"Труд": Няма да платим цената на Доган

"ГЕРБ първи, иде тежък балотаж", акцентира "Труд". Предстои може би най-тежката седмица от избори 2011 - на драматични преговори и неприкрити пазарлъци, прогнозира вестникът.

ДПС спази намерението си да не подкрепи нито един от кандидатите за президент на първия тур. По този повод "Труд" коментира: "Няма да платим цената на Доган". Държавен глава на България ще бъде избран на втори тур, но кой ще бъде той зависи от българите, които не отидоха да гласуват на първия. ДПС отново иска да е брокер.

На 23 октомври привържениците на Доган целенасочено и организирано бойкотираха президентския вот - в смесените райони активността на местните избори беше с 10-20% по-голяма. Така Доган обяви цената си. Но тя ще бъде незначителна, ако до урните отидат онези 50% от избирателите, които тази неделя се въздържаха. Важното е на 30 октомври да покажат, че бъдещето на България вече не зависи от политически брокери, които държат в подчинение привържениците си.

ГЕРБ изпълни програмата си максимум и спечели повечето областни градове още на първия тур или влиза с по-добър резултат във втория, допълва картината "Сега".

Сгрешени бюлетини, жалби за купуване на гласове, контролиран вот и много застъпници на определени партии в различни общини - така "Пари" обобщава картината на изборния ден.

"Глад за избори", коментира "Стандарт". Авторът отбелязва, че въпреки ярката преднина на кандидата на ГЕРБ Росен Плевнелиев след първия тур, президентският пост все още не му е вързан в кърпа.

Силата на управляващата партия парадоксално може да се превърне в нейна слабост при балотажа. На първо място ГЕРБ би още на първия тур в мегаполиси като София и Бургас, поради което на управляващите ще им бъде доста по-трудно да заведат гласоподавателите до урните следващата неделя. Липсата на избор за кмет със сигурност ще намали желаещите за пуснат бюлетини, а с това и резултатите на ГЕРБ.

Другият коз, който ще предреши балотажа, е къде ще се насочат привържениците на Меглена Кунева. Бившата еврокомисарка се хвърли в тежката и кална война главно със собствени сили, без да разчита на мощна партийна подкрепа, и отбеляза съвсем достоен резултат. Може да се каже, че на избори 2001 тя извоюва лична победа. Някои предричат, че от нейното твърдо ядро може да се роди нова силна центристка партия, която да се превърне в незаобиколим фактор в близкото бъдеще.

"Нагоре с краката - има ли логичен избор", е анализът в "24 часа". Според политолога Димитър Аврамов кандидат-президентската кампания мина в голяма степен объркано и във фалшив тон. Опонентите на днешната власт употребиха президентските избори, за да ерозират настоящата власт, вместо да начертаят бъдещето и приоритетите на новия президент. Затова е много вероятно да загубят. На този фон мнозина от политически активните хора трудно преглъщат на моменти неадекватно бодряшкия тон на Плевнелиев, политическата му необремененост и институционната му неподготвеност.

Плевнелиев положи усилия, но извън общите фрази засега не се справя с това да представи нова конституционно коректна визия за президентската институция. Очевидно обаче хората го харесват и затова му дадоха преднина и още 7 дни.

При Калфин е точно обратното. От него се очаква да спре възможността за промяна в президентската институция и да търси такава в парламентарното статукво. От него ще се иска да доведе на власт нова коалиция.

"Нов президент? И каквооо?", коментира "Труд". Според автора на следващия ден след изборите е добре отговорният гражданин да знае с цялата възможна яснота какво е станало и какво да се очаква. България не е в много добро положение, защото нищо не подсказва да се мисли сериозно за структурата и разпределението на рисковете. Не са изключени комбинации или напластяване на рискови фактори, които да предизвикат сериозни сривове в обществения модел.

След изборите държавното управление трябва да постави тези въпроси на дневен ред. Те не са нови, но перспективата е нова, начинът на мислене е нов. Тогава по най-ясен, сериозен и отговорен начин ще се разбере, че бъдещото благоприятно развитие на страната е възможно под условието на политики по застраховане от големите рискове. И веднага ще се прозре, че първото и неотложно нещо в тези политики е широка институционална реформа на съдебната власт.

"Президентския вот винаги досега е печелил водещият на първи тур", припомня в интервю за "24 часа" социологът Юлий Павлов. Той прогнозира, че подкрепата на ДПС за Ивайло Калфин на балотажа не може да стопи дистанцията. Половината от избирателите на Меглена Кунева няма да гласуват на втори тур, а останалите се разпределят в съотношение 3:1 в полза на Плевнелиев. Павлов посочва, че ако изборите сега бяха парламентарни, ГЕРБ щеше да ги спечели с абсолютно мнозинство.

"Битката на властта срещу гражданите", е анализът в "Дневник". Посочва се, че хората все повече искат да имат информация как се управлява, какво се планира. В това отношение обаче като че ли политиците и държавните служители не показват особено развитие.

Затова като кандидати в изборите започват да се появяват (и вероятно все повече ще се появяват) млади хора, които са носители и на недоволството на гражданите от положението, но и на очакването за промяна. Битката срещу гражданите обаче е предварително изгубена за тези, които я водят от креслата на властта.

Пътят на обществото ни е необратим, а това, което хората искат днес, е повече информация и участие във вземането на решения - от въпросите за кварталната градинка до ядрените реактори и АЕЦ "Белене". Нежеланието на управлението да информира гражданското общество и да се съветва с него няма да доведе до повече доверие във властта и политиците, поради което рано или късно ще се обърне като бумеранг срещу тях самите.

"Представяме на Брюксел проекти за 420 млн. лева до ноември", заявява в интервю за "Класа" Томислав Дончев, министър по управление на средствата от еврофондовете. "Хвърляме всички усилия за постигане на максимално добри резултати в рамките на този програмен период - пречиствателни станции, публични сгради, железници, тръби, канали, курсове за професионално обучение, електронно правителство, казва той.

Към момента имаме договорени 57% от всички средства по програмите - 13 млрд. лева. Плащанията гонят 17%. Сертифицираните разходи от ЕК са малко под 10%. Планът е до края на годината вътрешните плащания да станат 20%, а обемът на сертификатите между 11,5 до 12%.

Задачата ни от края на август е до края на ноември да са подадени за възстановяване от ЕК не по-малко от 420 млн. лева, от които 300 млн. лева са по програма "Транспорт", което би променило картината със сигурност. В същото време полагаме всички усилия да плащаме и договаряме повече - до края на годината трябва да сме договорили 60% от парите, отчита Дончев.