"Труд": Всеки втори търг е нагласен

Всеки втори търг е нагласен, акцентира "Труд". Всеки втори опит на държавата и общините да изхарчат пари от ЕС или от бюджета се оказва с нарушения. Това сочат данните на Агенцията за държавна финансова инспекция за първите 6 месеца на годината.

Една от причините е, че едва 6% от обществените поръчки се проверяват предварително.

Лошото идва после за нас, защото финансовата инспекция открива недостатъци след изпълнението и трябва да връщаме пари на Брюксел, казват от Националното сдружение на общините.

"В момента по-голямата част от чиновниците, които обявяват и възлагат обществени поръчки, са некомпетентни, или пък имат някаква изгода. Дори и последните промени в закона не променят нещата. Особено в условията на криза ситуацията става по-лоша", отбелязва Йордан Кисьов, представител на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.

Брюксел няма да търпи да сме нарушител номер едно на обществени поръчки, казва в интервю за "Класа" Петър Бакърджиев, председател на УС на Института за правни анализи и изследвания.

Той посочва, че липсата на достатъчно прозрачност в обществените поръчки е и една от основните забележки на ЕК към България.

"Всяка година процентът на компрометираните поръчки става все по-висок, а ние следим този процес от четири години. За 2011 г. той е 76%, а за тази година ще бъде още по-висок.

Изключително неприятна е тенденцията, че вместо да спада процентът на обществените поръчки, които са компрометирани, той се увеличава. Това са лоши практики, които публичните институции не забелязват умишлено", отбелязва Бакърджиев.

Брюксел готви промяна на общностното законодателство, свързана с обществените поръчки, която скоро ще настъпи.

"Размерите на финансовите санкции бяха непознати за българското право доскоро. Вече има финансови корекции от типа на 6 млн. лв. за някои общини. Жестоко е, но такива са правилата на ЕК", допълва Бакърджиев.

В референдума за "Белене" се крие капан, предупреждава политологът Татяна Буруджиева. В интервю за "Новинар" тя посочва, че проблемът с един референдум е двоен.

От една страна той изпълни своята политическа цел. БСП показа в каква кондиция е година преди изборите и възможността да събере значителни подписи над броя на получените за тях гласове през 2009 година. Това е добра изходна позиция.

Но от гледна точна на осъществяването на националното допитване, това вече е въпрос на управлението. "Горещият картоф" е в ръцете на правителството. Неговият отговор по темата не е достатъчно силен.

В референдума се крие един много сериозен капан. От една страна допитването би могло да покаже, че темата за строежа на АЕЦ "Белене" и за развитие на атомната ни енергетика не е доминираща за обществото. Това ще е в полза на управляващите.

Но фактът да не се проведе такъв, би донесло само негативи. Според Буруджиева, ако допитването за "Белене" се проведе едновременно с изборите през 2013 г., това ще се отрази на самите изборни резултати. Референдумите не са създадени, за да се правят по време на избори.

Отваряме досиетата и на Олимпийския комитет, казва в интервю за "Монитор" Евтим Костадинов, шеф на Комисията по досиетата. Той очаква в дневния ред на предстоящата сесия на Народното събрание да влязат и да бъдат гласувани на второ четене промените в частта за кредитните милионери.

"Това ще ни даде възможност не само да извършим, но и да огласим тази проверка, защото от това се вълнува обществото. Стана дума и за това парламентът да ни даде възможност и да огласим съпричастността на кредитните милионери към ДС, което в сега действащия закон не ни е позволено.

Работим усилено по проверката на публични лица, участвали в изборите, и по лицата в образователната сфера. Сериозна проверка предстои на членовете на контролните и надзорните съвети на банките, на националните спортни организации, на Олимпийския ни комитет, на Българския лекарски съюз, на Българския зъболекарски съюз, на БЧК", посочва Костадинов.

Незаети са 340 места за медицински специалисти и четири за приложни специалисти в здравеопазването, пише "Дума". Това става ясно от статистиката на Агенцията по труда към 15 август т.г. Данните са подадени от бюрата по труда в страната.

Най-много се търсят медицински сестри - 171, следват общопрактикуващите лекари - 116, има 28 обяви за лекари специалисти. Всяка година между 400 и 600 лекари напускат страната, средната възраст на българските лекари в момента е между 40 и 60 г., сочи статистиката на Българския лекарски съюз.

