"Полицаи на бунт срещу съда", пише на първа страница "Труд". Полицаи се вдигнаха на бунт срещу плевенския съд, който погали с присъди роми побойници, нападнали служители на МВР.
Поне 200 униформени се събраха вчера пред Съдебната палата в Плевен, за да изразят недоволството си. Протестът е по повод масов побой в плевенска дискотека.
В петък срещу събота тартори на пияна компания скочиха срещу пазители на реда, опитали да ги обуздаят. Тогава 30 от хулиганите бяха отведени в полицията, а шестима бяха изправени пред съда. Те се признаха за виновни и получиха символични наказания.
"Офицери от ДС са изнудвали агенти", научаваме от интервюто в "Труд" с Евтим Костадинов, председател на Комисията по досиетата.
Той казва: "Беше създаден мит, че едва ли не ДС е крепяла устоите на държавата и националната ни сигурност. Бе опитано да се втълпи на обществото, че ако се отворят досиетата, България ще пропадне и ще рухне всичко.
Тази стъпка обаче се оказа вярна и се видя, че с разбиването на този мит обществото ни гледа по-реално и спокойно на ставащото днес у нас. А и на много хора, засегнати от службите, им олекна. Защото личната им история щеше да ги мъчи с години."
"ДАНС като опитна мишка", коментира "Стандарт". Според Тихомир Безлов от Центъра за изследвания на демокрацията ДАНС е експеримент, но не е ясно дали е социален или политически.
Агенцията не успя да се превърне в това, което обществото очакваше от нея. Служителите там се занимаваха с разностранни проблеми - от "Кремиковци" до футболното съдийство. На практика - с всичко, за което се сети някой политик.
Дейността на служителите на ДАНС е тайна. Поради тази причина не може да се разбере какво точно са свършили. Престъпността вече е в олигархията, в различните икономически структури, които се занимават с ощетяване на бюджета. Това означава, че в ДАНС са необходими специалисти, които разбират от финанси и икономика, а не полицаи и антитерористи.
"Тъмни сделки лъсват в земеделието", отбелязва "Труд". Нарушения в държавен фонд "Земеделие" и в управлението на "Програма за развитие на селските райони" е установила ДАНС.
Това заяви вчера министърът на земеделието и горите Мирослав Найденов при представянето на новите заместник-министри. Докладът на агенцията за нередностите по програмата ще коства поста на директора на дирекция "Развитие на селските райони" Мирослава Георгиева, категоричен бе новият министър.
По думите му предишното ръководство също е било сезирано от ДАНС за проблемите, но не е предприело адекватни действия.
"Забавачки са изяли парите за армията", е озаглавено интервюто в "Стандарт" с новия военен министър Николай Младенов. Той посочва основните приоритети пред ведомството:
"Голямото предизвикателство в МО е структурирането на интегралния модел на отбраната.
Това ще бъде и основният ми приоритет по време на мандата - да постигнем едно добре интегрирано министерство с добре разписани процедури и добро отношение между военни и граждански лица, което работи в подкрепа на нуждите на българската отбрана.
На второ място е връщането на фокуса на цялата система върху отбраната на страната."
"Не трябва да допускаме безработицата да надхвърли 10%", казва в интервю за "Дневнек" Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика.
По думите му ако тази бариера се прескочи, ще доведе до трудности в социално-осигурителните системи и в бизнеса. Младенов посочва, че специален заместник-министър ще се занимава с програмата "Развитие на човешките ресурси.
В най-кратки срокове ще бъдат отворени още три мерки по нея - за хората в предпенсионна възраст, за квалификация на работната ръка и за мотивиране и допълнително обучение на безработни и работещи.
В бюджета за тази година се очертава "дупка" от 2,5 млрд. лева, обяви дни след като зае поста си новият финансов министър Симеон Дянков. "Откъде приходи?", пита "24 часа" своя икономически щаб.
Според Петър Ганев от Института за пазарна икономика приходите в бюджета могат да бъдат увеличени с по-добрата организация на работа на митниците и НАП, но резултатите едва ли ще бъдат светкавични.
