"Сега": София харчи 5 млн.лв., за да събере 2 млн. лв. глоби

София харчи 5 милиона лева, за да събере 2 млн. лева глоби, отбелязва "Сега". Това стана ясно от отчета за работата на Столичния инспекторат.

Ние не сме търговско дружество, за да гоним печалба, а търсим обществения интерес, обясни шефът на инспектората Веска Георгиева. Ниската събираемост на глобите, които инспекторите налагат, стои отдавна като проблем, но общината не предприема мерки да подобри процедурата.

Инспекторатът успява да събере под 10% от глобите, които налага. В същото време издръжката на общинската структура струва на софиянци по 5,1 млн. лв. на година. За тази година общината дори залага с 2 млн. лв. по-малко приходи от глоби.

Общината рязко намали очакванията си от работата на инспектората за тази година, вместо да го реорганизира и направи по-ефективен.

"Въртим се в кръг, защото няма посока", е озаглавено съвместното интервю в "Труд" с председателя на Върховния касационен съд Лазар Груев и главния прокурор Борис Велчев. Те представят своята визия за реформата в съдебната система.

Лазар Груев: "Реформата, за която всички говорят и от която всички разбират, не е цел, а средство. Ние с г-н Велчев сме настоявали обществото - всички институции и граждански организации, да се обединим за това към какво всъщност се стремим.

Когато знаем целта, ще набележим стъпките към нея. Без цел във всеки момент се появяват идеи, които се обявяват за панацея, а после се отричат.

Без обществен консенсус ще продължим да работим на парче. Дебатите по основополагащите теми обаче трябва да се водят прагматично и в конкретика", смята съдия номер едно.

Обществения договор за съдебната реформа Борис Велчев вижда така: "Обществен договор може да има само ако основните политически сили са се обединили около единна концепция. Но не ми изглежда да има подобна готовност.

Ние мислим за съдебната реформа като нещо ефектно - ще избухне и ще реши всички проблеми. Представяме си я като драматична промяна в конституцията, като изменения на закони, които ще доведат до радикални резултати. Реформа може да се прави всеки ден. Тя ще дойде след години тиха и неефектна за медиите работа", отбелязва главният прокурор.

Много амбициозен човек съм и ще ви изненадам като президент, казва в интервю за "Преса" Росен Плевнелиев.

Той заявява: "Разбрах, че каквото и да свърши президентството, колкото и много инициативи, съвети и умни хора да са интегрирани там, в крайна сметка президентът остава в историята с начина, по който е решавал кризи.

Аз ще ви изненадам много като президент. Логичният извод е да не допускам грешки - да бъда малко по-внимателен и осторожен. Ще поема много ангажименти, ще поема ясни отговорности, ще работя по конкретни казуси, и то много.

Не искам да бъда един просто добре говорещ с общи фрази и красиви думи президент. Аз искам да задам посоката конкретно за много неща в страната, поемайки риска, че някои от тях няма да се случат. Но съм длъжен да бъда конкретен", обещава Плевнелиев.

Може ли Плевнелиев да бъде Борисов с човешко лице, коментира "Сега". Мнозина са твърде скептични относно възможността Росен Плевнелиев да се превърне в реален държавен глава със собствено мнение и в самостоятелен политически фактор.

Основната причина за това е фактът, че той бе избран най-вече, защото бе посочен от премиера. Този скептицизъм има основания. Бойко Борисов си позволи да се държи покровителствено към Плевнелиев както по време на кампанията му, така и след като бе избран за президент.

Безспорно е обаче, че ако Плевнелиев има намерение да бъде политически фактор, той трябва на първо място да се освободи от сянката на политическия си опекун.

Възможности за това ще има много, въпросът е дали той ще има и кураж. Още повече, че не е необходимо да влиза в открит конфликт с него. Зачестилите издънки на премиера дават сериозен шанс на Плевнелиев да представи себе си като умерен политик, който не изпада в подобни залитания.

Един вид - да бъде Борисов с човешко лице. И в това може да му помогне именно неговата политическа и комуникаторска неопитност, която се схваща за преимущество, а не за недостатък.

Плевнелиев - европейският президент, коментира "Монитор". Това, което Росен Плевнелиев смята да направи още в първите си стъпки като държавен глава, показва, че е решил буквално за дни да приключи с десетгодишното безделие на "Дондуков" 2.

Фактът, че иска да превърне президентството в център на дебатите в държавата върху Националната програма за развитие на България 2020, показва не само амбициозност, но и желание да помогне на правителството в по-лесното й осъществяване.

Най-същественото в тези му намерения не е в екипите, а в публичността и важното значение, което той отдава не толкова на медиите, а на социалната мрежа като мощно средство за влияние.

Избирайки да води нов тип политика, с европейски маниери, той се кани да оправдае очакванията на българите да обединява, а не да разделя, да помага за стабилизирането на страната, а не за нейната дестабилизация. Нещо повече, неговата цел е и по-голяма - да надгражда вече постигнатото.

11-те владици предадоха Христос, коментира огласяването на досиетата на владиците Дилян Николчев, доцент по църковно право в Богословския факултет.

На въпрос в "Стандарт" какво може да се случи оттук насетне в БПЦ, той отговаря.

