Василий Аксьонов - невъобразимата слава

В а амет на починалия през миналата година голям руски писател Василий Аксьонов (1932-2009) е значителна част от съдържанието на последния брой на литературния тримесечник "Факел".

Поместен е романът "В търсене на жанра", писан през 1972 г., когато цензурата в бившия СССР не разрешава да се публикуват произведения на нарочения за враг на социализма автор.

Аксьонов е издаван на български език и е бил твърде популярен у нас преди да попадне под забрани и да му бъде отнето съветското гражданство - с книгите "Колеги" (1962), "Време е, приятели мои, време е" (1965), "На половината път до Луната" (1969), "Любов към електричеството".

Романът "Задръстената бъчвария" излиза през 1975 г. в списание "Съвременник", но не и в книга, защото Аксьонов емигрира в САЩ.

Превеждан е след това, чак след 2005 г., когато вече е възообновено и издаването му в Русия: "Остров Крим" (2005), "Московска сага" (2009).

"Факел" публикува и текстове, посветени на живота и творчеството на руския писател от Александър Кабаков, Светлана Василиева и др.

"Славата му приживе беше невъобразима, никой нямаше и няма такава - дори само защото го четяха и обичаха в продължение на половин век", пише писателят Евгений Попов.

Друга централна тема в трета книжка на „Факел" за 2009 г. е имперското минало, настояще и вероятно бъдеще на Русия.

С проблема се занимават в различен стил романът "Ухапването на ангела" на петербургския писател Павел Крусанов, интервю с този автор, озаглавено "Невидимата империя е полигон", отворено писмо до В. В. Путин, подписано от Крусанов и други петима писатели, статиите "Империя без народ" от Капитолина Кокшенова, "Русия - Империя на Светлината", "Империя или национализъм" от Владимир Кантор и др.

С темата е свързано и интервю на редактора на "Факел" Георги Борисов с Влидимир Буковски, взето по друг повод и озаглавено "Утопията не може без ГУЛаг".