"Труд": Москва не вярва на сълзи, пази интереси

Москва не вярва на сълзи, пази интереси, коментира "Труд". Кремъл не губи нищо от отказа на България от АЕЦ "Белене".

Не само че ще си получи и последната вложена копейка в този проект, но остава и зелената светлина пред целта му да построи руска ядрена мощност на територията на Европейския съюз.

Освен това Русия получи ангажимента на България да ускори строителството на газопровода "Южен поток", което всъщност бе най-голямата цел на Кремъл.

Причината да се бърза? - от март 2013 г. в ЕС влизат по-строги правила за сертифициране на оператори на газопроводи от трети на общността страни, тоест и Русия.

Друга полза за Москва е поканата към "Газпром" да изгради газова електроцентрала на площадката в Белене.

Новата енергийна мощност била нужна на страната, за да балансира зависимите от времето ветрогенератори в Северна България. Сигурно е така, но защо "Газпром" и защо без конкурс?

"Белене" не влияе на цената на тока, уверява в интервю за "Труд" Димитър Главчев, заместник-председател на парламентарната група на ГЕРБ.

Пети и шести блок на АЕЦ "Козлодуй" ще действат в най-лошия случай още 5 и 10 години съответно, а се работи успешно за удължаването на техния живот.

Енергийната система в момента е балансирана и решението за отказ от АЕЦ "Белене" не би трябвало да влияе пряко на цената на тока в близките 10 години.

Българският енергиен сектор расте, не сме се отказали от участията си в едни от най-важните проекти като "Южен поток" и "Набуко". Енергийното "лидерство" не се постига единствено с участие в изграждане на атомни централи, смята Главчев.

Доказано е - тоягата не плаши неосигурените, коментира "Сега". Наскоро юристът с диплома от УНСС и министър на здравеопазването Десислава Атанасова съвсем сериозно обяви, че хората без здравни вноски трябва да се наказват, като им се отнеме възможността да получат нова лична карта.

Нелепата й идея е венецът на почти 3-годишните упражнения на бивши и все още настоящи управляващи от ГЕРБ в областта на борбата с гражданите, които не желаят или не могат да си плащат здравните осигуровки.

Макар институциите, които отговарят за събираемостта на здравните вноски да дават доста постна и противоречаща си информация за броя на неосигурените, се смята, че те са близо 2 млн. души от общо 7,3 mln. граждани на България, които са длъжни да имат осигуровки.

Със санкции броят на неосигурените няма да намалее, дори ще нарасне - практиката го показва.

Но единственото, което хрумва на управляващите, са още и още санкции и никакви поощрения.

Никой не дава и вид на обезпокоен, че при толкова много неосигурени и толкова хора с поети от държавата вноски, т.е. от данъците на малкото изрядни данъкоплатци и осигуряващи се, моделът е абсолютно компрометиран.

Ще качваме на сайта за кое колко харчим, обещава изпълнителният директор на НЗОК д-р Пламен Цеков. В интервю за "Стандарт" той обяснява, че сега касата работи добре.

Има ясни правила - вътрешни, а и законова рамка, която се спазва стриктно. В НЗОК отчетите са прецизни и работата е прозрачна. Поне за професионалистите. За широката публика има доста неясни неща.

Трябва да направим така, че обикновеният човек, който се интересува от работата на касата, да може да влезе в сайта и да види колко пари са похарчени за еди-коя си болница, колко - за фамилни лекари и т.н. "Ще подкрепя всичко, което ще доведе до икономия на средства. Не просто да спестим средствата, а ще се даде възможност да купим повече медикаменти за хората в този труден момент", заявява Цеков.

Премиерът като Бърза помощ, коментира "Стандарт". Ако не беше Бойко Борисов, едва ли щеше да влезе и лев по сметките на миньорите и металурзите от Мадан и Кърджали.

След персоналната премиерска намеса бързо се намери и нов концесионер, както и милион и половина лева за неизплатените заплати. Бяха убедени и банките да направят трансферите през почивните дни, както и да разхлабят хватката заради куп неразплатени задължения. Всичко това е живителна глътка въздух за измъчените хора в Кърджали и Мадан. Но не говори добре за държавата.

Работа на министър-председателя ли е да търси инвеститор на закъсало предприятие и да разваля концесия? И за всяка неуредица в държавата ли ще се налага Бойко Борисов да се задейства като кризисен щаб, за да се решат проблемите? Къде са останалите държавни институции чиято работа е да правят точно това?

Най-често намаляваме заплати на провинили се магистрати, посочва в интервю за "24 часа" Петър Стоянов от ВСС. 46 магистрати са наказани така за последните четири години.

15 магистрати са понижени в ранг, което също води до намаляване на месечното възнаграждение. 9 са санкционирани със "забележка", двама - с "порицание".