Друга статистика - на НСИ, показва съвършено различни числа: към края на 2011 г. в страната е имало 28 411 лекари, което е с 414 повече от 2010 г. През пролетта проучване сред докторите от балканските страни показа, че българските лекари са най-недоволни от реформите в здравеопазването и съществуващия стрес на работа.

Над 6000 студенти са заминали да учат в Западна Европа за последната учебна година. Това отчетоха за "Монитор" от посредническа фирма за образование в чужбина, позовавайки се на данни от официалните системи за прием на Англия, Дания, Швеция и др.

Бройката надвишава с около 1500 план-приема за първокурсници на Софийския университет, който тази година е 4524. Така на практика излиза,че изнасяме повече от един випуск студенти само в Западна Европа.

През последните години се увеличава броят на българските кандидат-студенти в чуждите университети с между 7% до 10%.

Пред красивия протест всяка власт изглежда глупаво, коментира "Сега". Модерният протест вече не е просто шествие с несръчно направени плакати и шумно скандиране на лозунги. Той се превръща в социално зрелище със своя естетика, сценография и драматургия. През последните години се развива нова култура на протеста, която видимо намира почва и у нас.

Образите, които протестиращите произвеждат, изглеждат по-важни от посланията. У нас модата на екстравагантните протести дойде преди няколко години, когато екоактивисти спряха движението около Руски паметник в София, пресичайки щафетно и непрекъснато на пешеходна пътека.

Днес артистизмът в уличните изяви изглежда търсен при повечето подобни акции. Някои анализатори смятат, че публично изразяваното социално недоволство се е превърнало в нова младежка мода, нещо като лайфстайл. Да се протестира е cool.

Поради което интензивността и характерът на протестите у нас все още не отразява реална перспектива за някаква сериозна промяна.

Как се палят клади в нета, коментира "Стандарт". В суматохата около храброто опълчение в нета срещу доклада на Комисията за защита от дискриминация не се знае дали някой разбра: никой нямаше намерение да сваля Ботев от учебниците.

За сметка на това операция "Ботев" във "Фейсбук" по гениален начин показа как общественото мнение може да бъде подменено, когато на едно място се съберат много хора, които първо протестират, а после четат.

Манипулацията в интернет е лесна и бърза - достатъчно е днес да развееш във "Фейсбук" знамето на национализма, утре вече 10 000 ще са сложили подписа си под него. А вдругиден ще имаме поне десетина напълно реални групи, тръгнали да бият цигани и понесли начело портрета на Левски.

Ето за това трябваше да поговорим, когато ставаше дума за учебници. За съжаление нито така наречените експерти, нито фейсбук-опълченците, нито самото министерство на образованието са готови за подобен разговор.

ДДС - данък добавено словоблудство, коментира "Труд". Идеята, че по-ниски ставки на ДДС за определени сектори в България могат да донесат положителен резултат, е сред най-наивните идеи, които се появяват при последните няколко правителства.

И понеже премиерите и техните финансови министри най-добре знаят колко пробит кораб управляват, затова те са първите, които отрязват в зародиш всеки разговор за диференцирани ставки.

Всъщност България все пак е страна с диференциран ДДС - туристическият бранш се облага само с 9%. Но туристите така и не усетиха разликата в цените на услугите.

Добре е рано или късно управляващите да стигнат до извода, че пазарът трябва да регулира цените, вместо да правят подаръци на един или друг бранш.

Точно затова първата им задача е да направят условията за бизнес привлекателни и да гарантират свободна конкуренция на пазара. В противен случай всяко данъчно облекчение ще обслужи някой монополист, а народът ще продължи да гледа поредния министър, който ще му обещава намаляване на ДДС-то и ниски цени.

"24 часа" коментира, че от началото на 2013 г. акцизът на дизеловото гориво ще се повиши с 15 лева за 1000 литра - от 630 на 645 лв. Този цикъл на високи цени на горивата съвпадна с навлизането на еврозоната - нашия основен търговски и инвестиционен партньор - в нова рецесия.

В резултат на това ще се стопи и растежът на брутния продукт на България до края на годината, а износът вече няма да е мощен двигател на растежа у нас.

Цените на горивата от своя страна влияят върху цените на храните и другите стоки от първа необходимост. Най-добрата политика за борба с покачващите се цени е политиката на увеличаване на доходите на цялото население. Необходими са и конкретни мерки за увеличаване на гъвкавостта на пазара на труда.