Финансистът Емил Хърсев смята, че съществуват много възможности, с които държавата би могла да генерира приходи в случаи на криза. Това са концесии, сделки с активи, с недвижими имоти, финансови активи.
Георги Стоев от "Индъстри уоч" препоръчва продажба на държавни активи, които подлежат на приватизация. Според финансиста Владимир Каролев единственото, което може да стане бързо, е да се приключат някои от приватизационните сделки, които бяха замразени от двама от партньорите в предишната коалиция - БСП и ДПС.
Само от сделката с "Булгартабак" може да се очакват 150-200 млн. лева.
"Две от антикризисните мерки на ГЕРБ не стават", коментира за "Сега" Георги Ангелов, старши икономист от Института "Отворено общество". Едната от тях е формулирана така: "Улесняване на чуждестранни инвестиции в България чрез одобряване на услугата "обслужване на едно гише" на Българската агенция за инвестиции (БАИ), увеличаване на правомощията на БАИ в посока по-активно взаимодействие с министерствата, намаляване на прага за инвеститори, чиито проекти могат да се подпомагат от държавата."
Според Ангелов не всяко увеличение на властта на агенцията ще има добър ефект. Той е и против вливането на 250 млн. лева в Българската банка за развитие, защото ефектът ще бъде негативен.
"Знаели са, че парите ги няма, а ударно подписвали за милиони", е озаглавено интервюто в "24 часа" с Росен Плевнелиев, министър на регионалното развитие и благоустройството.
Той посочва, че първият факт, който е установил на новата си длъжност, е, че министерството е некоректен платец. То е почти във фалит. "Смятахме, че има неразплатени договори на доставчици за извършени работи за 37 млн. лева. Сумата обаче нарасна до 72 млн. лева", посочва министърът.
Според него екипът на Асен Гагаузов знаел, че идва криза, че няма да има пари за разплащане, и въпреки всичко от октомври 2008 г. са подписани финансово неосигурени договори за около 300 млн. лева без ДДС.
"Без скок на парното заради загуби", съобщава "24 часа". Няма да има промени в цената на парното заради претърпени загуби на "Топлофикация-София", заяви шефът на ДКЕВР Константин Шушулов.
Преди дни новият икономически министър обяви, че дружеството е загубило 60 млн. лева заради решението на бившия министър Петър Димитров да замрази цените на парното от януари 2009 г. "Не може заради тези загуби да постановим цена на топлоенергията, която не е свързана с цената на природния газ", каза шефът на регулатора.
"Революция в парното или зима на студено - това е въпросът", коментира "Труд". До седмица държавната фирма "Топлофикация-София" трябва да представи в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма своите разчети за нови по-високи цени на топлоенергия, които да влязат в сила наесен.
Мнението на фирмата досега беше категорично, че продава енергията с поне 20% под нейната себестойност. Пари за спасителни операции няма, а в условията на криза не бива и да има. Вариантите са два: революция за парното или фалити.
Но ако това се случи със столичната топлофикация, чиято мощност е по-голяма от тази на АЕЦ "Козлодуй", можем да очакваме през зимата срив на цялата енергийна система. Другото име на революцията е реформа. Тя е задължителна за целия топлофикационен сектор.
"Спецагенция за парите от Европа", отбелязва "Стандарт". Нова спецагенция може да управлява еврофондовете у нас. Тя ще бъде към финансовото министерство и ще следи парите по всички оперативни програми.
Това съобщи председателят на Комисията по европейските въпроси и контрола на европейските фондове в парламената Светлин Танчев. Това е една от идеите за засилване на контрола върху харченето на парите от ЕС, обясни той.
"10 европроекта на съд само за месец", пише "24 часа". 10 обвинителни акта за източване на средства по европроекти е внесло само през юли спецзвеното към ВКП, което разследва измамите с пари от Европа. Това съобщи вчера ръководителят му прокурор Ангелина Митова.
Тя обясни, че най-много - 800, са досъдебните производства по схемите за единно плащане на площ във фонд "Земеделие".
