Енергото ни окраде с 1,2 млрд., акцентира на първа страница "Телеграф".
Електроразпределителните предприятия (ЕРП), собственост на ЧЕЗ, ЕВН и Е.ОН, спечелиха на гърба на българите 1,2 млрд. лева. Това е сумата, която трите дружества са спечелили за петте години след приватизацията.
Нито лев от тези пари не е попаднал в държавната хазна под формата на дивидент, въпреки че държавата все още държи 33% от трите ЕРП-та.
Това означава, че пропуснатите ползи за България възлизат на над 475 млн. лева. Една от причините е, че в приватизационните договори никъде не е гарантиран дивидентът за държавата.
Да! Има нещо гнило в енергетиката, коментира "Сега". Призовава се държавата да направи ревизия на собствените си предприятия и да запуши всички дупки, от които изтичат пари.
Това, че НЕК е принудена да продава на загуба от нормативните актове, не означава, че компанията се управлява ефективно. Напротив - и там има куп безумни договори, с които тя се източва.
Държавата да започне да се държи като отговорен акционер и в компаниите, където е миноритарен собственик - не само да иска дивидент от ЕРП-тата, но и да се поинтересува как те се управляват, какви инвестиции правят, каква е събираемостта на вземането им, как обслужва клиентите си, не може ли да се направи оптимизация на разходите.
ДКЕВР да спре да изпълнява политически поръчки и да започне стриктно да следи дали енергийните предприятия спазват правилата и да ги наказва, ако установи нарушения.
Електроразпределителните дружества попаднаха на мушката на правителството по една много проста причина и тя далеч не е свързана с цената на тока. Още по-малко с одържавяването им, коментира "Пари".
Просто кабинетът няма пари и търси всякакви начини да увеличи постъпленията в хазната.
Въпросът е трябваше ли да дойде кризата, за да се сети държавата, че е собственик в много дружества.
Ще има стрелба, ако се "разплете чорапът" в енергетиката, е озаглавено интервюто в "Класа" с д-р Константин Тренчев, президент на КТ "Подкрепа".
Той потвърждава, че НЕК купува на една стойност и продава на по-ниска. По думите му това е абсурд дори при социализма, да не говорим за капитализма. Явно някой печели сериозно от тази работа, но това не е нито държавата, нито нейните граждани, защото те плащат крайната цена.
Тренчев се надява оттам да започне да се слага някакъв ред. Друг е въпросът дали хората в тези схеми ще се дадат без бой и колко лесно ще се установят истините за нещата, които са ставали в този сектор.
25 фирми в енергийния Октопод, разкрива пред "Стандарт" вицепремиерът Цветан Цветанов. Той отбелязва: "Корупцията, която се е ширила по високите етажи на властта, е цинична и доведе държавата до една невъзможност да се използва ресурсът в полза на обществото.
Така са направени и договорите, и функционирането на цялата енергийна стратегия. Системата е така направена, че създава възможност за персонално облагодетелстване на определени физически и юридически лица, които от посредническата дейност при продажбата на ток трупат сериозни финансови печалби."
Премиерът иска обяснение за високите цени на тока, пише "Труд". "Държавният регулатор трябва да обясни защо толкова години са държани високи цени на електроенергията.
Членовете на борда имат имена и са пратени там от политически партии и вие ще цитирате кои партии и хора са участвали в този пладнешки грабеж, това заяви вчера пред журналисти премиерът Бойко Борисов по повод проверките в енергетиката.
Резултатите ще обяви днес и ще сезира прокуратурата. Обвиненията му към Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) дойдоха ден, след като той обяви, че НЕК е била източвана.
Държавната електрокомпания купувала ток от производителите по 90 лева за мегаватчас, а го продавала на енергото по 88 лева.
Електроразпределителните дружества от своя страна продават един мегаватчас по 146 лева на крайния потребител.
"Кой е Борисов? По ЕРП ще го познаем", е озаглавен анализът в "24 часа". Според автора струваше си Бойко Борисов да спечели изборите, за да се изпусне от най-високото място, че енергийните дружества източват България.
В тази случайна частица истина се съдържа цялата мръсна тайна на българския преход. Накъдето и да обърнем взор, държавата ни се източва от чужди монополи, а елитът ни се е съюзил с тях срещу интересите на българина.
Затова държавата трябва да запази поне естествените монополи в държавния сектор. Това е последната защита пред превръщането ни в колония от Третия свят.
Ако Бойко Борисов направи грешката да приватизира изцяло енергийните дружества, да продаде докрай естествените монополи и публичните услуги, ще се "спихне" около 10 пъти по-бързо от Симеон Сакскобургготски и неговата партия, предрича авторът.
Кабинетът намали едностранно със 7% дълга си към фирмите, съобщава "Сега".
