След острата реакация на министър-председателя Борисов, началникът на Политическия му кабинет Румяна Бъчварова изпрати
писмо до главни редактори и директори на медии
с въпрос оказван ли им е натиск от страна на правителството.
В писмото се казва, че твърдението на Първанов - "целта е да бъдат уплашени определени медии" - е крайно и тревожно.
"Затова, в интерес на всички български граждани, независимите медии, в интерес на авторитета ни на демократична държава-член на ЕС, е да има пълна яснота по основанията и истинността на твърдението на държавния глава", пише Бойко Борисов до медиите.
И добавя: "В тази връзка апелирам да изразите позицията си дали твърдението на президента Първанов съответства на обективните факти за политиката на правителството към независимите български медии и дали:
1. Има случаи, в които от името на, или чрез представители на българското правителство е бил оказван натиск върху редакционното и новинарско съдържание на медиите, които представлявате;
2. Сте срещали действие или решение на българското правителство, с което са били ограничавани правата на медиите ви да бъдат свободно финансирани, развивани и разпространявани;
3. Тълкувате ли решението за намаляване броя на членовете на регулаторните органи и в частност СЕМ и КРС, като ограничаване независимостта на българските медии и влияние върху редакционната им политика в интерес на правителството.
Очаквам Вашите честни и публично заявени отговори на тези въпроси. Те ще покажат дали президентът Георги Първанов има основания за своите критики или в името на прикривани политически цели манипулира общественото мнение, за да подрони доверието в политиката и реформите, които провежда българското правителство в момента. Вашата оценка и позиция е важна преди всичко за всеки един ваш зрител, слушател и читател, които имат право да знаят истината за независимостта на българските медии", гласи писмото.
А ето и
реакцията на ръководителите на медии,
публикувани днес:
Люба Ризова, главен редактор на "Новини и актуални предавания" в Би Ти Ви: "Зрителите имат нужда от този отговор, който ние всъщност даваме постоянно и ежедневно. Дали властта оказва натиск на медиите, зрителите ни отговарят всеки ден, като ни гледат. Ние виждаме колко стотици хиляди зрители са ни гледали - дали се увеличават, дали се намаляват. Това е нашият отговор и това е нашият натиск - зрителският.
А що се отнася до това кой, на кого оказва натиск - премиерът, на виенската среща на медиите, призова медиите да не привличат държавата като страна в техни спорове.
Сега ние пък приканваме политиците да не ни призовават като страна в техни спорове и т.н.
Това е основна тема, откакто съществуват медии и власт, и демократично общество. Защото тази тема е необсъждана само в демократичните общества. Тя ще е вечна, защото в момента, между другото, това е актуална тема и за Америка.
Демократът Барак Хюсеин Обама публично нападна "Фокс Нюз", казвайки, че те са част от опозицията и се държат като политическа партия.
Както можете да се досетите, на него не му бяха останали длъжни журналистите от "Фокс Нюз". Никакви форуми не останаха несъпричастни към тази тема. Не можем ние да не смятаме, че това е недемократично, след като Америка - страната, която с всички спорни мнения до колко е демократична, все пак се е доказала като такава и продължава да води този разговор.
Той винаги ще се води, но всъщност при това многообразие на медиите в България, при възможността да се изразяват различни медии и гледни точки и фактът, че ние от десет години, точно десет години, сме заложили като наши принципи нещо, което винаги сме заявявали и, което, благодаря на зрителите, че го оценяват и с представляването си на многобройна аудитория в момента, отговарят на нашия въпрос доколко ние посрещаме техните очаквания.
Всъщност, ежедневно, ежеминутно, се вълнуваме от това - до колко сме на страната на зрителите.
... Новините са факти. Такива предавания като "Тази сутрин" са проява на мнение.
... В различните медии се чуват различни мнения, различни внушения, така че цялата тази многообразност ни защитава. Изобщо както се държиш, така се отнасят и към теб - така е в живота. Ако поддадеш, ще има натиск".
Тошо Тошев, главен редактор на "Труд": "Мога да заявя, че по време на управлението на последните три правителства, оглавявани от г-н Симеон Сакскобургготски, г-н Сергей Станишев и г-н Бойко Борисов, никога и по никакъв повод представител на която и да е от властите не си е позволявал да упражнява какъвто и да било натиск върху ръководството на вестника при определянето на неговата редакционна политика - както по отношение на информациите, така и на коментарите и анализите.
За правителствата на Жан Виденов и Иван Костов не желая да си спомням.
И тъй като писмото на г-жа Бъчварова е адресирано до мен и като председател на Съюза на издателите в България, организация, в която са представени над 90 печатни издания, мога да заявя, че досега нито един издател или главен редактор не е повдигал въпрос, свързан с поставените проблеми.
