По повод на нагледната агитация на БСП с брошури със заглавие „Изпълнихме, каквото обещахме”, (според членове на партийното ръководство брошурите са 90 хил., отпечатани в печатницата на червения депутат Петър Кънев, за 5 хил. лв., с отстъпката) Радан Кънев пише своя анализ за "безумната наглост на правителството".
- Какви аргументи стоят зад тезата Ви, че е безумно нагло правителството да заявява, че е изпълнило обещанията си?
- Неслучайно споменавам господин Масларов, съпруг на социалната министърка Емилия Масларова. Да припомня позабравената история с доставките на гориво, на фирмата на господин Масларов, за социални домове. В България новините някак бързо отминават...
Та историята беше, че затъналите в мизерия български социални заведения, са купували от фирма на г-н Масларов дизел за отопление на двойно по-висока цена от тази в бензиностанциите.
Обществените поръчки за доставките на социалните домове бяха на стойност около 5 млн. лв., според изнесеното в българската преса през миналата година. Тази сума е не само за горивото. И тя не е толкова щокираща. Но никой не се задълба, за да види колко още подобни доставки на такива безумни цени е имало в социалната система.
Според мен, ако се направи една сериозна проверка, няма да е чудно, ако се окаже, че снабдяването в цялата система е било на подобни цени. Фирмата на господин Масларов не е единствената, продавала на двойни цени гориво за социални домове.
- И все пак уточнявате, че няма българско правителство, което да не е направило нещо добро?
- Да така е. България е в такъв период от развитието си, че реформите са неизбежно условие. Днешното правителство извърши някои реформи. Но нито една от реформите не е планирана и разработена от това правителство. Нито една от реформите на кабинета Станишев, не е проект на правителството.
- Три конкретни примера?
- Първият пример е реформата с търговската регистрация - въвеждането на търговски регистър вместо съдебния регистър. Тази реформа е проект, разработен още в края на 90-те години. Проектът беще доразработен от кабинета на Сакскобургготски. И един министър от НДСВ - министър на правосъдието, най-накрая успя да приложи проекта, макар и доста калпаво. След известни драми тази реформа тръгна. Ето едно хубаво постижение на правителството, но те нищо подобно не са обещавали.
Да не говорим за плоския данък от 10% - това е вторият ми пример. Това са реформи, които дават резултати, но това от БСП не са го обещавали. Може и да са го обещавали, но само на спонсорите си.
И третият пример: спирането на социални помощи за тези, които отказват работа. Това обещание също не е присъствало в обещанията на БСП, но е разумно. Тази реформа бе добре проведена. Ограничаването на възможността хора да отказват работа и да "висят" на социални помощи безкрайно е нещо важно и виждаме, че то има ефект.
Виждаме, че тези хора започват да приемат работа. Някои отказват и работа и помощи, което показва, че те са заети в сивата икономика и в същото време са получавали помощи за безработни.
- Накратко Вие редактирате агитброшурите на БСП с предложението „Каквото изпълниха, не е техен проект”?
- Винаги може да се намери някакъв приличен резултат. Но проблемът е в това, че през последните 20 години остава нерешен основният проблем на България: преодоляването на ориенталщината и на феодалните касти в политиката. Много е нахално властта да казва: корупция има навсякъде.
Да, корупция има навсякъде, но България е страна, в която корупцията може да те мотивира да участваш във властта. Хората приемат зле платената работа в държавната администрация, защото са насърчени от своите партийни шефове, че там ще могат да крадат и да правят определени услуги. Това е най-страшното.
Докато администрацията е придатък на бизнеса, който пък без администрацията не може да съществува, тоест докато тази корупционна връзка не бъде разкъсана, България няма да престане да е бедна държава.
Хората не са свободни да правят пари, да правят бизнес, да печелят с честен труд. Те трябва все с братовчеди в общината, с вуйчо си в областната управа, с партийния другар в областния комитет по енергетика да се разберат. Така става бизнесът в България, но така бизнес не се прави. Така управлява и властта в България, но това не е управление. Това е мизерна работа.
- Управлението на феодални касти е като приказка без край за България - това ли казвате?
- Управлението на феодалните касти в България никога не е преставало. Започнало е преди 10-и ноември 1989 и продължава след промените. Това, което наблюдавахме по времето на Луканов, много изявено по време на правителството на Беров, беше всъщност апогеят на победата на късно комунистическите феодали срещу опита на Политбюро да ги смачка.
- Но България беше управлявана и от десни правителства. Защо не се раздели с кастовото управление? Вие сте член на ДСБ, председател сте на районна организация.
- За четири години се свършиха много неща от СДС, но със сините велможи, с червен житейски път, СДС не можа да се справи. Така е. Бързо посинели през 1997г., велможи на местно ниво се сдобиха със силни позиции и в СДС.
Най-голямото разочарование за симпатизантите на СДС от онова време беше, че въпросните велможи заграбиха партията отвътре. Това е характерен български феномен: когато партията помирисва власт, в нея тутакси се появяват нови хора.
Това е характеристика на всяка българска партия. Това в момента се случва в ГЕРБ. И много от симпатизантите на партията, които вярват на своя лидер, са потресени от това, което виждат в регионите. Хора, които допреди 3 месеца са били в БСП или НДСВ, вече са се преориентирали.
Много показателен за хамелеонщината в българската политика е примерът с Христо Бисеров - бащицата на сините велможи от 1997 г. Днес той е в ДПС и не случайно е там. Това са номадите, които минават като скакалци през политиката. Той представлява хора, чийто бизнес ползва протекциите на властта.
В нито един град от мащаба на Кюстендил или легендарната Дупница няма пазарна икономика. Конкуренцията е до един таван. И всеки предприемач от периферията на България си удря главата в този таван.
В София парите са много, таванът е по-висок и хора като мен все още не са си разбили главата в тавана. Ако бях адвокат в Сливен например, отдавна да съм си разбил главата в тавана - тоест да съм стигнал до някой, който да ми каже: ти като адвокат не можеш да обслужваш този клиент, ако не предложиш пари или услуга на съответния човек.
- Има ли шанс за промяна на стереотипите на властта?
- Промяната е неизбежна, както казах. Но тя ще е еволюционна. Няма Волен Сидеров с воленомобила да измете корупцията. Бавно ще се европеизираме, бавно ще забогатяваме. Ще догонваме Европа – с бавни стъпки, но ше я догонваме.
Ето, виждаме сега, как под натиска на Европейския съюз влиза законът за конфликт на интересите. Госпожа Татяна Дончева се оплаква, че не можела да си купи пуловер. Да излезе от парламента, щом иска пуловер. Тя е способен юрист. Мога да я уверя, че може да си изкарва пари като адвокат, не е трудно. Но който иска да е в парламента, ще попълва декларация за конфликт на интересите си. Точка.