Девет са свалени от ръководни постове в Темида, 27 магистрати са уволнени дисциплинарно. За четири години съветът е разгледал общо 535 дисциплинарни преписки срещу магистрати.

Трябва да се даде право на 16-годишните да гласуват - идеята представя в интервю за "Сега" съпредседателят на партия "Зелените" Борислав Сандов.

Той посочва, че живеем във време, в което младежите на 16 са много по-адекватни в политическите си възгледи, отколкото най-възрастните, и за тях е много по-важно да гласуват и да избират бъдещето си, защото чувстват, че глобалните промени влияят пряко на живота им.

Когато си на 16 и осъзнаваш какво се случва в страната ти, но нямаш право да гласуваш, това те демотивира да останеш в тази държава, в която нещата се решават от хора с ретроградно мислене.

Правото на 16-годишните да гласуват ще стимулира тяхната политическа активност и желанието им да останат в България. Младежите и в момента са политически активни, но тяхната активност се излива по площадите, защото нямат друга реална възможност да влияят на политическите решения.

16-годишните бяха и на протестите срещу ГМО, и на тези срещу шистовия газ. Съвсем скоро в цялата страна ще тръгне кампанията на "Зелените" "16+".

Битката за власт в БСП не е интересна за хората, коментира "Новинар". Проблемът на БСП не е в лидера, а в идентичността и автентичността на партията.

Битката между Станишев и Първанов е с характер на окопна война, а разпространяваният в мрежата клип за дуел между двамата, не пародира, а идеализира в очите на интернет потребителите тази битка.

Защото тя не е битка за идеали, нито за идеи. Тя е битка за власт. Единственото важно, което тя успя да осветли досега, е, че политическото в България боледува.

Очевидно е, че в края на прехода в изтощеното и изчерпано от гражданска енергия и идеи общество има необходимост и ниша за създаването на нов тип партии.

Апаратът ще реши лидерската битка в БСП, коментира "Монитор". Неслучайно обиграният в задкулисните игри бивш президент Георги Първанов иска бъдещият председател на БСП да бъде избран с пряк избор. Той е наясно, че апаратът ще подкрепи Сергей Станишев на конгреса, докато новото лице има голям шанс, ако за него гласуват всички партийни членове.

Това обаче няма как да се случи не защото няма достатъчно време, както твърдят от лагера на Станишев, а защото те просто няма да го допуснат. Затова и възможността да се появи трети кандидат става все по-хипотетична.

По-вероятно е Първанов, виждайки, че няма да победи, да се оттегли, без да посочи друг човек. И отново да щурмува партийния пост, след като БСП загуби изборите догодина.

Дотогава най-малкото ще се изясни и дали Станишев ще остане шеф на европейските социалисти. Ако той не остане, а и загуби изборите, тогава може да дойде часът на бившия президент.

Таксите в 17 държавни висши училища се увеличават от есента, отбелязва "Сега".

Повече от 1/3 от всички държавни висши училища, ще повишат таксите за обучение и за кандидатстване. Ръст са поискали предимно по-малки специализирани висши училища или големи университети с много специалности, които не са базирани в София.

Най-често увеличението е около 50 лв. на година, но в училищата по изкуствата промяната достига и до 100 лв. В бройката на 17-те вуза не влиза Националната спортна академия, която е поискала корекция с 1 лев.

С 10% да се повиши потреблението на родни продукти, ще оставим 1,5 млрд. лв. в страната, казва в интервю за "Класа" Лукан Луканов, председател на Изпълнителното бюро на съюз "Произведено в България".

По думите му ни е нужен малко икономически "национализъм". Българинът трябва да "икономизира" при равни други условия свободния си избор на пазара, защото, избирайки българския продукт, гарантира оставането на много пари в българската икономика и в българските социални системи.

Един пример: ако стокооборотът в търговската мрежа е 15 млрд. лв. годишно и делът на чуждите стоки в него е 60% (много оптимистична оценка), това означава 9 млрд. лв., изнесени навън в различните чужбини.

С 10% да повишим потреблението на българските продукти, ще оставим 1,5 млрд. лв. в страната ни. Това ще създаде съвсем друга ситуация за местната индустрия и държавните финанси.

Задължителното свързване на всички касови апарати с НАП не мина без обичайния хаос и двоен аршин в прилагането на правилата, пише "Сега".

Два дни преди изтичането на крайния срок стана ясно, че големи държавни фирми като "Български пощи" са пропуснали да се снабдят с необходимите устройства и по закон би трябвало да бъдат глобени или дори затворени.

Почти целият транспортен бранш се оказа привилегирован и за него правилата няма да важат.

По последни данни на НАП дистанционна връзка вече имат 285 000 от общо около 300 000 фискални устройства. През лятото същата процедура трябва да минат и фирми, които работят само през сезона.