам.-кметовете на София Тодор Чобанов и Дончо Барбалов, дипломати, ректори, учени, както и ученици от столични училища с българското знаме и знамена на своите учебни заведения.
Пред сградата на парламента към тях се присъединиха председателят на НС Михаил Миков, депутати от различни парламентарни групи и столичният кмет Йорданка Фандъкова.
В 11,00 ч. започна
официалната церемония при паметника
на св. св. Кирил и Методий пред Националната библиотека,
която включва тържествен водосвет, отслужен от патриарх Неофит.
Пред паметника на светите братя ще бъдат поднесени венци и цветя. Националната гвардейска част ще изпълни военен ритуал.
След тържествената част присъстващите ще имат възможност да
разгледат изложбата "В светлината на словото" в Националната
библиотека "Св. св. Кирил и Методий", посветена на
1150-годишнината от Моравската мисия на Св. Константин - Кирил
Философ и Св. Методий.
необичайна инициатива: "Книги в метрото".
На четири метростанции - "Стадион Васил Левски", "Сердика", "НДК" и "Софийски университет", ще бъдат разположени стелажи с книги от най-разнообразни жанрове. Всеки, който има желание, може да вземе книга по избор и да я чете, докато чака метрото или пътува. Може дори да я дочете вкъщи, но трябва да я върне на един от четирите стелажа, за да може някой друг да й се наслади.
Всички книги са дарение от издателства и частни лица.
В Бургас над 800 души пяха химна на писмеността за рекорд.
Толкова мащабно събитие не се е случвало досега в България. Предстои записът от пеенето да бъде изпратен за световните рекорди на Гинес. В инициативата се включиха над 15 училища, детски градини, пенсионерски клубове, рок – музиканти, дори и журналисти.
Учениците от основното училище в гълъбовското село Обручище пък и тази година, в навечерието на 24 май, обикаляха тъмните улици
с фенери в ръка, за да прогонят със светлината им духовната тъмнина. (Вж. видео)
Традицията, която съществува от 1924 г. Тя повелява фенерите да бъдат изработени вкъщи от хартия, върху която обикновено са изписани или залепени букви от азбуката. Някога във фенерите монтирали свещи, сега слагат и електрически фенерчета.
"Холдинг Български държавни железници" ЕАД увеличи с допълнителни вагони съставите на 116 влака, които пътуват по основните направления в страната, съобщиха от дружеството. Целта е да бъде осигурено удобното придвижване на клиентите по време на почивните дни по повод 24 май. До 27 май националният железопътен превозвач ще предостави около 10 700 допълнителни места във влаковете, които се движат по най-натоварените маршрути. С увеличени състави по време на празниците ще се движат 24 бързи влака със задължителна резервация и 92 бързи влака.
