Законопроектът за офшорните фирми, който предстои да бъде внесен за обсъждане в Народното събрание, е дело на депутатите от ДПС Делян Пеевски и Йордан Цонев.
Това съобщи самият Цонев в сутрешния блок на Нова телевизия.
Цонев показа текста в студиото, а малко по-късно журналистът Иван Бедров го качи в блога си, вижте текста.
Законопроектът, с официално име: „Законопроект за икономическите и финансови взаимоотношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим и техните действителни собственици”, включва 20 ограничения за офшорни фирми, например да не могат да взимат участие в медии, фирми с радио-телевизионен лиценз, обществени поръчки, банки и пр. Именно Пеевски е добавил точките за медиите, обясни Цонев.
На въпрос защо законът се пише сега, той отговори: "защото има очакване в обществото, непрекъснато се говори, че има непрозрачност на собствеността на медиите". Повод за внасянето на законопроекта у нас бил и дебатът, който се води по темата в институциите на Европейския съюз.
Законът включва изискването медиите, които съществуват в момента, да разкрият кой стои зад тях, увери Цонев.
Той каза, че и мерките, за които призова германският посланик, са записани в текста.
Наскоро посланик Матиас Хьопфнер посочи, че най-важните проблеми на медиите у нас, са концентрацията и непрозрачността на собствеността, натискът върху журналистите и автоцензурата, както и платените публикации. Той призова да има сериозни глоби, ако някой крие собствеността на медията зад подставени лица и фирми.
Запитан обаче кога точно Пеевски е писал закона и кога все пак ще отиде на работа, Цонев отговори, че не желае да говори за "технология на работа и битовизми".
Депутатът обаче каза, че Пеевски участва в разработването на някои от антимонополните законопроекти като юрист и може да се очаква да присъства в Парламента при внасянето им.
На забележка от водещите, че е странно точно ДПС, която е под огромно подозрение, че разполага с обръч от медии, да говори за прозрачност от медиите, Цонев отговори: "Винаги, когато има някакви подозрения към ДПС, ние отговаряме с конкретни действия".
Депутатът каза още, че законопроектът няма общо с обвиненията срещу президента Росен Плевнелиев, че има офшорни фирми.
В предаването Цонев, който е председател на Комисията по бюджет и финанси в Парламента, коментира мерките, които управляващите предприемат по отношение на злоупотребите на
фирмите, отпускащи т. нар. "бързи кредити".
Тези фирми са финансови институции, които не подлежат на лицензиране и не са под контрола на БНБ. Очевидно това е пропуск на законодателя от който фирмите са се възползвали, обясни Цонев.
По думите му има няколко възможни мерки и вероятно НС ще изпълни всичките.
Първата мярка е таван на лихвите. В момента се уточнява какъв да бъде той, защото "очевидно не може да е като на банките" - тези кредити са за месец-два, а по-големият проблем са наказателните лихви. Затова трябва да им бъде наложен таван и той ще бъде уточнен до края на седмицата.
Освен това фирмите за бързи кредити вероятно ще бъдат поставени под контрола на БНБ. Предстоят разговори с гуверньора на банката Иван Искров, за да коментират дали БНБ може да извършва този контрол и надзор.
На фирмите ще се наложи изискване за прозрачност на капитала и по-голям капитал. От една страна това ще намали броя им, а освен това има данни, че тези фирми перат пари, обясни Цонев.
Запитан кога законът ще бъде внесен в НС, депутатът увери, че по него се работи от няколко седмици и "вече сме на края".
Цонев коментира и другия наболял проблем -
ипотечните кредити.
В отговор на въпрос на водещите, той отговори, че според него е възможно в България да се въведе мярката, създадена в Испания - ако семейство е закупило жилище с ипотечен кредит, това е единственото му жилище и двамата са безработни, затова не могат да покриват вноските, тогава жилището остава на тяхно разположение, без да е тяхна собственост.
Мярката беше въведена след няколко случая на самоубийство в Испания, на хора, изхвърлени от жилища, закупени на кредит.
Европейската директива, която е готова, но не е приета, включва тази възможност, каза Цонев. Трябва обаче в договора с банката да е записано и че кредитополучателят отговаря до размера на ипотечния кредит.
Нашата задача ще е да изчистим от договорите клаузите, които подвеждат – не само кредитополучателя, но и клиентите на монополистите - да няма клаузи за едностранна промяна на договорите от страна на банките или на монополистите, каза Цонев. Това категорично ще го променим, въпреки съпротивата на асоциацията на търговските банки.
Цонев обаче подчерта, че законите, които приеме НС, не могат да действат със задна дата.
