Щ е ви разкажем историята на едно по-зряло за своята възраст момче. От всичко той най-много обича да чете. Ще скрием неговата самоличност, за да запазим достойнството му. Защото той става обект на тормоз и насилие, в които роля има и негова учителка, вследствие на което се принуждава да смени училището си.
Вижте историята, която беше излъчена по време на благотворителния концерт на УНИЦЕФ и NOVA „Заедно срещу насилието в училище“:
Момчето разказва: „Аз водех личен дневник, в който записвах своите чувства, преживявания, мисли, неща, които са ми направили впечатление от деня. Моята класна ръководителка очевидно бе попаднала на него, при което започна да го чете на глас пред целия клас! Първоначално го почувствах като много силно откъсване, отнемане на нещо от тялото ми. След това почувствах огромен гняв и оскърбление, че тези неща стават обществено достояние. Те са много вътрешни, те са много лични.“
Историята не свършва дотук. Още същия ден след края на последния час той е нападнат и бит в двора на училището от съученик. Останалите от класа, включително и класният ръководител, стоят зад училищните прозорци и наблюдават. „Това, което особено много ме смути беше, че имаше не толкова невинни свидетели на цялата тази история. Мисля, че те също са участници в насилието, защото каквито и действия да предприемат, ако те са различни от намеса и противопоставяне на насилника, те просто го подхранват“, с болка разказва момчето.
Той взема решение да се премести в друго училище. Директорката Нина Чанева разказва, че още при първия ѝ разговор с него ѝ прави впечатление на изключително умно момче, което мисли по-зряло от връстниците си. Анет Маринова, психолог в училището, разкрива допълнителни детайли: „Той дойде малко след началото на учебната година, в осми клас, като ни каза, че се премества от друго училище. Разказа ни историята на своя минал опит, който беше подкопал доверието му в образователната ни система, в самия него.“
Албена Костова, настоящият му класен ръководител, допълва: „Когато се запознах малко по в дълбочина с неговите проблеми, се опитах да ги представя пред класа и да ги помоля за съдействие. Когато той видя, че децата въпреки всичко го приемат, започна лека полека да се отпуска.“
Но усилията на училищната общност не спират дотук. Всички се мобилизират да му помогнат. Класният му ръководител го насочва към работа с училищния психолог. Освен това училището решава да финансира и 15 психотерапевтични сесии в подкрепа на момчето. Близките му също са привлечени като партньори в търсенето на решения. И резултатите не закъсняват.
Терапевтичната помощ дава резултат. До степен, в която днес той може да се открие пред другите и без притеснение да разказва за това, през което е преминал. Психологът Анет Маринова пък е доволна, че това момче, намиращо опорите в живота си чрез книгите, в лицето на училището е намерило партньор. Партньор в желанието му да учи и да постига успехи. Близките срещи помежду им обаче, дават и друг, съвсем неочакван резултат. Впечатлен от промяната, която е постигнал, благодарение на Анет, днес той мечтае да стане психолог. И да помага на хората така, както на него самия са помогнали.
