Вдовицата и дъщерята на Алексей Петров осъдиха прокуратурата за „уронване на доброто му име“
Алексей Петров   
Източник: БГНЕС

П рокуратурата е осъдена да плати общо 64 000 лева на вдовицата и дъщерята на Алексей Петров, който беше убит преди три години. Това реши Върховният касационен съд (ВКС), който допусна до касационно обжалване делото, което близките на Петров продължиха да водят след смъртта му, съобщава lex.bg.

Преди да бъде застрелян, той заведе иск за 224 000 лева срещу прокуратурата заради процеса за присвояване и пране на пари – част от делата от „Октопод“, по който беше окончателно оправдан през 2018 г.

Преди две години Софийският градски съд (СГС) осъди прокуратурата да изплати на близките на Петров обезщетение от общо 50 000 лева за неимуществени вреди от незаконното обвинение и още 24 000 лева за адвокатски разноски, които Петров е направил по време на процеса.

След това обаче Софийският апелативен съд (САС) намали драстично обезщетенията за морални вреди до 20 000 лева. Мотивите на САС бяха, че липсват каквито и да е доказателства за социалния и професионален статус на Алексей Петров, който според твърденията в исковата молба е „бизнесмен, политик и преподавател в УНСС, експерт по корпоративна сигурност и антитероризъм, президент на Българската национална федерация по карате от 2006 г. и на Балканската федерация по карате от 2013 г.“.

Втората инстанция прие, че тези дейности на Петров са описани само в медийни публикации, но няма доказателства за съответното образование и квалификация на Петров, както и за обществено признание. Според САС не можело да се каже, че в отразяването на процеса е накърнен престижът на Петров.

„Като цяло медийното отразяване на процеса не съдържа факти, които могат да се тълкуват в ущърб на подсъдимия, т.е., че са му нанесени допълнителни вреди за обществено уронване на доброто му име, ако то е било такова – доколкото липсват обективни данни и доказателства, нито доказват твърденията, че е бизнесмен, политик и преподавател в УНСС, експерт по корпоративна сигурност и антитероризъм, президент на Българската национална федерация по карате от 2006 г. и на Балканската федерация по карате от 2013 г. – все качества, които ако са доказани, насочват към вреди на правния субект, потърсил обезщетение за уронване на престиж“, написа в решението си САС.

Близките на Петров оспориха тези изводи и върховните съдии ги отхвърлиха, като подчертаха, че апелативният съд е игнорирал безспорните факти, че Алексей Петров е бил публично известна личност – бизнесмен и президент на сдружението „Българска национална федерация Карате“, поради което е и обект на засилен обществен интерес.

„Поради това изводът в обжалваното решение за обичайната степен на общественото злепоставяне на първоначалния ищец и на вредоносния ефект от разгласеното в средствата за масова информация обвинение за три умишлени престъпления в област, в която е професионалната му реализация, се явява формиран в нарушение на материалния закон и необоснован“, заявява ВКС. Освен това върховните съдии отбелязват нарушение и в изчислената обща продължителност на наказателното дело, тъй като тя не започва от привличането като обвиняем през 2016 г., а от образуването на делото срещу Петров през 2013 г.

Така ВКС стига и до извод, че справедливото обезщетение за морални вреди, което прокуратурата трябва да плати на вдовицата и на дъщерята на Петров, е по 20 000 лева на всяка от тях.

  • Делото „Октопод“

Настоящото решение на Върховния касационен съд е последен етап от дългогодишна правна сага, чието начало е поставено през 2010 г. със специализирана операция „Октопод“. Тогава Алексей Петров, заедно с други лица, беше задържан и обвинен от прокуратурата в ръководене на организирана престъпна група, занимаваща се с рекет, изнудване и данъчни престъпления.

Последваха години на съдебни производства, като основното дело беше разделено на няколко отделни процеса. Конкретният казус, породил иска за обезщетение, е свързан с обвиненията срещу Петров за присвояване и пране на пари.

