Почина поетът и преводач Иван Бориславов

П�т �тът и преводач Иван Бориславов (ivanborislavov.com) е починал внезапно на 16 юни на 65-годишна възраст.

Роден е във Варна. Завършил е българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1970 г. Специализирал е френска цивилизация в университета във Версай (1982).

Работил е единствено в Българското национално радио - последователно като стажант, редактор, завеждащ редакция, зам.- главен редактор на Младежка редакция (1970-1976), зам.- главен редактор на "Литература, изкуство, култура" (1976-1993).

През 2001 г. беше назначен от тогавашния Национален съвет за радио и телевизия (НСРТ) за генерален директор. Това предизвика протест сред някои служители, които обявиха назначението за политически мотивирано и наредено от премиера Иван Костов, блокираха сградата и дни наред не допускаха Бориславов да заеме поста.

Върховният административен съд спря назначението и даде ход на дело, заведено от Петко Тодоров срещу решението на НСРТ.

Бориславов се разболя и се оттегли.

Иван Бориславов е автор на 12 книги със стихове: "Слънчева лавина", (1978), "Ако дойдеш утре" (1984), "Мигове с Париж" (1986,1994,1997), "Гнездо над бездната" (1992), "Светкавица за спомен" ( 1994), "Докато дишам" (1996), "Партитура за мълчание" (2000), "Лунатико слънчасал" (2000) и др.

Превел е на български език поезия от Пол Елюар, Блез Сандрар, Жак Превер, Анри Новара, Андре Брьотон и др. Носител е на годишната награда на СПБ за превод на поезия - 1987 г., както и на други национални и международни литературни награди. Сред тях е Наградата на ХХ век за литература (Кембридж, Англия).

Негови стихове са превеждани на английски, френски, немски, италиански, руски, полски, чешки, украински, сръбски, унгарски, румънски, гръцки, норвежки, финландски, иврит и други езици.

Опелото ще се отслужи на 19 юни, неделя, от 12.30 ч. в храма "Св. Преображение Господне" в кв. "Лозенец".