Поредното публично изясняване на отношенията между власт и медии превърна през седмицата българина от читател, зрител и слушател в неволен свидетел на нелицеприятни сценки от местната демокрация.
Когато медиите в една страна започнат да занимават аудиторията основно със собствените си проблеми, това е симптом за боледуваща демокрация.
Когато представители на висшата държавна власт започнат да използват печата, радиото, телевизията и интернет за разправии помежду си, това е сигурен знак за нова криза, този път в общественото пространство, пише Георги Папакочев за "Дойче веле".
Публично изповедание
След като държавният глава Първанов публично заяви, че е свидетел как правителството упражнява натиск върху медиите с цел те да бъдат уплашени, кабинетът реагира със светкавична анкета до началствата в "електронните, печатни и обществени медии и БТА".
Те трябваше да се изповядат публично по въпросите дали изпълнителната власт им се бърка при определяне на редакционното и новинарско съдържание на поверените им медии, дали ги ограничава във финансирането и разпространението и как тълкуват решението на кабинета (надлежно оспорено от президента в Конституционния съд!) за намаляване състава на създалия си доста спорна репутация медиен регулатор СЕМ.
В съответствие с известното правило "какъвто въпрос зададеш, такъв отговор ще получиш", услужливата на всяка власт и практически несменяема медийна върхушка отново се включи в негласното съревнование кой най-бързо ще реагира и кой ще даде най-захаросан отговор на височайшото питане.
Резултатът, естествено, потвърди предварителните очаквания, а именно че "натиск е имало преди, но не и сега", че всяка медия си определяла темите и подреждала новините си без намесата на телефони и есемеси "отгоре", и че намаляването на броя на съветниците в медийния регулатор в никакъв случай нямало да бъде репресивна мярка.
Кой? Кой кой? Кой кой кой?
Странно защо обаче въпросните отговори се оказаха доста неубедителни. И непълни, тъй като проблемите в българската медия се трупат от години и никой, както е видно, няма желание да ги решава.
Особено в условията на сегашната финансова криза, която прекъсна законовите източници на медийното финансиране, засили влиянието на сивия сектор, направи още по-неясна истинската медийна собственост, изхвърли на улицата десетки кадърни журналисти и "вледени" ценностната и професионална система на другите, треперещи за своя хляб.
Тези дни богат рекламен магнат, решил да излезе публично на светло и като собственик на ред телевизии и радиа, направи публичната констатация, че "българските медии вече са доста големи деца, за да може някой да ги бие по дупето и да може да слушат каквото някой им казва отгоре".
От тези негови думи изведнъж стана ясно, че до днес, поне през последните 20 години на демокрация и уж свободен печат, въпросните "малки медийни калпазани" са изяли доста пердах по задните части, а ушите им назидателно са били опъвани от политици, министри, олигарси, мафиоти и от кого ли още не, за да могат да функционират и печелят.
Онова, което въобще не стана ясно и около което продължава да тегне гробовно мълчание, е кои са скритите фигури с "тоягите", които все още продължават да определят и здраво да контролират екзистенцията и репертоара на местната медия.
Големият ДС брат
Отговор, макар и непълен, даде Комисията по досиетата, която вече извади на светло 36 агенти и доносници на бившата ДС действащи и сега в печата, 101 техни "другари" по принадлежност в частните електронни медии, 43 ченгета в БНТ, рекордните 66 агенти в БНР, 20 в БТА.
Това са все собственици, директори, главни редактори, политически коментатори, водещи на предавания, на рубрики, повечето от които продължават да формират общественото мнение и да дърпат не конците, а дебелите метални лостове за управление на "независимите и демократични" български медии и на тяхното подходящо "стиковане" със силните на деня.
Оттам, всъщност, идва основният натиск, от който са се завайкали всички. Другото са само обичайние "Медийни напеви" с извивки на чалга.
