Н а първо четене парламентът прие промени в Закона за чужденците в Република България, внесени от Министерския съвет.
С тях се въвеждат разпоредби по отношение на критериите за прием на кандидати за Синя карта в съответствие с изискванията на европейска директива и националните специфики на режима на пребиваване на чужденци и на трудовия пазар. Прецизирани са условията, на които следва чужденците да отговорят, изискуемите документи и приложимата процедура за получаване на Синя карта. Ясно са регламентирани правата и задълженията на притежателите на въпросната карта в т.ч. на краткосрочна и дългосрочна мобилност, на събиране с членовете на семействата им, на придобиване на статут на дългосрочно пребиваване и на оставане на територията на страната ни в случаи на безработица. С цел облекчаване на работодателите е предвидено доказателствата за адрес да се представят от чужденеца след влизането му на територията на България.
В текстовете е заложена и промяна в Закона за здравното осигуряване, отнасяща се до чужденците, на които е предоставено право на пребиване и работа на основание, а именно да бъдат задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса.
Въвеждат се видовете лични документи, издавани от Р България в съответствие с Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г., както и процедурата по тяхното издаване. В тази връзка са предвидени съответните изменения в Закона за българските лични документи и в Закона за влизането, пребиваването и напускането на България на гражданите на Европейския съюз и на членовете на техните семейства.
Предвидено е разширяване на приложното поле на закона за чужденците, като се разписва процедура за предоставяне на право на пребиваване у нас на чужденци „специализанти“.
Предвижда се престоят на граждани на трети страни на територията на България да започва да се счита за престой на територията на Шенгенското пространство и в тази връзка със законопроекта е предвидено общо правило за престой съгласно Кодекса на шенгенските граници. Прецизират се условията за влизане и издаване на виза, като се съблюдават правилата за престой на гражданите на трети страни на територията на Шенгенското пространство въз основа на притежаване на виза, на единна виза за краткосрочно пребиваване или при условията на безвизов режим за краткосрочно пребиваване за не повече от 90 дни в рамките на последните 180 дни на територията на други държави членки.
Разписват се правила по отношение на удължаване срока на валидност и/или продължителността на престоя на издадени шенгенски визи при форсмажорни обстоятелства или по хуманитарни причини, които възпрепятстват чужденеца да напусне територията на държава членка преди изтичането на срока на валидност или на разрешената с визата продължителност на престоя.
Със законопроекта се предлага и промяна на Закона за туризма, чрез която ще се създаде правна възможност за достъп на МВР до данните за всички туристи. Към момента националното законодателство предвижда лицата, занимаващи се с хотелиерство, да водят регистър за настанените туристи с данните, утвърдени от министъра на туризма: име на лицето, ЕГН/ЛНЧ, дата на раждане, пол, гражданство, национален документ за самоличност, стая за настаняване, дата на пристигане и отпътуване, брой реализирани нощувки. По отношение на българските граждани, гражданите на ЕС, на Конфедерация Швейцария и на Европейското икономическо пространство обаче се събират единствено данни за броя на настанените туристи, дата на регистрация и дата на отпътуване без допълнителни идентифициращи данни. Министърът на вътрешните работи има право на достъп до всички данни.
Не пропускайте още от Vesti.bg:
Михаел Шумахер е летял до Швейцария
Деми Мур разкри последните си думи преди да загуби Оскара