След близо осемгодишна съдебна битка, през 2018 г. Върховният касационен съд окончателно оправда Алексей Петров по тези обвинения. Установяването на незаконно повдигнато обвинение стана правното основание, на което Петров заведе иск за неимуществени вреди срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди

 След убийството му през август 2023 г. гражданското дело беше продължено от неговите наследници, което доведе до сегашното окончателно решение за изплащане на компенсация.

  • Убийството на Алексей Петров

Алексей Петров беше застрелян смъртоносно на 16 август 2023 година в района на столичния квартал „Драгалевци“. Покушението бе извършено по време на негова разходка в планината, където е бил придружаван от 48-годишна жена. При атаката спътницата му също бе тежко ранена с огнестрелна рана в гърдите и откарана по спешност в болница „Пирогов“.

Според първоначалните данни, преди да загуби съзнание, жената е посочила, че стрелецът е носил ловни дрехи. По неофициална информация извършителят се е придвижвал с велосипед. Веднага след сигнала за престъплението полицията блокира изходите на София и сформира оперативен щаб за разследване. Задържани бяха няколко лица за проверка, но срещу тях не бяха намерени доказателства.

Разследващите органи работиха по различни хипотези за мотива, включително бизнес интереси и политически влияния. По-късно сред водещите версии се появи и тази, че наемният убиец е бил договорен през платформите в Даркнет. Въпреки мащабните действия на МВР и прокуратурата, физическият извършител и поръчителят остават разследвани. По случая бе образувано досъдебно производство под ръководството на Софийската градска прокуратура.

Убийството на Алексей Петров е третото и този път успешно покушение срещу него. То представлява завършек на поредица от атаки, започнала повече от две десетилетия по-рано, като предишните случаи демонстрират както ескалация на методите, така и системната неспособност на държавата да идентифицира и осъди извършителите.

Първият документиран опит за убийство е извършен на 14 август 2002 г. Тогава, пред столичния плувен комплекс „Спартак“, Петров е прострелян в гърдите и крака. Въпреки сериозните наранявания, той оцелява. Последвалото разследване не води до установяване и задържане на извършителите или поръчителите, като с времето случаят се превръща в едно от многото неразкрити знакови покушения от онзи период.

Вторият опит е значително по-дързък и демонстрира сериозна военна подготовка. На 29 октомври 2015 г. бронираният автомобил, с който Алексей Петров пътува, е обстрелван с гранатомет в софийския квартал „Кръстова вада“. Петров и шофьорът му остават невредими, но атаката, извършена посред бял ден в столицата, предизвиква широк обществен и институционален отзвук. Прокуратурата и МВР стартират мащабно разследване, станало известно като делото „Граната“. Като основен заподозрян за организацията на атентата е задържан украинецът Роман Логвиненко.

Въпреки първоначалния шум и публичните уверения за бързо правосъдие, съдебният процес се проваля. Специализираният наказателен съд оправдава всички подсъдими поради липса на достатъчно доказателства, а решението е потвърдено и от по-горните инстанции. Провалът на държавното обвинение по този знаков случай на практика оставя заплахата срещу живота на Петров неадресирана и ненаказана.

  • Кой беше Алексей Петров?

Алексей Петров беше български бизнесмен, експерт по сигурност и бивш служител на специализираните служби. Роден на 23 април 1962 г. в Тетевен, той завършва полицейското училище в Пазарджик. До 1992 г. служи в Специализирания отряд за борба с тероризма (баретите), след което се насочва към частния бизнес.

Участва в управлението на множество компании, предимно в сферата на застраховането и сигурността. Едновременно с това развива и академична кариера като преподавател по корпоративна сигурност в УНСС и защитава докторат в Академията на МВР. Дълги години е президент на Българската национална федерация по карате. Бил е щатен служител на Държавна сигурност и съветник в ДАНС.

През 2010 г. е арестуван по знаковото дело „Октопод“, но впоследствие обвиненията срещу него са отхвърлени. През 2011 г. се кандидатира за президент. Преживява два неуспешни атентата през 2002 г. и 2015 г., преди да бъде убит на 16 август 2023 г.

