"Стандарт": Депутати на черно

Депутати на черно, коментира "Стандарт". В понеделник стана ясно, че народното ни представителство получава 1500 лева "представителни" над заплатата.

Изненадата дойде оттам, че парите не били доходи, а... разходи. И не се облагали с данъци. Затуй се давали под масата, в бял плик. На ръка.

Всъщност най-тъпото в тая история не е, че народните представители си имат черна каса в парламента. А че всички като един се емнаха да доказват колко необходими са тези пари.

Дори се изтъпаниха по телевизора да обясняват как с тези пари плащат на ръка на секретарките си. Без отчет и договор.

И то точно по време на кризата, когато не само малкият, ами и големият бизнес се чуди как да върже двата края. Няма какво да се учудваме. По стар парламентарен обичай депутатът бди над дохода си, пардон - разхода си.

Това е единственото нещо, което може да обедини различните партии.

В средата на мандата - ГЕРБ между амбиции и резултати, коментират в "Труд" няколко експерти и наблюдатели на политическия живот в България.

Според политолога доц. Огнян Минчев добри думи могат да се кажат за желанието на управлението на ГЕРБ да сложи ред в държавата, особено в направление борба с престъпността.

Най-големите проблеми са във финансовата политика, в която приоритетът балансиран бюджет причини фалита на половината дребен и среден бизнес.

Наблюденията на Юри Асланов, социолог, "Афис", са, че очакванията вече са минимални и върви едно примирение, че в близко време няма да се случи нищо добро.

Хората не очакват наказания на предишни управленци, може би защото и сегашните управници се замесиха в скандали.

Проф. Евгений Дайнов, политолог, обръща внимание, че тъй като ГЕРБ не успяха да се справят с основното - правовия ред и корупцията, въздаването на справедливост - се втурнаха да правят магистрали. Което е хубаво, но те не бяха избрани за това.

Другото, което не се получи, е да имаме Министерски съвет - всеки министър си прави това, което смята за правилно, някои не вършат нищо.

Васил Тончев, социолог, "Сова-Харис" смята, че ГЕРБ остава адекватна на желанията на електората и не е проект за един, а за няколко мандата. Няма признаци да не си изкарат мандата.

Владимир Шопов, политолог, отбелязва като плюс на управлението връщането на по-нормалния тон в отношенията с Европейския съюз. Друго положително нещо е, че в някои управленски сектори има нелоши идеи. Но тези добри намерения страдат от липса на добра координация и добър управленски модел, заради това остават нереализирани.

България заприлича на чакалня - сравнението е на социолога Живко Георгиев. В интервю за "Новинар" той отбелязва, че след силни и силови опити да постигнат някои от целите си в началото на мандата си, то вече през тази година управляващите почти изцяло превключиха на предизборна вълна, готвейки се за предстоящия вот.

Така те направиха най-умното, на което са способни, т.е. нищо да не правят. Две години след поемането на мандата България е вкарана в нещо, което силно наподобява чакалня.

Чакаме кризата да си отиде. Чакаме да ни приемат в Шенген. Чакаме по-добри времена за по-високи заплати. Чакаме да заработи по-активната антикризисна политика и т.н. Но и управляващите правят същото - чакат.

ГЕРБ загуби голяма част от своето влияние. Но все още е достатъчно силна партия, за да осигури самостоятелно явяване и победа по места. Има сили да доведе до балотаж и своя претендент за президент. Но вече управляващите не са достатъчно силни, за да наложат тотална хегемония във вота.

МВР се оказа беднякът милиардер, коментира "Сега". МВР се оказа най-обичаното ведомство в тази държава. Не само според доста съмнителните социологически проучвания, не само като дял от свития държавен бюджет, но и като количество дарения от благодарни (по думите на министър Цветан Цветанов) бизнесмени.

Това можеше и да мине като отлична оценка за работата на ведомството, ако дарителите дълго време не бяха строго пазена тайна. А след като "Сега" получи част от имената по закона за достъп до информация, сред тях се оказаха лица и фирми, с щедростта на които МВР най-малкото не може да се гордее - било защото са разследвани за някакъв вид престъпления, било защото са осъдени, било защото са финансово закъсали и не плащат нито заплати, нито данъци, нито задължения към доставчици.

