Минималната заплата е архаизъм в пазарната икономика, коментира "Труд". Авторът я разглежда като термин от една държавна регулация в условията на пазарна икономика.
Минималната работна заплата не отчита регионалните специфики за заплащането в страната. В едни региони тя може да е 240 лв., а в други да е по-висока или по-ниска.
Минималната работна заплата не отчита и индивидуалните специфики за заплащането на труда, каквито са опит, образование и т.н.
Освен това минималната заплата не е социална помощ. Както всяко трудово възнаграждение и тя трябва да се изработи, смята авторът.
"Монитор" представя три позиции по темата за почасовото заплащане.
Светлана Ангелова, председател на социалната комисия в парламента: Идеята за почасово заплащане е положителна, защото това е алтернативна форма на заетост.
Особено в период на икономическа криза е много добре да има повече гъвкави форми за труд, защото се създават нови работни места.
Също така хората ще могат да си докарат допълнително средства, като работят на няколко места.
Божидар Данев, председател на Българската стопанска камара: Ние от години настояваме да има почасово заплащане, но досега не беше направено нищо по въпроса. Това дори не е измислено от работодателите, а е практика в Германия и в много други европейски страни.
При всички положения предложението е изключително полезно особено в условия на криза. Затова ние подкрепяме идеята.
Иван Нейков, председател на Балкански институт по труда и социалната политика: Предложението е излишно, и сега има такава ставка. Обявяването от правителството на въвеждането на почасово минимално заплащане е удар в празно пространство.
И в момента всеки работодател, които желае, може мигновено, без никакво ограничение да премине от едномесечно плащане на двуразово плащане, ако иска може да мине на плащане всяка седмица.
Вотът в София ще е между ГЕРБ и десницата, смята Владимир Кисьов, председател на групата на СДС в Столичния общински съвет. В интервю за "Труд" той потвърждава, че ако СДС и ДСБ се обединят около неговата кандидатура за кмет на София, той ще участва в надпреварата.
"Никога хора в СДС не са изразявали желание за подкрепа на ГЕРБ - заявява Кисьов. - Не е тайна, че в самото начало водихме разговори с тях. Но ГЕРБ нямат намерение да търсят партньор в дясно. А и коалиционно споразумение няма. Освен това не мисля, че БСП има шанс за пробив."
Голямо туткане до изборите, коментира "Стандарт". Докато партиите се чудят кого да издигнат, вотът вече е спазарен в гетата. Вместо да водят битка за негласуващите и да бъдат заглушени несериозните и чалгаджийските кандидатури, сериозните партии чакат да видят какво прави конкуренцията.
По този начин електоратът се отвращава с всеки изминал ден до изборите.
Това обезсмисля и малкото смислени фигури в политиката у нас. Това е и обайганяването - всички са маскари. Личностите, за които искаме да гласуваме, ще разпознаем чак след лятото.
Къде ще е дамата сред фаворитите на БСП наесен, е анализът на политолога Румяна Коларова в "24 часа". Според нея големият въпрос е "реформистки" или "реваншистки" ще са кандидатурите.
Коментираните "реформистки" варианти за обществено приемлива личност опират до два основни вида - единият се олицетворява от Меглена Кунева - кандидат, който не е от средите на БСП, но е работил съвместно с политиците от БСП.
Другата възможност е автентичен социалист, който да печели симпатиите на много широк кръг хора - такава е условно кандидатурата на Стефан Данаилов.
А "реваншистките" им алтернативи са съответно Пламен Орешарски, сивият финансов кардинал на тройната коалиция, и Жени Живкова, преуспялата като модна дизайнерка внучка на Тодор Живков, чиито имена също вече са пуснати в публичното пространство.
Забраната за напускане на страната при неплатени данъци, такси и осигуровки за над 5000 лв., както и при съдебно признати задължения към физически и юридически лица, падна окончателно, отбелязва "Сега".
По искане на омбудсмана Константин Пенчев Конституционният съд обяви за противоречащи на основния закон два текста от Закона за българските лични документи и ги отмени.
Автоматичното и неопределено във времето ограничение на основното право на гражданина свободно да напуска страната е прекомерно, неподходящо правно средство, приемат конституционните съдии.
"Сега" коментира идеята на Министерството на здравеопазването през 2013-2014 г. да се въведат диагностично свързани групи, но с тях да се върне и отчитането и плащането за преминал болен в рамките на по-свободен годишен бюджет.
С други думи - за 2 години ще се сменят 3 модела на финансиране, което няма как да мине безболезнено. А на финала принципът "пари срещу извършена дейност" може да унищожи окончателно здравеопазването.
Защото в зависимост от това как са направени, диагностично свързаните групи могат да бъдат много по-скъпи от настоящите клинични пътеки и при липса на контрол да доведат до още по-големи преразходи, надписване, свръхотчети, комерсиализиране и дехуманизиране на медицината.
Отмяната на модела "пари срещу отчетена дейност" в болниците е похвално начало, но продължението няма да е по-добро.
Втора поредна година легалният пазар на цигари продължава да намалява, а контрабандата по данни от ноември 2010 г. все още остава около 40% от продажбите в страната.
За миналата година в България официално са реализирани 10 млн. къса цигари при 17 млн. къса две години по-рано. Най-голям дял на вътрешния легален пазар продължава да държи държавната "Булгартабак", около 36,6%.
В интервю за "Дневник" Иван Биларев, изпълнителен директор на "Булгартабак холдинг", казва: "Очаквам легалният пазар да се увеличава, независимо че тютюнопушенето в страната е намаляло. Отделно се отчита и намаление на броя изпушени цигари на ден.
Положителна роля за стабилизацията на пазара ще окаже и обещаното от финансовия министър Симеон Дянков моментно фиксиране на акцизните ставки до 2015 г.
За последния месец се наблюдава увеличение на продажбите ни, което е оптимистичен знак за развитието на пазара. През март ръстът за отделни марки на "Булгартабак" достига до 40% в сравнение с февруари".
Цената на тока от АЕЦ "Белене" ще е приемлива за населението, казва в интервю за "Новинар" Кольо Парамов, финансов експерт.
Според него проектът ще бъде изгоден за страната ни, защото така или иначе цената, която ще формира атомната централа, значително ще намали базовата цена на общата електроенергия и ние ще можем да поддържаме една приемлива цена за населението в страната.
Консултантският договор с HSBC е много важен, тъй като чрез него ще бъде припозната реалната формирана цена и от него ще стане ясно, че дори да допуснем, че ще има някакво частично завишение по цената, в преизчисленията по изгодата във времето ще стане ясно, че целият проект е изгоден за България.