Обратно в сайта X

ДОСТЪП ЗА ЛОГНАТИ ПОТРЕБИТЕЛИ За да пишете, оценявате или докладвате коментари, моля логнете се в профила си.

  1. Запомни ме
забравена парола Полетата маркирани с * са задължителни
Полето Потребителско име не трябва да е празно.
Полето E-mail не трябва да е празно.
Полето Парола не трябва да е празно.
Полето Повторете паролата не трябва да е празно.
  1. Декларирам, че съм се запознал с Общите условия за ползване на услугите на Нетинфо.
Полетата маркирани с * са задължителни
САЩ пратиха трети самолетоносач в Близкия изток

САЩ пратиха трети самолетоносач в Близкия изток

Свят Преди 3 часа

Разгръщането на групата на самолетоносача в Близкия изток идва по време на ескалация

Пет страни от ЕС договориха център за депортация с Руанда

Пет страни от ЕС договориха център за депортация с Руанда

Свят Преди 4 часа

Правозащитни организации се опасяват, че инициативата може в крайна сметка да обхване всички търсещи убежище

Две масови стрелби в Южна Африка, загинаха 17 души

Две масови стрелби в Южна Африка, загинаха 17 души

Свят Преди 6 часа

Полицията твърди, че двата инцидента не са свързани

Николай Милков е новият български посланик в САЩ

Николай Милков е новият български посланик в САЩ

България Преди 6 часа

Милков е дипломат с дългогодишен опит в българската външна политика

Почина футболната легенда Дино Сани

Почина футболната легенда Дино Сани

Свят Преди 7 часа

Роденият през 1932 г. Сани беше най-възрастният жив световен шампион по футбол на планетата

Робърт Патисън

Обявиха кой ще бъде новият Джеймс Бонд

Любопитно Преди 9 часа

Миналата седмица Робърт Патинсън внезапно беше посочен като фаворит за ролята

Почина актрисата от "Междузвездни войни" и "Джеймс Бонд" Тина Симънс

Почина актрисата от "Междузвездни войни" и "Джеймс Бонд" Тина Симънс

Свят Преди 9 часа

Британската актриса Тина Симънс, участвала в над 300 филмови и телевизионни продукции, е открита мъртва в дома си. Колеги и почитатели я почетоха, припомняйки дългогодишната ѝ кариера и незабравимите ѝ роли

Нови санкции срещу Русия и рекордна помощ за Украйна

Нови санкции срещу Русия и рекордна помощ за Украйна

Свят Преди 9 часа

В санкционния списък, в който са включени около 110 физически и юридически субекта

Заключен с белезници след електрошок, откриха мъж в Кърджали

Заключен с белезници след електрошок, откриха мъж в Кърджали

България Преди 9 часа

Причините за нападението все още се изясняват

Започва изплащането на коледните добавки от 50 евро

Започва изплащането на коледните добавки от 50 евро

Парите ни Преди 10 часа

Над 523 000 души ще получат помощта, като първите банкови преводи се очакват на 19 ноември

Обявиха номинациите за наградите „Грами“ 2027, DARA извън списъка

Обявиха номинациите за наградите „Грами“ 2027, DARA извън списъка

Любопитно Преди 10 часа

Raye оглави номинациите за 69-ите награди "Грами" с 11 отличия, а Бионсе постави рекорд със своята 100-тна номинация. Въпреки големите очаквания след успеха на "Евровизия", българската звезда DARA и хитът ѝ "Bangaranga" не попаднаха в окончателния списък

„Тихата пандемия“, която може да убие 39 млн. души през следващите 25 години

„Тихата пандемия“, която може да убие 39 млн. души през следващите 25 години

Свят Преди 10 часа

Като основни лостове за борба с проблема здравната агенция на ООН посочва превенцията на инфекции, ваксинацията, подобряването на достъпа до вода и канализация, както и подходящата употреба на антимикробни средства

Ураганите и Зелените спорят за територия в “Игри на волята”

Ураганите и Зелените спорят за територия в “Игри на волята”

Любопитно Преди 10 часа

Ще бъде ли открит “Черният амулет”?