Всичко това поставя ребром въпроса за морала на МВР и лицемерието на онези, които го управляват.

Голямата реформа в болниците - от догодина, обещава от страниците на "Труд" д-р Стефан Константинов, министър на здравеопазването. Той посочва, че реформата в болничната помощ върви и в момента.

Може би хората очакват крути и внезапни мерки, което няма да се случи. Защото щом някой започне да ги въвежда, реакцията на обществото е изцяло негативна.

Но се вижда как непопулярните бюджети донякъде имаха възпиращ ефект върху ръста на приема в болниците. За първи път през изминалата година отчитаме намалението им, без това да влоши демографските показатели на страната, отчита министърът.

БСП трябва да търси максимално широка подкрепа за президент, е позицията на Ивайло Калфин.

В интервю за "Дума" той отбелязва: "БСП е партия, която има капацитет да посочи добър и избираем кандидат, както и разум да приеме, че нейният избраник трябва да е приемлив за много по-широк кръг избиратели.

Всички номинирани имат своите качества, за някои от тях аз самият бих гласувал и работил с голяма мотивация. Освен това БСП трябва да се отнесе с уважение към всички кандидати, но да сложи ясна политическа линия, в рамките на която ще търси обединение на избирателите.

Тази линия не е партийна, а е свързана с демокрацията и свободите в България, с независимостта на институциите и с правото да имаш различно мнение.

И още нещо, което е много важно: кампанията ще е полезна за обществото, ако в нея се чуят различни тези и се предложат различни алтернативи за ролята на държавния глава за бъдещето на България", казва евродепутатът.

Скандални привилегии за финансирането на Столичната община предвижда обещаваният отдавна проектозакон за София, пише на първа страница "Сега".

Според текста, изготвен по заръка на премиера Бойко Борисов от общинската група на ГЕРБ, София занапред ще получава 2 отделни субсидии - като община и като столица. В момента София получава пари от бюджета по общия за всички общини ред, с които се покриват делегираните от държавата дейности като образование, социални услуги и др.

Тъй като градът е по-богат от много населени места, някои елементи в субсидията за него са по-ниски. Авторите на проекта за закон са се погрижили това да се промени.

Втората субсидия трябва да компенсира града за това, че в качеството си на столица пропуска множество ползи - например при данък сгради, от който са освободени редица държавни имоти, музеи, университети, храмове.

Консултантът за АЕЦ "Белене" не е знаел, че руснаците предлагат кредит, казва в интервю за "Класа" Йордан Костадинов, бивш изпълнителен директор на АЕЦ "Козлодуй".

По думите му предложението на руснаците за начините на финансиране се коментира от доста време. Но допреди два месеца консултантът - британската HSBC, не е знаел за такова предложение и бил много изненадан, когато са разбрали за неговото съществуване.

То им се е сторило много атрактивно. Предложението не е ново. Предполага се, че това, което е направено да момента на площадката, е за около 1 млрд. евро.

Това, което руснаците са направили, също е 1 млрд. евро. Ще се търси някакъв заем, който ще е за около 4 млрд. евро. Лихвата по този кредит вероятно ще е между 4 и 5 процента. И тези средства ще са достатъчни за строителството на централата.

Последните решения на правителството от 1 септември да увеличи минималната работна заплата на 270 лв., както и на вдовишките добавки с 1/3 противоречат на всички ангажименти, поети пред Европейската комисия, и нямат нищо общо с дадените от нея препоръки за реформи, съобщава "Сега".

Това става ясно от оценката на ЕК на националната ни програма за реформи от 2011 г. до 2015 г. и Конвергентната програма за 2011-2014 г.

В анализа на двете програми евроекспертите отбелязват, че ръстът на заплатите в последните години изпреварва производителността на труда.

"Увеличението на заплатите с по-високи темпове, отколкото на производителността на труда пречи както на конкурентоспособността, така и на вътрешното преструктуриране на икономиката към производителни и износноориентирани сектори", констатират експертите.