Можела ли е НАП да опази изтеклите лични данни на над 6 млн. българи|Vesti.bg

Експертиза ще установява кога, откъде и как е извършена хакерската атака

С офийският районен съд даде ход на делото по жалбата на Националната агенция за приходите (НАП) срещу наказателно постановление на Комисия за защита на личните данни заради изтичането на данните на милиони българи.

НАП пусна приложение, с което да проверим какви наши данни са изтекли

Установиха редица пропуски в НАП за личните данни

Тя ще трябва да установи дали НАП е можела да предотврати случилото се, след което съдът ще прецени дали да потвърди глобата от 5.1 млн. лв., наложена на агенцията от Комисията за защита на личните данни.

Според събраните доказателства по делото изтичането на данни от НАП засегна близо 6 млн. души, около 4 млн. живи хора, останалите – починали. Наказателното постановление, с което комисията налага санкция в размер на 5,1 млн. лева беше обжалвано пред съда. Агенцията по приходите обжалва това постановление в 31 пункта, в това число и относно обективност на наказващия орган.

Ново обвинение за собственика на "ТАД Груп"

Над 150 души с колективен иск срещу НАП след теча на данни

Днес съдията по делото прие, че не може да бъде взето решение без експертни познания. След като експертизата бе назначена обаче делото се отложи за 11 май.

Дотогава ректорът на Техническия университет ще трябва да предложи вещо лице, което да проучи всички материали по наказателното дело за хакерската атака. Магистратите от своя страна наредиха за целта Специализираната прокуратурата да даде пълен достъп на експерта.

Експертизата трябва да установи кога и откъде е извършен пробивът на системата на НАП, спрямо коя система точно и по какъв начин е направено това.

Националната агенция по приходите беше санкционирана, тъй като комисията прие, че не е приложила подходящи технически и организационни мерки. По този начин се е стигнало до безпрецедентния теч на данни - ЕГН-та, адреси, имейли и други.

От НАП са категорични, че санкция не бива да им бъде налагана. Според тях служителите в Агенцията нямат вина, тъй като те не са отговорни за хакерската атака и са защитили адекватно системите си.

Обвинения в тероризъм за кибер атаката бяха повдигнати на собственика на "Тад груп" Иван Тодоров, служителя във фирмата Кристиян Бойков и търговския директор Георги Янков.

Иван Тодоров е в ареста от лятото на 2019 година. Останалите обвиняеми бяха пуснати на свобода под парична гаранция от по 20 000 лв.

През месец януари спецсъдът за отново отказа да пусне Иван Тодоров от ареста.

Началото на делото срещу санкцията се забави, защото трима съдии се отведоха с аргумента, че и техните лични данни са изтекли и така безпристрастността им била поставена под въпрос.

Преди седмица управляващите увеличиха заплатата на изпълнителния директор на НАП Галя Димитрова с 500 лв. със задна дата. Така месечното ѝ възнаграждение достига размер от 5500 лв.

Вдигнаха заплатата на шефката на НАП до 5500 лв.

Името на Димитрова се завъртя в медийното пространство след изявлението, което направи след случая с кибер атаката. А именно - че решението да не прекъсне своята отпуска било тежко.