Броят имотите на прокурорите, е водещо заглавие в "Труд". Освен пред Сметната палата прокурорите - над 1700 в страната, ще отчитат доходи и имоти и в специален ведомствен регистър, за да е ясно по всяко време кой обвинител какви благини е натрупал. Ако някой е излъгал, ще отговаря дисциплинарно.
Това е една от 58-те мерки на кабинета в отговор на последния доклад на Брюксел, гласувани вчера. Предложението е на прокуратурата. Промени в Закона за МВР, в съдебния и търговския закон, предвиждат още мерките.
Вчера кабинетът създаде Център за превенция на организираната престъпност и корупцията към МС.
"24 часа" публикува интервю с Ана Караиванова, която оглавява Инспектората към Висшия съдебен съвет от създаването му през 2008 г. По думите й в доклада на Еврокомисията има не особено оптимистичен нюанс.
Последното изречение - "Догодина пак", според Караиванова означава - не сте съвсем пълноценни. Тя посочва, че от контактите с европейските съдебни инспектори са установили, че работим по едни и същи проблеми и по еднакъв начин.
Полицаите бабаити трябва да бъдат наказвани строго, коментира "Сега". Отбелязва се, че инцидентът в Кърджали е най-скандалният резултат от вътрешнополицейската търпимост към безогледната агресия.
Грешките напоследък зачестяват, защото вътре в МВР, а и за пред обществото тези груби гафове се замазват на принципа "Станалото, станало. Да вървим напред". Те са следствие от изцепките "понеже си абсолютен престъпник" и "говори, иначе много ще боли" - очевидно неща, с които МВР се гордее.
А това е насърчаване на бабаитлъка, облечен във власт.
БСП пита Цветанов: Държава на палките ли сме?, пише "Труд". Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов ще отговаря днес пред парламента за "побоя погрешка" на семейство в Кърджали.
Социалистът Димчо Михалевски попита властта в каква държава живеем - "на правото или на палката" и какво значат за ГЕРБ правата на хората.
Премиерът Бойко Борисов е разпоредил след проверка на работата на четиримата полицаи от Кърджали те да бъдат санкционирани тежко.
Парите за пенсии за заплати на чиновниците през 2011 и 2012 г. ще останат на нивото си от тази година. Такава е бюджетната прогноза за 2011-2013 г., одобрена от кабинета вчера, съобщава "Сега".
Кабинетът разчита на икономическо оживление до 2013 г. Бюджетът е сметнат при ръст на БВП в размер на 3,6% за 2011 г., 4,7% за 2012 г. и 4,9% за 2013 г. Инфлацията догодина се очаква да стигне 3,6%, а дефицитът в бюджета да не надвиши 2,5%.
По-кротко с оптимизма за бюджета догодина, е анализът в "24 часа" на Лъчезар Богданов от "Индъстри Уоч". Според него прави впечатление, че дефицитите за следващите години се базират на изключително оптимистична прогноза за ръст в икономиката.
Как ще се постигне растеж на БВП от над 4% през 2012 и 2013 г., сравним с този през 2002 и 2003, при положение, че например банковите кредити тогава растяха с над 40% на година, а преките чужди инвестиции - между 30 и 50%?
Очаква ли правителството подобни темпове - не че са невъзможни - но на базата на какви реформи и политики? Ако нещата не се развият толкова добре, съвсем реално е България да изпадне трайно в състояние на свръхдефицит. Тогава не просто се отказваме от членство в еврозоната, но и ще понасяме сериозни санкции от ЕК, предупреждава Богданов.
"1,5 млн. работещи издържат цяла България", е озаглавено интервюто в "Труд" с д-р Хасан Адемов, депутат от ДПС и член на Комисията по здравеопазване в парламента. Според него очакванията за бързи реформи не се оправдават.
"Труд" коментира, че българинът е най-беден според европейските стандарти. Посочва се, че експертите на финансовото министерство дори не допускат в следващите три години да постигнем бюджетен баланс.
В сметките на правителството е записано, че дефицитът ще съпровожда целия управленски мандат на ГЕРБ. Въпросът е дали дупката в хазната ще остане в планираните рамки, или кабинетът отново ще се изненада от допълнителни разходи.
В случай обаче, че се реализират по-предпазливите макроикономически допускания на рейтинговата агенция "Стандарт енд пуърс", през 2012 г. ще бъде достигнато ниво на БВП от 5535 долара на човек от населението.
По този показател България остава на последно място по благосъстояние в ЕС и твърде далече от средния стандарт за ЕС - 9783 долара на човек.
Бясна скорост и малко мистика, коментира "Пари" тригодишната рамка за развитието на икономиката за периода 2010-2013 г. От нея става ясно, че България ще излезе по-бързо от кризата от ЕС и еврозоната.
Въпросът е на какво ще се дължи този растеж. Откъде точно ще дойде той, при условие че инвестициите рязко падат, а потреблението се свива. Не е лошо финансовият министър да е поне малко оптимист, но не трябва да прекалява.
Задава се втора вълна на кризата, прогнозира в интервю за "Стандарт" Божидар Данев, председател на Българската стопанска камара. По думите му нещата са много тежки, малкият бизнес е на ръба на съществуването си, а това е пряко свързано с политиката за нови работни места.
Сериозни индикатори за тези процеси са намалението на потреблението и темпът на увеличаване на лошите кредити. Те официално достигнаха 15%, но ако добавим проблемните и преструктурираните, реалният процент достига около 30 на сто.
Банковата система е вече в нелеко състояние. Обезпеченията по тези договори не са ликвидни или ликвидността им е далеч под стойността на отпуснатите средства.
Каним Гърция за АЕЦ "Белене", съобщава "Труд". Българо-гръцките взаимоотношения не трябва да бъдат характеризирани само от бъдещето на проекта за петролопровода Бургас-Александруполис и ще останат положителни независимо от развитието му. Това увери вчера премиерът на южната ни съседка Георгиос Папандреу на брифинг с домакина си Бойко Борисов.
Преките преговори са прекият път към мира в Близкия Изток, казва в интервю за "Труд" д-р Соломон Паси, президент на Атлантическия клуб в България.
Влагаме 36 млн. лева в модернизация на мрежата, казва в интервю за "Монитор" Красимир Първанов, изпълнителен директор на НЕК. Той посочва, че новият мениджмънт на компанията е установил, че НЕК няма стратегия, с която да бъдат задоволени огромните необходимости, свързани с присъединяването на вятърните електроцентрали в региона на Североизточна България и завишеното потребление на електроенергия там, където са най-големите ни курорти.
криза, която тихо расте" />