Що се отнася до намаляването на броя на членовете на СЕМ, мисля, че след като се запазва съотношението между квотите на президента и парламента, това едва ли може да промени нещо съществено в работата на този орган. Или да окаже влияние върху работата на електронните медии.
Нямам желание да развивам повече тази тема, макар че имам особено мнение за съществуването на СЕМ изобщо. Досега съветът беше познат със своите 9 членове, но по същество заедно с останалите си служители той представлява едно малко министерство."
Венелина Гочева, главен редактор на "24 часа": "Бих посъветвала българските политици две неща: да не се опитват да измерват медийната независимост по техни собствени критерии и да не използват медиите за рефер в битките си.
Няма и правителство в последните 10 г., което да е пробвало явен натиск върху мен като главен редактор. Появявали са се опити за ухажване, но те по правило са в първите 100 дни от живота на всеки кабинет, след което отношенията медии - власт си идват на мястото.
Правителството на Борисов е първото, което променя посоката на своите решения според първите страници на вестниците. И не намирам подобно поведение за погрешно, защото това е начинът да се видиш в огледалото на общественото мнение.
С една дума - днес е по-лесно медиите да оказват натиск върху властта, а не обратното.
Иначе само кризата може да упражни натиск върху по-малките български медии. Те ще останат точно толкова независими, колкото са сега, ако СЕМ и КРС бъдат закрити. Искрено се радвам, че като вестникар никога не съм зависела от тях.
Затова съжалявам колегите от електронните медии, че са принудени да се съобразяват с решения на хора, които по правило са далеч от журналистическата професия и с ниско ниво на компетентност.
Това са излишни структури, в които се работи по лобистки и корупционни схеми. Далеч по-чисти и по-ценни за колегията са етичните комисии в печатните и електронните медии."
Славка Бозукова, главен редактор на "Стандарт": "Една медия може да бъде манипулирана, ако се знае, че тя поддава на натиск. В последните години "Стандарт" накара управляващите да имат респект към вестника, а не обратното.
Позицията на "Стандарт" е да посочва грешките на властта, да подлага на дебат спорните тези и да подкрепя разумните ходове. Затова реагирахме остро срещу идеята за увеличаване на ДДС в разгара на кризата и не спираме да призоваваме кабинета да побърза с трудните реформи.
Подкрепихме разчистването на авгиевите обори, оставени от предишното управление, защото това е очакването на цялото общество.
Безспорно при предишното правителство имаше опити да се скрият тревожните сигнали от Европа и първите симптоми на задаващата се криза. Често това се оправдаваше с призиви за национално отговорна позиция на медиите.
В крайна сметка опитите всички проблеми да бъдат туширани и представени в розово изиграха лоша шега и на тройната коалиция, и на държавата като цяло.
Относно намаляването на членовете на Съвета за електронни медии - подобен ход изглежда нормален по време на криза. След като всички ведомства режат щатове и съкращават разходи, странно би било това да не се случи и в този регулаторен орган."
Галя Прокопиева, главен редактор на "Капитал": "Няма случаи, в които представители на кабинета да са оказвали натиск за съдържанието на "Капитал". Нито могат да се посочат решения на правителството, които да ограничават медиите. Но с това не се изчерпва ролята на държавата да гарантира среда за развитие на свободни медии. Те са свободни, когато са финансово независими.
Единственото, което държавата трябва да прави в тази връзка, е да осигури честен пазар и ефективно правораздаване. Истината е, че в момента медийният пазар е под стрес и силно изкривен, което уврежда качеството на журналистиката. Това е резултат ако не на конкретни действия, то на конкретни бездействия на държавните институции.
Регулаторите, данъчните органи би трябвало да гарантират, че всички участници играят по еднакви правила и със средства, чийто произход е пазарен и легален.
Фактът, че "Нова българска медийна група" успя да концентрира голяма част от пазара на печатни произведения, с подкрепата на банка, която ползва предимства от това, че обслужва половината от парите на държавните предприятия, е притеснителен.
Това е косвена подкрепа от държавата, която изкривява пазара и заразява журналистиката. Въпросът не е правителството да арбитрира между една или друга медийна група, а да гарантира неутралност на средата.
Чест прави на премиера Борисов, че прояви готовност този разговор да се води публично."
Любен Дилов-син, председател на редакционния съвет на "Новинар": "Всеки конфликт между премиер и президент, независимо кой го предизвиква, е разхищение на публична енергия, която не произвежда ток за никого. По отношение на медиите ще цитирам текст, познат и на двамата спорещи, според който "Свободата е осъзната необходимост".
