"Преса": Предизборни игри с пенсиите

"Кс сата законодателна писта към скритата диктатура", е озаглавил свой материал в. "Сега".

Още преди да дойде на власт, ГЕРБ обяви, че веднага след като спечели изборите ще направи реформа в сектора на националната сигурност. Засега законодателна рамка за специалните служби и реформа в националната сигурност няма. Но само преди дни правителството изведнъж избълва едновременно четири законопроекта, които шумно обяви, че се пускат за обществено обсъждане.

Те включват варианти на закон за системата за защита на националната сигурност, закон за военното разузнаване, закон за Национална служба за охрана и закон за Държавна агенция "Разузнаване". Първият законопроект се води основополагащ. В него управляващите затварят цялата "система за защита на националната сигурност" в контролирани от тях служби и структури.

Колкото и човек да търси нещо като механизъм за граждански контрол в предлаганите документи, дори повей на такъв не може да бъде открит. Затова и остава някак усещането, че проектите са само къса законодателна писта към една възможна скрита диктатура чрез сектора за сигурност, отбелязва изданието.

"Спокойно моряци, корабът неизбежно потъва!", коментира "Сега" приетата от правителството стратегия за регионално развитие до 2022 г. В нея е записано, че намаляването на населението в страната е "необратим процес". От 1985 г. населението намалява, след 1992 г. стремглаво, и този процес не просто няма аналог в историята ни, но и липсва идея как ще бъде спрян.

Топенето е основно за сметка на българския етнос, а нацията изчезва с по 2 млн. души за 30-40 години. Което пък поставя под съмнение самото съществуване на държавата в перспектива, или поне в този й вид.

Правителството не само не казва как, но и сбутвайки между редовете проблема, го прави неприоритетен, придава му неизбежност и го превръща в примиренченска константа. България няма какво друго да обсъжда освен демографската си криза, но кабинетът очевидно не смята така. Корабът потъва, капитанът го знае, ние го знаем, но това даже не е водеща тема в обществения дебат.

"Предизборни игри с пенсиите", пише "Преса". Действащото правителство се сети за най-застарялата група от населението едва месеци преди парламентарните избори. И то по начин, който едва ли е достоен за положението на пенсионерите - чрез разнобой.

Официалният спор е между вицепремиера Симеон Дянков и председателя на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова. Финансовият министър не спира да повтаря, че пенсиите ще бъдат вдигнати от 1 януари догодина. А депутатката опонира, че бюджетът позволява това да стане едва от 1 април 2013 г.

Проблемът възникна заради първоначалната цел на Дянков: пенсиите да бъдат осъвременени с процента на инфлация от юли 2009 г. Когато започна работа по бюджет 2013 поскъпването на живота беше 8,5%. Междувременно инфлацията рязко скочи на 10,8% - от лятото на 2009 до август т.г. Разликата е 200 млн. лв. повече разходи за пенсии. Но дори доходите на пенсионерите да се вдигнат от 1 януари с 10,8%, те пак ще са губещи след 3-годишно замразяване на доходите им.

Ще има ли увеличение на пенсиите, колко, на кого и откога, коментира "Труд". Иван Нейков, ръководител на Балканския институт по труда и социалната политика, посочва, че управляващите обявиха, че 2013-а е годината на повишаване на доходите, включително и на пенсиите. Дилемата е - увеличение на всички или само на някои. Сигурно е едно - всеки друг вариант извън увеличение на всички пенсии ще бъде освиркан. Най-горещият картоф ще бъде с колко да се увеличат. Разногласията между управляващите са най-големи именно по този въпрос.

В крайна сметка водещи трябва да бъдат справедливостта и разумът. Най-голям риск крие обещанието откога ще се увеличат пенсиите. Защото въпреки многото розови приказки всяко управленско решение, което ще доведе до нарастване на дефицита на Националния осигурителен институт, е стратегически грешно.

