135 години от Освобождението на България

Т�т �ти март е Национален празник на България.

На този ден преди 135 години е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, с което се слага края на Руско-турската война 1877-1878 г. Датата 3 март слага начало на Третата българска държава.

Пред Паметника на Незнайния воин в София се състоя церемония по издигане на националното знаме. Президентът Росен Плевнелиев прие строя на почетния караул и поздрави гвардейците за празника.

Трибагреникът беше издигнат под звуците на националния химн и 20 артилерийски салюти.

Президентът Плевнелиев поднесе венец пред Паметника на Незнайния воин.

Церемонията завърши с тържествен марш на гвардейците.

Присъстваха председателят на Народното събрание Цецка Цачева, депутати, министри от правителството в оставка, началникът на отбраната ген.Симеон Симеонов, новоизбраният патриарх Неофит и архиереи от Българската православна църква, главният мюфтия Мустафа Хаджи, представители на религиозните общности у нас, дипломати, граждани.

Сред множеството хора, които поздравиха държавния глава, бяха дошли и организирани провокатори, които след края на церемонията освиркваха Плевнелиев и викаха "Оставка" и "Мафия".

По-рано в катедралния храм "Св.Александър Невски" патриарх Неофит в съслужение с архиереи от БПЦ отслужиха панихида за загиналите и благодарствен молебен за Освобождението на България.

Националният празник ще бъде честван с прояви в цялата страна.

Няколко хиляди българи изкачиха историческия връх Шипка

и се поклониха пред паметника на свободата в знак на почит към българските опълченци и чужди войни, загинали за Освобождението. В честването, чийто домакин е община Габрово, участваха духовници, дипломати, народни представители, областни управители, кметове и министърът по управление на еврофондовете в оставка Томислав Дончев.

Панихида за загиналите за Освобождението отслужи Великотърновският митрополит Григорий. Празнично слово произнесе кметът на Габрово Таня Христова.

С народни песни в изпълнение на Катя Минчева продължи честването, в което се включиха и родолюбци от патриотичното дружество "Традиция", облечени в униформи на български опълченци.

Честването завърши с поднасяне на венци и цветя пред 32-метровия паметник на свободата на връх Шипка, към който водят900 стъпала.

От 1888 година Трети март се е празнувал като Ден на Освобождението на България от османско владичество. Само един път като официален празник денят е бил отбелязан през 1978 година по повод 100-годишнината от Освобождението.

Десет години по-късно денят е обявен за официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 г. - за Национален празник.

Санстефанският мир е подписан на 3 март (19 февруари стар стил). Тази дата е избрана, защото съвпада с коронацията на император Александър ІІ през 1855 г. и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 г., за което той получава прозвището Освободител.

Договорът е прелиминарен - т. е. предварителен и подлежи на одобрение от останалите Велики сили. Според него, освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км.

Според текстовете в договора, засягащи България, тя е създадена като автономно трибутарно княжество с християнско правителство и своя войска. Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия п-в). Чл. 7 от договора урежда устройството и управлението. Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на Великите сили и Високата порта.

Парламентът е трябвало да изработи Органически устав (Конституция). Предвижда се временно руско управление за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар. Чл. 8 предвижда да се плаща специален данък на Високата порта.

Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа. Нейното население наброява 4 800 000 души. Санстефанският мирен договор от една страна решава проблема с легитимността на българската държавност, а от друга е убедително доказателство за българското териториално присъствие на Балканския полуостров.

Санстефанска България, с малки изключения, припокрива картата на Екзархията от 1870 г., с която султанът легитимира християнското православно вероизповедание на българското население.