Звучи парадоксално: само допреди няколко месеца десетки хиляди гневни българи протестираха с такава интензивност, каквато отдавна не бяхме виждали по тези географски ширини. Тези протести бяха израз на недоволството от тежкото социално положение в най-бедната страна-членка на ЕС.
Уличният натиск принуди правителството на ГЕРБ да подаде оставка, а няколко месеца по-късно същата партия получи най-много гласове на предсрочните избори. Така
България се върна в изходната позиция, а недоволството продължи да се разраства.
Хората са разочаровани заради "въздуха под налягане" в икономиката, пише от София кореспондентът на вестника Рудолф Херман.
Авторът описва групичката демонстранти, които размахвали знамена и факли, за да ги снимат камерите в нощта на изборите, и подчертава че те не са имали нищо общо с гнева на хилядите през март.
Доскорошната социална министърка в служебното правителство Деяна Костадинова казва, че не толкова тежката социална ситуация е извела хората на улицата, колкото липсата на прозрачност в действията на управляващите.
България скача от криза на криза - глобалната финансова криза ѝ докара икономическа криза, а сега страната се намира и в криза на политическото доверие, казва Костадинова.
Мерките за намаляване на безработицата са определено най-голямото предизвикателство пред новите управляващи, смята доскорошната социална министърка. Вярно е, че
по отношение на безработицата България стои много по-добре от повечето южноевропейски страни,
около 12%, но българите мерят с друг аршин - те знаят, че от началото на кризата безработицата в страната е нараснала двойно.
Антропологът Харалан Александров смята, че "българите живеят не просто в едно бедно общество, а в едно обедняло общество".
Все повече хора губят всякаква надежда, че животът им ще се промени към по-добро. А това подкопава доверието в елитите. Много българи днес се чувстват като изоставени деца, които трябва сами да се борят за оцеляването си.
Причините за сегашната нерадостна картина в България се крият в недалечното тоталитарно минало на страната, смята Александров. В годините на централизираното комунистическо управление хората развиха тотална зависимост от държавата и отвикнаха да се грижат сами за себе си.
А когато по-късно бяха поставени в условията на пазарна икономика, от тях вече не можеше да се очаква някакъв предприемачески дух. Всеки, който искаше да се възползва от новите възможности, предпочете да напусне страната.
От тази гледна точка февруарските протести могат да бъдат интерпретирани като опит на българите да си възвърнат контрола върху собствената си съдба - в една държава, в която демокрацията е само фасадна, а на гражданите не им е отредена роля в обществения живот, пише "Нойе Цюрхер цайтунг".
Източник: nzz.ch/aktuell/international
Последвайте ни