"Борисов трудно ще повтори изборното чудо", смята социологът Васил Тончев. В интервю за "Сега" той отбелязва, че ще има оспорвана борба и в хода на самата кампания избирателят ще реши на кого да даде следващия мандат. Веднъж вече Бойко Борисов успя да обърне ситуацията преди местните и президентските избори. През миналата година на избори в началото на лятото разликата между ГЕРБ и БСП беше стигнала до 5%. Но Борисов успя да проведе много успешна кампания, докато другите просто чакаха да си обяви кандидатите и през септември разликата беше 12%.

Той държи на финансовата стабилност в държавата на базата на добрата бюджетна дисциплина и на инфраструктурните проекти, които тласка с всички сили. На тази база Борисов иска да покаже, че мандатът му е успешен и това е най-доброто, което може да се прави за България.

Дали сегашната му линия на поведение ще му донесе успех, не може да се каже отсега. Той веднъж вече направи чудото, дали ще успее да го направи втори път, предстои да видим. Ще му е много трудно, но е възможно.

"ГЕРБ и социалистите играят уреден мач", е озаглавено интервюто в "Стандарт" с Меглена Кунева, лидер на Движение "България на гражданите". Тя отбелязва, че щом искаме да сме като другите европейски страни по начин на живот, трябва да постъпваме и по правилата, довели ги до успех.

"Първо - има пряка зависимост между купените гласове и запуснатите градове, между влачените чували с откраднати бюлетини и разрастващите се битови кражби, между наводнените села и избраните с машинации депутати. Второ, няма да правим никакви компромиси с реалността на обещанията, при нас популизмът е забранен. Трето - трябват ни знаещи хора, които да прилагат законите. Четвърто, винаги граждански контрол. Така както са разположени партиите в момента, без особени усилия могат просто да се изчакват една друга със съответните уговорки. Все по-далече и по-далече от хората, все повече и повече разочаровайки тези, които са им повярвали, и тези, които ги подкрепят. И с удобни балансьори от мандат на мандат. "България на гражданите" не е и няма да бъде част от това статукво", заявява Кунева.

"Героите" на българския комунизъм искат да са герои и днес - мъчително е", казва в интервю за "24 часа" Петър Стоянов, президент на България от 1997 до 2002 г. Според него е много жалко, че 22 години след падането на комунизма обществото ни все още е разделено. Трябва да съжаляваме за онези един милион интелигентни българи, които напуснаха страната ни заради посткомунистически цинизъм и арогантност. За тях със сигурност е обидно, че 20 г. след рухването на Берлинската стена у нас продължава да се чества годишнината на Тодор Живков и да се насажда посткомунистическа носталгия.

"Героите" на българския комунизъм искат да са герои и на днешното време - техните интервюта заливат страниците на вестниците, телевизионните им предавания с натрапчиво нахалство внушават "предимствата" на "доброто старо време". За умните, честните и чувствителните хора това е мъчително.

Еврофондовете крепят българската икономика, отбелязва "Сега". Българската икономика би изпаднала в колапс и не би имало почти никакъв растеж, ако България остане без пари от еврофондовете. Само през миналата година парите от Брюксел са довели до 1,5% по-висока стойност на брутния вътрешен продукт в сравнение с варианта, при който България не получава европари.

Според министъра на еврофондовете Томисла Дончев един от най-осезаемите ефекти е приносът на парите за увеличаването на заетостта. "Към края на 2011 г. коефициентът на безработицата е с 1,7% по-нисък, а заетите са се увеличили с 2,6% спрямо сценария при липса на пари от ЕС, което означава над 100 хил. заети повече", обясни той.

"Вериги пробутват и негодни храни", предупреждава в интервю за "Труд" Йордан Войнов, директор на Агенцията по безопасност на храните. Той посочва, че проверките в магазините са провокирани от откритите над 1,2 тона храни от животински произход с изтекъл срок на годност в една от големите търговски вериги. При проверките, които ще продължат цял месец, ще се следи дали търговските вериги, а след това и по-малките магазини, имат договори с екарисажите за унищожаване на развалените храни.

Войнов отбелязва, че действията на агенцията са абсолютно законни. Ние изпълняваме регламент на Евросъюза, който указва, че развалените храни трябва да се извозват максимално бързо от магазините. Но явно регламентът без конкретни срокове не е приложим за българската действителност. Затова вече се работи за промени в Закона за храните.