Първо, законът за досиетата няма лустрационен характер. Второ, църквата по конституция и по канон е отделена от държавата. В Църквата винаги се поставя преди всичко моралният аспект на даден проблем.

Но освен морален казусът е и каноничен. И което е още по-важно, той засяга освен чисто дисциплинарни въпроси и основната същност на църквата. Светите отци са коментирали подобни ситуации в миналото относно сътрудничеството на духовенството със светската власт.

Но точно такова предизвикателство не е стояло пред Църквата. Подобна подмяна, такова предателство на вярата и Христос, не е имало. На практика имаме една организирана от ДС престъпна група, внедрена в църквата, за да я маргинализира, да я сведе до някаква театрална трупа, която да се използва за пропагандни цели.

Така че канонът е категоричен - това може да се разглежда и като симония и като предателство на вярата.

"Световната банка: Гответе се за нова криза", пише "Труд". Европа е на път да изпадне в рецесия, чуждите инвестиции в развиващите се държави, сред които и България, ще продължат да са на санитарния минимум, ръстът на световната икономика ще е по-скромен.

Страните трябва да са подготвени за още по-тежки шокове от тези в началото на кризата през 2009 г. За това предупреди Световната банка в януарската си прогноза.

Очакванията за еврозоната са рецесия и спад от 0,3% т.г. Прогнозите за България са ръст от 1,2 на сто през 2012 г. вместо обявените през м.г. 3,4%. Българското правителство заложи 2,9% увеличение на БВП, но приходите в бюджет 2012 са разчетени при покачване само с един процент.

"Проблемите на страните в Западна Европа може да доведат до свиване на износа от България и до рецесия. Това обаче е малък източник на неприятности.

По-големият проблем са малкото инвестиции. Лошото е, че прогнозите през 2009 г. бяха да се възстановят през 2010 г., после стана 2011 г., сега 2012 г. Надявам се да има стабилизиране на световните финансови пазари през т.г. и през 2013 г. България за започне да привлича инвестиции", коментира в "Труд" Георги Стоев, "Индъстри уоч", по повод прогнозите на Световната банка.

Рецесията няма да ни подмине, е позицията на Петър Чобанов, икономист. Той припомня, че през 2009 г. като че ли правителствата имаха повече възможности за реакция, тъй като тогава нямаше дългова криза.

Тогава те предприеха разхитителни мерки, а сега трябва да прилагат драстична фискална политика. Тя обаче трябва да е съчетана със структурни реформи, за да се гарантира устойчив растеж.

"Правителството взе странно и прибързано решение. И покани следващия протестиращ за компромис", така коментира в интервю за "24 часа" отказа от проучванията и добива на шистов газ Илиян Василев, дипломат и експерт по енергийна сигурност.

По думите му ние сме първите в света, които си забраняваме да знаем с какво разполагаме. България се самоизключи от технологичната революция в сферата на шистовия газ. Всичко около демонизацията на шистовия газ беше добре финансиран пиар проект.

Някои политически кръгове пробват терена за бъдещи акции срещу правителството. Още от референдумите срещу "Бургас-Александруполис" стана ясно, че екологическата карта ще се разиграва от политици и специални служби.

Лидерите на екопротеста още преди месец бяха уверени, че правителството ще се огъне. Василев дава месец до три управляващите да променят решението - да допуснат проучването и да въведат строги регулации.

"Смятам, че решението на правителството да наложи мораториум върху проучвателната концесия за шистов газ в Новопазарския проучвателен регион е правилно", заявява в "24 часа" проф. дгн инж. Константин Щерев.

Неговите аргументи: "Особено важен риск е мащабно и възможно необратимо замърсяване на първия от повърхността водоносен пласт с прясна подпочвена вода.

Ще бъдат нарушени и увредени дългосрочно селскостопанското производство, традиционната стопанска активност, социалният живот и битът на местното население."

Държавата трябва да помисли как да се стимулира малкият бизнес, отбелязва в интервю за "Класа" Петър Славов, изпълнителен директор на "ПроКредит банк".

И посочва, че всички микро и малки предприятия в крайна сметка са тези, които стриктно плащат заплати, осигуровки, данъци, наемат хора и на практика са гръбнакът на икономиката.

В днешно време да изкараш някой от борсата, като му осигуряваш редовно възнаграждение, трябва да бъде поощрявано. Малките предприятия са онази огромна маса, която не само има потенциала да създава заетост, а и променя нагласите.

В момента малкият бизнес е притискан и задушаван от твърде много административни изисквания. А именно по линия на администрацията може да се подаде ръка на малките и средните предприятия.

Германия и ЕС ни създават проблеми с опозицията, цитира "Сега" изявление на премиера Бойко Борисов. Бюджетната дисциплина в България и липсата на европейски стимули за нея се превърна в лайтмотив на работната визита на премиера Бойко Борисов в Берлин.

Борисов директно упрекна Германия и ЕС, че липсата на стимули го поставя в неловко положение пред българската опозиция, и настоя Европа да се откаже да толерира недисциплинираните държави.

С тези аргументи премиерът поиска подкрепа от Германия за намаляване на националното съфинансиране по еврофондовете у нас по примера на закъсали страни като Гърция и Португалия, но получи от канцлера Ангела Меркел уклончив отговор.

Германия за пореден път обеща подкрепа за приемането ни в Шенген, но под условие.