Една от най-важните антикризисни мерки - бързо изплащане на сумите, които държавата дължи на фирмите, претърпя сериозна метаморфоза.
Според одобрената онзи ден от правителството схема за разплащане през Българската банка за развитие (ББР) компаниите ще получат само 93% от дължимата сума.
7-те процента са за цената на това, че ББР ще възстанови вземането на фирмата още сега. В противен случай те ще си чакат парите до средата на 2011 г., когато се очаква правителството да разполага с необходимите средства, са обяснили пред вестника финансисти, участвали в изготвянето на схемата.
Първанов наложи вето на тайните доказателства и резервния адвокат, съобщава "Труд". Президентът Георги Първанов наложи вето на два от най-скандалните текстове в новия НПК - единият позволява осъдителната присъда да се основава само на тайни доказателства - данни от спецсредства и анонимни показания.
И другият, който въвежда "резервен" адвокат без съгласие на обвиняемия.
"Специалните доказателствени средства и способи на доказване не могат да бъдат единствено основание за осъдителна присъда, защото комбинацията между тях поставя под сериозно съмнение справедливостта на процеса и достоверността на доказателствения материал", казва президентът.
Първанов е категоричен, че въвеждането на "резервния" защитник е в противоречие с Европейската конвенция за защита правата на човека.
Премиерът Бойко Борисов обяви вчера, че ветото на президента ще бъде разгледано внимателно и сериозно.
"Велчев: Заради реплика няма да жертвам прокурор", пише "24 часа".
Главният прокурор Борис Велчев даде "силно отрицателна" оценка на поведението на Роман Василев при ареста на ексвоенния министър Николай Цонев.
"Той сбърка и трябва да бъде наказан. Но по никакъв начин няма да приема цялата кариера на който и да е прокурор да бъде поставена на карта заради една изпусната реплика", подчерта Велчев преди заседанието на Висшия съдебен съвет. Вчера съветът започна дисциплинарно дело срещу Василев.
Сезонът за "отстрел" на бившите е в разгара си, коментира "Труд". Припомня се, че месец август 2009 г. беше време за откровения - новата власт откриваше непрестанно далавери на старата с пионерски плам и ентусиазъм.
След това настъпи леко затишие. В началото на 2010 г. дойде нова ударна вълна от разкрития. Според засегнатите така от ГЕРБ замъглявали "неспособността си да се справят с кризата".
От БСП даже изведоха зависимост: колкото по-остра става кризата, толкова повече арести на хора от предишната власт ще има.
Напоследък зулумите на бившите властници се преследват все по-зрелищно. Има и друга тенденция: отговорността за властови прегрешения вече е не само индивидуална, а и колективна.
Днес упорито се работи за впечатлението, че чадър няма да има за никого. За да се затвърди впечатлението обаче, трябват и резултати. Най-малкото, за да се промени негативната нагласа в обществото, което упорито смята, че осъден министър няма да има.
Изминаха три години от създаването на комисията по досиетата. В интервю за "Труд" нейният председател Евтим Костадинов отчита, че от април 2007 г. до края на март т.г. комисията е проверила 93 005 български граждани.
С принадлежност към ДС са обявени 2984 души. В момента се съхраняват 34 280 архивни дела, което представлява 456 линейни метра. За три години в читалнята има подадени заявления от 8634 лица, а през нея са минали вече 3703. Според Костадинов законът за досиетата доказва, че е работещ и приложим и дава резултати.
Прокуратурата разследва Лечков, отбелязва "Труд". Окръжната прокуратура в Сливен започва досъдебно производство срещу кмета Йордан Лечков.
Постановлението е от 1 април т.г., а разследването е за това, че от август 2008 г. до февруари 2010 г. кметът умишлено не е положил достатъчно грижи за управление на повереното му имущество и от това е последвала значителна щета за общината.
Според неофициални източници разследването било за начина на стопанисване на бившите казарми в центъра на Сливен.
Изразявам силното си учудване, че при подаден от нас сигнал за измама с европари по водния цикъл прокуратурата се занимава с мен, реагира Лечков.
Имотните сделки още не значат, че кризата свършва, смята Левон Хампарцумян, шеф на Уникредит Булбанк.
В интервю за "Труд" той обяснява, че намалението на лихвите по ипотечните кредити е сигнал за съживяване на един сегмент, който беше свръхпотиснат. Предприемачите, които продаваха жилища, смятаха, че спадът на пазара на недвижимости е някакво временно явление.
След това обаче видяха, че всъщност има устойчив спад на този пазар. Сега цените са по-близки до нивата, на които има търсене, и започнаха да се сключват сделки.
Хампарцумян оценява това нещо не като признак за излизане от кризата, а като признак за нормализиране на имотния пазар, който беше практически парализиран.
