Б ългарите са изправени пред много важен избор на 12 май, от техния глас ще зависи как ще се развива страната ни през следващите бурни няколко години. В тази връзка е хубаво да си припомним някои от най-важните цели, които Бойко Борисов си постави в речта си пред Народното събрание на 27 юли 2009 г. веднага след като беше избран за министър-председател
Икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика прави в статия за БГНЕС кратка оценка на най-важните от тях.
1. Повишаване на доходите на българските граждани
Тази мярка може да се коментира от две различни посоки. Едната е, когато говорим по принцип за доходите в икономиката, а другата, когато говорим за пенсии, социални помощи, заплати на администрацията. Както и да погледнем картината не е розова.
През 2009 г. беше регистрирано голямото свиване на икономиката, а след това наблюдавахме анемичен растеж през следващите години. Знаете, че основното вдигане на пенсиите бе през 2009 г., където имаше спор кое правителство го е направило, след това имаше замразяване на плащанията, които зависят от бюджета.
Докато в икономиката поради проблемите на пазара на труда и постоянния спад на заетостта трудно можем да говорим за нарастване на доходите на тези граждани и домакинства, които винаги са били зависими от държавата от това дали има работа или няма и каква е тяхната заплата. Този вид домакинства бяха ударени в най-голяма степен поради постоянната загуба на работни места.
Обещание, което не можем да оцветим в розови краски, че е изпълнено, но все пак има и някакви обективни причини, довели до неговото неизпълнение -- това е голямото свиване на икономиката през 2009 и анемичният растеж през следващите три години.
2. Растеж и модернизиране на българската икономика
Доста общо формулирано обещание, което трудно може да се коментира еднозначно. От една страна, българската икономика е в процес на преструктуриране. Балонът, който се спуска в света, включително и в България с голямото строителство, осигуряващо работа на нискоквалифицирани кадри, особено мъже, създаде проблеми. Съответно двигател на икономиката станаха секторите, които изнасят, т.е тези фирми, които наистина са конкурентоспособни и не са изкуствено напомпани с някакви дългове. Но тези фирми не са достатъчни като брой и обеми на дейност, за да генерират устойчив растеж.
В някаква степен ние минахме една корекция, която беше необходима. Тези фирми, чието развитие зависи от постоянното финансиране, от постоянния ръст, т.е. има някакъв спекулативен момент и нямат някаква дълбока конкурентоспособност, те затвориха врати и това нанесе удар по заетостта.
Но има и фирми, които наистина работят, имат продукция, конкурентоспособни са, ако няма търсене в България, могат да изнесат. Те успяха да се задържат и показаха, че българската икономика има някакъв гръбнак. А колкото до модернизацията инвестиции се необходими навсякъде и поне през последните 15 години всяко правителство общо взето, иска или не иска, няма как да не модернизира инфраструктурата. Тя има толкова голяма нужда от това, че на практика всеки инвестиран лев има своята видимост.
Движение в тази посока имаше, но то не зависи от предишното правителство, а от обстановката, в която се намираме. Мога да дам следния пример. Живея в столичния квартал "Дървеница" и преди десет години ходех на работа с автобус и пред нас имаше една поляна, сега ходя с метро и пред нас има детска градина.
Тези неща не са дело само на едно правителство, те са дело на това, че българската икономика се нуждае от инвестиции и малко по-малко те се случват.
3. Запазване и откриване на нови работни места
Това беше големият проблем на това управление и със сигурност то може да бъде критикувано в тази посока. Най-тежкият удар на кризата беше по заетостта и той беше най-устойчив. На практика до края на миналата година ние продължаваме да усещаме този удар и заетостта продължаваше да върви надолу. За подобряване на ситуацията почти не можеше да се говори. Това беше най-тежкият проблем, от който дойде и проблемът с доходите, от там дойдоха и проблемите с нарастването на бедността.
Но дълбочината на проблема със заетостта показа, че той не е само проблем на кризата, а е структурен проблем на пазара на труда. Това, че той не е достатъчно гъвкав. Тук имаме структурен проблем на образованието, че то не произвежда кадрите, които се търсят на пазара на труда. От тук следва, че едно следващо правителство трябва да направи образованието по-качествено, да го направи адекватно на пазара на труда и да направи структурни промени в Кодекса на труда. Това обаче не се случи и е най-тежкият негатив на предходното правителство, защото водеше политика, която не доведе до създаване на нови работни места.
4. Създаване на благоприятни условия за развитие на български бизнес и привличане на инвестиции
Негативите бяха свързани със забавеното разплащане към определени бизнеси в първите години на управлението на ГЕРБ. Другият тежък проблем беше липсата на политика към малките и средни предприятия. Политика, която да направи по-лесно откриването на фирма, нейната работа да зависи в по-малка степен от администрацията, да няма корупция в услугите и те да бъдат електронни. Неща, които виждаме и днес в предизборната програма на ГЕРБ, т.е. очевидно не са били изпълнени.
Друг проблем беше, че имахме общо министерство на икономиката и енергетиката и на практика заради всичките големи проекти в енергетиката и дори заради протестите срещу високите цени на тока министърът на икономиката, който и да беше той, се занимаваше основно с енергетика.
Не с това как по-лесно да правим бизнес, а как да оправим бакиите в енергетиката, което на практика потисна тази политика.
Отново видяхме, че фокусът не трябва да е просто усвояване на средства. Това се случи, но очевидно не е достатъчно. Фокусът трябва да бъде към структурната политика - как по-лесно да се прави бизнес в България. Това минава през администрация, която не ти пречи, а в добрия случай ти помага. Такава все още няма в България.
Източник:
БГНЕС
