- „Прогресивна България“ сигнализира за т.нар. „гаражни оператори“ на бързи кредити, които според Константин Проданов използват сплашване и заобикалят закона.
- Според него фирмите формално спазват тавана на ГПР, но го заобикалят чрез незаконни анекси, споразумения и допълнителни такси, което може да доведе до реално оскъпяване от стотици или хиляди проценти.
- Министерството на икономиката предлага по-строги правила и по-добра защита на потребителите, но малцина търсят правата си по съдебен път заради липса на информация, дълги процедури или непосилни разноски.
Таванът за бързите кредити ще върне сивите практики
Константин Проданов от „Прогресивна България“ сигнализира за "гаражни оператори", които примамват с оферти за бързи кредити и в същото време се характеризират с тъмни стъкла, момчета в добра спортна форма с татуировки, предава DarikNews.bg.
"Очевидно фирми, които оперират на ръба на Закона, доста често и извън него, които разчитат и на тактики на сплашване и извиване на ръце, има ръст на бързите кредити, на все повече българи им се налага да прибягват до такива фирми. Очевидно сегашната уредба не е адекватна", обясни той.
Проданов съобщи, че Министерството на икономиката е направило допълнителни предложения за подсилване на защитата за потребителите и изсветляване на сектора. По думите му това е сектор с огромна сива част, който се възползва от една вратичка на т.нар "франчайз оператори", фирма-която вече е получила лиценз го продава. "Основният измерител за оскъпяването, който в момента е приложим - ГПР формулата, тя е с таван до 5 годишни лихви за забава, което е малко над 50% в момента. Той масово не работи за краткосрочни и малки по размер бързи кредити, поради което фирмите масово го заобикалят с незаконни анекси", обясни той. По думите му потребителите получават формално договора си, който е ограничен с таван от 50%, но плащат стотици, доста често и хиляди проценти върху реалната сума, която са получили.
Проданов обясни, че се заобикалят изискванията на ГПР-то с незаконни анекси към договорите, незаконни споразумения и допълнителни такси, но хората масово не си търсят правата в съда, въпреки че ако си ги потърсят - тези анекси падат. Той допълни, че 1 от 10 души би си потърсил правата, а останалите 9 не биха, защото не знаят или процедурата е дълга или не могат да си позволят съдебните разноски.
